Приложимо ли е лечение със стволови клетки при коронавирус?

Вече се знае, че когато се стигне до апаратна вентилация при инфектиран от коронавирус, в по-голямата част от случаите краят е летален. Учени от няколко страни обаче са обединили сили и вече дават надежда за най-тежко болните. В момента те работят върху лечение със стволови клетки, извлечени от плацента или пъпна връв.

88% от хората, които се нуждаят от апаратна вентилация заради коронавирус, умират. Това показва проучване на Американската медицинска асоциация, проведено сред пациенти в Ню Йорк. Както в Съединените щати, така и в Европа, лекарите са единодушни - когато се стигне до този стадий на болестта, те не могат да направят почти нищо.

Притисната до ъгъла, сега науката трябва да бъде по-експедитивна от всякога. Д-р Лесли-Ан Мартин е съосновател и главен научен директор на компания за съхранение на стволови клетки в Англия. Като експерт й прави силно впечатление експеримент на учени в Израел.

"На 30 март са започнали тестване върху шестима много болни пациенти. Те са сериозни дихателни проблеми и с придружаващи усложнения – мускулна дистрофия, бъбречна недостатъчност. Били в критично състояние. За тях не е имало друг начин, по който да бъдат лекувани. Достигнат е бил краят на наличните терапии за тях", разказва тя.

Лекарите започнали да ги третират с интрамускулно инжектиране с мезенхимни стволови клетки. След седмица изследвали тези пациенти, за да проследят възстановяването им.

"И шестимата са оцелели. четирима от тях имат значително подобрение – дишат много по-лесно самостоятелно. Двама са имали и сърдечно-съдови заболявания, и бъбречна недостатъчност - те също са показали подобрение в клиничните параметри. Това се счита за 100% успех. Ние обаче не можем да сме сигурни дали такова лечение е наистина приложимо, докато не видим данни от по-широко проучване", каза още д-р Мартин.

А как мезенхимните стволови клетки от плацентата и от тъканите на пъпната връв действат срещу COVID-19? Всъщност те не атакуват директно инфекцията, а контролират имунната система. Именно тя е натоварена със задачата да се пребори с вируса. Д-р Мартин обяснява, че при атаката имунната система стига до свърхреакция и се получава така наречената цитокинова буря.

Ценността на стволовите клетки е, че веднъж инжектирани в организма, те могат да се превръщат в друг тип клетки, според нуждите на тялото. В случая ролята на мезенхимните стволови клетки е да потушат цитокинова бурята, за да се върне нормалното дишане на пациента.

На този етап не са открити странични ефекти и не се наблюдава токсична дейност. Има два начина за инжектиране на клетките в тялото - мускулно в рамото или венозно, за да отидат директно в дробовете. Стволовите клетки имат едно много важно свойство – да се мултиплицират.

Клетките се взимат от майки–донори на доброволен принцип. Проф. Доброслав Кюркчиев наблюдава клетъчните бури в човешкия организъм от 1997 година. Той е ръководител на Лаборатория по клинична имунология в УМБАЛ "Св. Иван Рилски" и се занимава точно с мезенхимните стволови клетки от около 14 години.

По думите му чрез този метод се атакува именно цитокиновата буря, която коронавирусът предизвиква в организма. Той акцентира над това, че стволовите клетки са много видове и мезенхимните са само разновидност. За израелското проучване обаче казва, че е рано за надежда.

Мнението му напълно съвпада с това на д-р Мартин от Англия. По думите й подобни проучвания се правят в Китай, Австралия. Има група в Ирландия, които експеримент с 75 пациенти.

Междувременно американската Агенция за контрол на храните и лекарствата са съставили работна група с представители на Университета в Маями. Ще тестват 24-ма пациенти с COVID-19. Израелските учени вече имат разрешение за по-мащабно проучване със стотици, но д-р Мартин разчита повече на учените, които се занимават с търсенето на ваксина и не изключва вероятността след 5 години методът със стволовите клетки да е излишен. Защото ваксините ще са свършили своята работа.