Папа Йоан Павел Втори почина

В 21.37 часа тази вечер завърши земният път на папа Йоан Павел Втори. Съобщението беше потвърдено от официалния говорител на Ватикана Хоакин Наваро Валс.
Вестта, макар и очаквана, беше посрещната със сълзи на очи от събралото се множество на площад "Свети Петър" в Рим. Присъстващите се молят заедно с кардинал Судано, който чете молитва за Светия отец. Молитвата е обръщение към Света Богородица, за да се измоли милост от Исус Христос. Милиони хора по света се молиха през последните му дни за най-обичания папа и една от най-забележителните личности на нашето съвремие. Папата-борец, с несломим младежки дух, който не се затвори зад високите стени на папския дворец, а неуморно обикаляше света, за да носи послание за мир и любов към хората. Папата, който беше горещ радетел за християнско обединение и помирение между световните религии, първият папа, който служи в протестантска църква, влезе в джамия и синагога, извини се на евреите за прегрешенията на католическата църква спрямо тях, подаде ръка на православните събратя.
Папа Йоан Павел Втори беше един от хората с най-големи заслуги за падането на комунизма, в същото време беше наричан от някои "социалистическият папа", защото неизменно защитаваше правата на трудещите се.
Папа Йоан Павел Втори беше приет и търсен навсякъде по света, няма световен лидер, който да не се е срещнал с него, дори Фидел Кастро сметна за чест да се срещне с него, от комунистически Китай му пишеха писма, Ясер Арафат му целуна ръка. За 26-те години, откакто се е изкачил на папския престол, папата измина над 1.5 млн километра, посети 129 държави и териотории по света, за да се среща и говори с хората и го правеше до последния възможен момент. Той не спря да говори дори на смъртния одър, а едни от последните му думи бяха: "Бъдете щастливи!"
Папата неизменно вярваше, че мирът е възможен и наложителен, че хората трябва да живеят достойно и да се обичат независимо от вероизповеданието им. Модерен, жизнен, харизматичен, папа Йоан Павел Втори постигна непостижимото - спечели обичта на милиони и уважението на целия свят.

Биографична справка:
Папа Йоан Павел Втори, със светско име Карол Войтила, е роден във Вадовице, Полша, на 18 май 1920 г. Той е син Карол Войтила и Емилия Качоровска, които умират още докато синът им е дете.
Първото си причастие приема на 9-годишна възраст, а конфирмацията си - на 18 години. След завършване на гимназията във Вадовице през 1938 г., той се записва в Краковския Ягелонски университет, профил театър.
Нацистките окупатори затварят университета през 1939 г. и Карол Войтила работи в кариера (1940 - 1944 г.), а след това и в химическа фабрика, за да избегне депортирането си в Германия.
През 1942 г. той започва курсове в нелегалната краковска семинария, ръководена от кардинал Адам Щефан Сапиеха, архиепископ на Краков. В същото време Карол Войтила е един от пионерите на тогава нелегалния “Театър Рапсодия”.
След края на Втората световна война продължава курсовете си във факултета по теология отново в Ягелонски университет и на 1 ноември 1946 г. е ръкоположен за свещеник.
Скоро след това кардинал Сапиеха го изпраща в Рим, където той работи под ръководството на френския доминиканец Гарижу-Лагранж. Доктората си по теология Карол Войтила завършва през 1948 г., темата е вярата в делата на Св. Йоан Кръстител.
През 1948 г. Карол Войтила се завръща в Полша. Викарий е на различни епархии в Краков, както и капелан на студентите от университета до 1951 г., когато отново подновява изучаването на философия и теология. През 1953 г. той защитава професура на тема “Оценка на възможността от намиране на католическа етика в етичната система на Макс Шелер”, в Католическия университет в Любляна. По-късно става професор по морална теология и социална етика в Краковската семинария. Преподава същата дисциплина и във факултета по теология в Люблянския университет.
На 4 юли 1958 г. папа Пий ХІІ го назначава за помощник-епископ.
Архиепископ Базияк го ръкополага на 28 септември същата година във Вавелската катедрала в Краков.
На 13 януари 1964 г., папа Павел VІ го номинира за архиепископ на Краков, а на 26 юни 1967 г. той става кардинал.
Освен, че взема участие в Съвет ІІ на Ватикана с важен принос в разработката на Конституцията Gaudium et Spec, кардинал Войтила участва и във всички асамблеи на Синода на епископите.
Той е избран за папа на 16 октомври 1978 г.. От тогава е направил 95 папски посещения извън Италия и 141 в Италия. Като епископ на Рим е посетил 301 от всичките 334 епархии.
Издал е 13 енциклики, написал е 13 апостолически проповеди, 11 апостолически конституции и 41 апостолически писма. Публикувал е две книги - “Прекрачване на прага на надеждата” (октомври 1994) и “Дар и мистика: 50-та годишнина от ръкополагането ми за свещеник” (ноември 1996).