Реално ЕС вече не съществува в нито една сфера от основополагащите документи. Какво съществува? Глобокризата. Евроскептицизмът расте в Германия, тъй като 70% казват, че ЕС е прекалено бюрократичен и вече не допринася с нищо. Това е в Германия, която е най-големият бенефициент, т.е. печеливш на ЕС. По-точно – беше. А сега Германия потенциално е най-големият губещ, защото всички останали държави й дължат много пари и няма начин да й върнат нещо, освен ако Германия не стане нетен вносител на стоки и услуги, което ще е нейната смърт. Каква е ситуацията? Шестте най-големи държави в ЕС дължат общо 797,3 милиарда евро на четирите страни – кредитори, т.е. предимно на Германия. Само Испания, Италия, Гърция и Европейската централна банка дължат на Германия над трилион евро. Малкият Люксембург е кредитор в размер на 267 милиарда евро. Общата сума на кредиторите е над 1,5 трилиона евро. Как може да се върне това? Няма начин. Тези дисбаланси могат да бъдат решени само по един от следните начини – фалит; опрощаване; печатане на пари и раздаване, въпреки правилата на Договора от Маастрихт, или много продължителен период, в който Германия става нетен вносител на стоки и услуги от Испания, Италия и Гърция. Последното е изключено. Остават първите. Сега разбирате ли защо Англия офейка от ЕС? Защото би трябвало да стане, подобно на Германия, огромен кредитор на другите. А нея кой щеше да спасява? Още преди 10 години Гърция обяви банкрут по задълженията спрямо кредиторите – нито по изплащането на дълга, нито по лихвите, въпреки че официално тя не се отказа от своите задължения. Значи, ставаше дума за някакъв „частичен банкрут“, тоест за поредна терминология. Но Гърция реално и днес е в банкрут и ще остане в него още дълго време. Бяха й опростени 110 милиарда евро, тоест 54 процента от 206 милиарда, които държаха частните кредитори. Те се съгласиха да получат все пак нещо, като ще покрият разликата с помощта на Централната европейска банка (ЦЕБ). А откъде ЦЕБ взе тези пари? От Германия и обикновените европейци. Но, ако Гърция беше обявила „нормален банкрут“, щеше да струва на ЕС най-малко 1,3 трилиона евро. А така – по-малко. Това обаче не означаваше, че се е разминало на другите. Португалия и Ирландия и тогава, и сега се нуждаят от 400 милиарда евро. Италия и Испания – от 450 милиарда. Подписан беше някакъв фискален пакт, който не промени нищо. Той не лекува причините за болестта. В еврозоната рецесията премина в депресия. В рецесия бяха икономиките на Белгия, Холандия, Италия, Португалия, Словения, Гърция. Но тъй като това беше втората рецесия за последните 3 години след 2009 г., реално си е чиста депресия, която продължава и до днес. Това означаваше срив на инвестициите, на потреблението и доходите с около 40-50 на сто, тоест социални вълнения и даже революция. Заради това измислиха COVID-19, да затворят хората в къщи. Европа се приближава към срив с исторически мащаби.