На този ден в историята: Ирак нахлува в Кувейт

На 2 август 1990 година около два часа през нощта военните сили на Ирак нахлуват в Кувейт. Армията на Кувейт е превъзхождана няколко пъти, а частите, които не биват унищожени при инвазията, бягат в Саудитска Арабия.

Емирът на Кувейт по това време, неговото семейство и правителствените лидери също бягат в Саудитска Арабия. Само за часове обаче столицата бива пленена, а временно правителство, издигнато от окупаторите, започва да управлява страната.

С анексирането на Кувейт Ирак придобива близо 20% от световните залежи на петрол и значителна част от бреговата линия на Персийския залив.

Още в същия ден Съветът за сигурност към ООН единодушно осъжда инвазията и изисква от Ирак да се изтегли от Кувейт. На 6 август ООН налагат санкции върху търговията с Ирак.

На 9 август стартира операция "Пустинен щит“, с което американците нахлуват в Персийския залив, за да защитят Саудитска Арабия. Садам Хюсеин успява да събере армия от 300 000 души в Кувейт, която да защитава окупационния му режим. На 29 ноември ООН издава резолюция, с която разрешава използването на военна сила срещу Ирак, тъй като войските й не се изтеглят до 15 януари на 1991.

На следващия ден започва операция "Пясъчна бурия“ – това е огромна офанзива на американците, която цели изтласкването на иракските сили. През цялата нощ на 16 януари самолети на въздушните сили на САЩ бомбардират стратегически цели в Багдад. Военната операция, водена от американците, всъщност представлява коалиция от 32 държави, сред които Великобритания, Египет, Франция, Саудитска Арабия и др.

През следващите дни въздушните удари срещу Ирак не спират, а войските на окупаторите нямат възможност да отговорят на нападенията. Садам Хюсеин се опитва да провокира Израел, насочвайки ракети срещу евреите, с цел да вкара страната във война, надявайки се, че по този начин ще успее да обедини всички арабски държави на негова страна.

На 24 февруари започва атака по суша на коалицията. Военните сили на Ирак не издържат и само за ден бива пречупени. За по-малко от четири дни Кувейт бива освободен, а голяма част от армията на Ирак бива или унищожена, или пленена, или се предава.

На 28 февруари Джордж Буш слага край на огъня, а на 3 април Съветът за сигурност към ООН приема Резолюция 68, в която се уточняват условията за мира. Резолюцията слага край на войната, вдига част от санкциите, наложени над Ирак, но не премахва ембаргото за продажба на петрол и също така задължава страната да унищожи своите оръжия за масово разрушение. Резолюцията се приема на 6 април, Ирак я приема. В следващите десетилетие обаче Садам Хюсеин често ще нарушава наложените санкции и затова страната му ще бъде бомбардирана от съюзните сили.

Източник: History