Когато през май слънцето отприщи екстремна слънчева буря и удари Марс, тя обгърна Червената планета с полярни сияния и приток на заредени частици и радиация, според НАСА.
През последната година Слънцето демонстрира по-голяма активност, тъй като се приближава към пика на своя 11-годишен цикъл, наречен слънчев максимум, който се очаква да настъпи по-късно тази година.
В рамките на последните месеци се наблюдава рязко повишаване на слънчевата активност, като например изригвания от клас X, най-силните слънчеви изригвания, и изхвърляния на коронарна маса или големи облаци от йонизиран газ, наречени плазма, и магнитни полета, които изригват от външната атмосфера на Слънцето.
Слънчевите бури, които достигнаха Земята през май, предизвикаха цветни полярни сияния, които танцуваха в небето над райони, където рядко се наблюдават, като Северна Калифорния и Алабама, пише CNN.
Бурите са предизвикани от огромно струпване на слънчеви петна, които са обърнати към Земята. След това този клъстер от слънчеви петна се завърта по посока на космическия съсед на Земята- Марс.
Астрономите са използвали множеството орбитални апарати, обикалящи около Червената планета, както и роувъри, движещи се по повърхността ѝ, за да уловят от първа ръка въздействието на слънчевата буря върху Марс и да разберат по-добре какви нива на радиация могат да изпитат първите астронавти на Червената планета в бъдеще.
Слънчева радиация на Марс
Според данните, събрани от космическия апарат "Солар Орбитър", който в момента изучава Слънцето, най-силната буря е настъпила на 20 май след изригване X12, освободено от Слънцето.
Масивното изригване е изпратило рентгенови и гама лъчи към Марс, а бързо след изригването се е освободило коронарно изхвърляне на маса, което е изхвърлило заредени частици по посока на Червената планета.
Според учените, които следят активността от Службата за анализ на космическото време от Луната до Марс на НАСА в Центъра за космически полети "Годард" в Грийнбелт, Мериленд, рентгеновите и гама лъчите се движат със скоростта на светлината и достигат първи до Марс, а заредените частици ги следват в рамките на десетки минути.
Марсоходът "Кюриосити", който в момента изследва кратера Гейл южно от марсианския екватор, е направил черно-бели снимки с навигационните си камери по време на слънчевата буря. Белите ивици, наподобяващи сняг, които се виждат на снимките, са резултат от заредени частици, попаднали в камерите на "Кюриосити", според НАСА.
Енергията от слънчевите частици е била толкова силна, че звездната камера на борда на орбиталния апарат "Марс Одисей", която помага за ориентацията на сондата по време на обиколката ѝ около планетата, се е изключила за момент. За щастие космическият апарат отново е успял да включи камерата в рамките на един час.
Последният път, когато "Одисей" се е сблъскал с такова екстремно поведение на слънцето, е по време на слънчевия максимум през 2003 г., когато изригване X45 изпепелява радиационния детектор на орбиталния апарат.
Междувременно "Кюриосити" е използвал своя детектор за оценка на радиацията (RAD), за да измери количеството радиация, попаднало върху планетата по време на бурята.
Астронавт, стоящ до марсохода, би изпитал радиация, равна на 30 рентгенови снимки, което не е смъртоносно, но е най-големият подобен прилив на радиация, който инструментът на марсохода е измервал от кацането преди почти 12 години.
Разбирането на пиковата радиация, която астронавтите могат да изпитат на Червената планета, помага на учените да планират как да предпазят тези, които в бъдеще ще се отправят към Марс с екипаж.
Полярни сияния на Червената планета
Орбиталният апарат МАВЕН, съкращение от Mars Atmosphere and Volatile EvolutioN, е направил въздушен оглед на полярните сияния, танцуващи в ултравиолетова светлина над Марс по време на слънчевата буря. Орбиталният апарат е изстрелян към Марс през 2013 г., за да проучи как червената планета е загубила атмосферата си с течение на времето и как космическото време, генерирано от Слънцето, взаимодейства с горните слоеве на марсианската атмосфера.
Но тези полярни сияния изглеждат много по-различно от северното сияние, или aurora borealis, и южното сияние, или aurora australis, които се срещат на Земята.
Когато енергизираните частици от изхвърляне на коронална маса достигнат магнитното поле на Земята, те взаимодействат с газовете в атмосферата, за да създадат различни цветни светлини в небето, по-специално близо до полюсите му.
Но Марс е загубил магнитното си поле преди милиарди години , което означава, че планетата няма щит от входящи енергизирани слънчеви частици. Така че, когато частиците ударят тънката атмосфера на Марс, реакцията води до поглъщащи планетата полярни сияния.
"Като се има предвид липсата на глобално магнитно поле на Марс, марсианските сияния не са концентрирани на полюсите, както са на Земята, а вместо това се появяват като "глобално дифузно сияние", което е свързано с древната, магнетизирана кора на Марс".