По време на предварителното следствие, което започнало през май 2013-а и завършило през април тази година, полицаите разкрили, че Димитров вкарвал в Италия през Гърция десетки нашенци.
В България ги привличал с обещания за прилична и доходоносна работа, но когато те стъпвали на италианска земя, им вземал документите и ги натирвал да просят по пътищата на Бари.
Доста от излъганите ни сънародници пък тарторът "прехвърлял" на свои авери, грижещи се да не останат без просяци големите градове на Северна Италия.
Самият Димитров обикновено си оставял по десетина души, които разкарвал всяка сутрин по "работните им места" и държал под око през целия ден.
От тях искал вечер да му носят минимум по 30 евро, срещу които им осигурявал вмирисан дюшек за спане, шише вода, хляб и един-единствен кренвирш. Ако не слушали - имало бой, "карцер" в тъмен килер и заплахи за разправа с останалите у нас роднини и близки на клетите хора.
Интересното е, че заслугата за разкриването на престъпния трафик на Марин Димитров не е на полицията, а на бдителна и милозлива италианка. Тя оставяла редовно по дребна монета в пластмасовата чаша на просяка, покрай когото минавала всеки ден, доколкото е възможно лека-полека се сприятелили и веднъж жената го попитала как се казва.
После пуснала името му в интернет - търсачка и разбрала, че човекът от няколко месеца се води в България за безследно изчезнал.
Като добра гражданка на Италианската република, веднага уведомила полицията и за служителите й не било никак трудно да стигнат бързо до "робовладелеца" Димитров.