©

На днешната сесия новите евродепутати трябва да изберат председател на ЕП, като гласуването е тайно. Депутатите трябва да отбележат името на предпочитания кандидат върху специална бюлетина и да я пуснат в урна. Този процес ще се извърши под наблюдението на осем преброители, избрани чрез жребий сред евродепутатите.

За да бъде избран, кандидатът трябва да събере абсолютно мнозинство от валидно подадените гласове, т.е. 50% плюс един глас. Празните или недействителните бюлетини не се преброяват при изчисляване на необходимото мнозинство.

Ако на първия тур не бъде избран кандидат, същите или нови кандидатури могат да бъдат издигнати за втория кръг за гласуване при същите условия.

Може да се състои и трети кръг, ако е необходимо, отново при същите условия. Ако нито един кандидат не е избран при третото гласуване, двамата кандидати, получили най-голяма подкрепа при това гласуване, участват в четвърто гласуване, при което печели кандидатът, получил по-голям брой гласове.

Сред четиримата претенденти за поста председател на ЕП най-големи шансове има кандидатът на социалистите Мартин Шулц. Само преди дни Европейската народна партия обяви, че няма да издига свой представител и ще подкрепи номинацията на Шулц. Това бе договорено срещу подкрепата, която получи кандидата на ЕНП Жан - Клод Юнкер за председател на Европейската комисия.

Новоизбраният председател има право да произнесе встъпително слово, преди да председателства избора на заместник-председатели и квестори. След избора на председател днес ще бъдат определени и неговите 14 заместници, както и петимата квестори.

Евродепутатите трябва да решат и кой ще замени Херман Ван Ромпой на поста председател на Европейския съвет и Катрин Аштън като върховен представител на ЕС за външната политика и сигурността. Имената на техните заместници ще станат ясни до 3 юли, когато приключва текущата пленарна сесия.

Седем политически групи ще участват в разпределението на отговорните места. На 24 юни изтече срокът за сформиране на групи за началото на новия мандат. Според правилата на ЕС всяка група трябва да включва най-малко 25 депутати от седем различни страни членки.

Групите заемат 699 места в ЕП. Останалите се заемат oт така наречените "необвързани" евродепутати. Тъй като не са група, те няма да получат административна и финансова подкрепа за осъществяване на политическата си дейност. Към тях влизат крайнодесни партии от Холандия, Австрия, Франция, Белгия, Италия и други. Сред тях са Националният фронт на Марин льо Пен и Партията на свободата на холандеца Геерт Вилдерс. Преди няколко дни те не успяха да формират група.

Българските евродепутати са 17 на брой. За пръв път и няколко лидери на политически партии в България отиват в Брюксел - това са Сергей Станишев и Николай Бареков.

На евроизборите на 25 май 6 мандата спечели ГЕРБ (Андрей Ковачев, Владимир Уручев, Ева Паунова, Емил Радев, Мария Габриел, Томислав Дончев), по 4 депутатски мандата получиха ДПС (Илхан Кючук, Искра Михайлова, Неджи Али, Филиз Хюсменова) и БСП (Момчил Неков ,Илияна Йотова, Георги Пирински и Сергей Станишев), 2 от България без цензура (Ангел Джамбазки и Николай Бареков) и 1 от Реформаторския блок (Светослав Малинов).

Междувременно днес Италия поема ротационното председателство на ЕС. Рим вече обяви, че възнамерява да активизира усилията на Европа за повишаване на растежа и за разширяване на солидарността, за да подобри имиджа на евроинституциите, често обвинявани, че малко се интересуват от тревогите на хората.