Люпчо Коцарев: Невероятно е как 100 г. по-късно позволихме на България да се отнася така с нас

Европейският път е приоритет, но не единственият, се казва в годишния доклад на председателя на Македонската академия на науките и изкуствата /МАНУ/ Люпчо Коцарев, цитиран от БГНЕС. Според академика Македония ще мине и без Евросъюза, ако не получи признание, че "македонското име, език, идентичност, история са с многовековна традиция в и извън границите на днешна Македония". Той даде три напътствия на политиците:

1. Македония е длъжна да знае "какво се прави и къде се отива оттук нататък", включително и ако другата страна, в случая имам предвид преди всичко ЕС, няма намерение да ни приеме в редовете си. За мен са неприемливи изявленията, предимно на политиците от сорта на "никога" и "няма алтернатива". Синтагмата "ЕС е единствената алтернатива" е напълно погрешна: Много по-добре е да говорим примерно, че ЕС е най-добрата от повечето алтернативи. Или нещо подобно. Ако ЕС поради различни причини изцяло стопира процеса за разширяване или пък го отложи за по-дълъг период, какво ще означава това за Македония? С други думи подкрепам политиката, че европейският път е приоритет, но не и че това е единственият път.

2. Македонското име, език, култура, идентичност, история, национално съзнание и самоидентичност са суверенно, неделимо и неотменимо универсално право на македонския народ. Парадоксално и жалко, но някои от тези права загубихме в търсенето на антично минало и изглежда, че всички тези права ще загубим в близко време, в името на европейското бъдеще. Поради тази причина призовавам 2021 г. да бъде годината, в която един път завинаги ще се договорим с ясен призив и той трябва да бъде условието за присъединяването ни към Европейския съюз, а именно: македонското име, език, идентичност, история са с многовековна традиция в и извън границите на днешна Македония.

3. На мен са ми известни само два документа, в които се забранява използването на термина Македония. Единият е заповедта на султан Абдул Хамид II от 25 март 1903 г. Няколко американски вестници тогава отбелязват, че това означава да се цензурира Библията и да не се споменава апостол Павле и мисията му в Македония, а вместо Македония да се пише "Вилаетите Солун и Манастир (Битоля)".

Председателят на МАНУ Люпчо Коцарев изопачава написаното от френския юрист и публицист, автор на книгата "La Macédoine et les Macédoniens“ Едмон Бушие дьо Бел.

Коцарев казва следното: "Едмон Бушие дьо Бел, който заема висока дължност в Главния щаб на Източната армия в Солун и умира през 1917, в книгата си "Македония и Македонците", с позоваване на автентични свидетелства пише, че македонците имат свой говор, който не е нито сръбски, нито български. В книгата си той твърди, че би било голяма грешка, ако на македонците се гледа като на етническа материя, която може да се меси и моделира по собствена воля. Невероятно е как 100 г. по-късно позволихме чрез договорите с Гърция и България на нас да се гледа като на етническа материя, която може да се меси и моделира по собствена воля".