ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Расизмът в Германия е навсякъде, има голяма ненавист към българите | ||||||
| ||||||
Така започва репортажът на германското радио WDR, в който главно действащо лице е 18-годишният Юри Камберов от Пещера, който пристига в Дуисбург-Марксло преди пет години. В България имал трудно детство, разказва Юри пред WDR, цитирани от "Deutshe Welle". Отгледали го баба му и дядо му. За баща си изобщо не иска да си спомня, а майка му отдавна била заминала за Германия. Планът бил Юри и брат му по-късно да се преместят при нея. Така и направили, но началото било много трудно. "Гаден чужденец" В училище съучениците му го тормозели, наричали го "гаден чужденец“. Подигравали му се заради евтините дрехи и износените обувки, приятели нямал. "Плачех от отчаяние", признава днес Юри. Чувствал се напълно безпомощен - в една чужда страна, в един непознат град, в една съвършено нова обстановка. А най-абсурдното било, че съучениците му, които се държали расистки с него, били също чужденци - турци, араби, ливанци. Юри не може да го разбере и до днес: "Та нали и аз съм човек като тях", казва той. И точно тогава случайността го срещнала с Тоби. 40-годишният инструктор по капоейра участвал в проекти в различни училища, в рамките на които преподавал бразилското бойно изкуство. "Най-вече децата от мигрантски семейства се палят по тази смесица от брейкденс и кунг фу. В училище трябва да седят мирно, а при мен е нещо като терапия за хиперактивни - децата могат да се движат и пеят, получават похвали и признание“, обяснява Тоби. Именно тренировките при Тоби откъснали Юри от другата действителност - побоищата, насилието и членството му в една младежка банда. "Не искам повече да съм такъв и сега се опитвам да убедя другите момчета, че конфликтите могат да бъдат решавани и без насилие“, казва Юри днес. Искрено се срамува от това, че навремето си е имал работа с полицията. Разказва, че извадил голям късмет - не го изпратили в затвор за непълнолетни, а му присъдили общественополезен труд. За него Тоби е истински спасител, когото междувременно обича не по-малко от баба си и дядо си. А благодарение на момчето от България Тоби вече не се страхува да идва в Дуисбург-Марксло. Често гостува на семейства от квартала, говори с тях за проблемите и потребностите им. И така ги разбира по-добре. Мечтата на Юри "Покрай Юри разбрах колко силен е расизмът тук в Марксло. Германците, които още не са се изнесли от квартала, се страхуват от пришълците от Румъния и България. Турците и арабите също не обичат румънците и българите. Румънците пък не харесват българите. Расизмът тук е навсякъде“, казва Тоби. Затова той си поставил за цел да помогне на Юри да се промени, да промени мисленето и поведението си, да се превърне в един толерантен младеж. А самият Юри иска да стане като Тоби - възпитател и социален работник. Да работи със и за децата. 18-годишното момче вече се е посветило на тази задача - в свободното си време Юри се грижи за хлапетата от квартала, като ги прибира от улицата и ги учи на капоейра. За Тоби кварталът Дуисбург-Марксло има вече друго лице. Днес той знае, че зад стените тук живеят сърдечни и гостоприемни хора, които искрено се радват, когато някой се интересува от тях. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Само на регистрирани | Моите | На приятелиПокажи и всички отговори
на 24.03.2021 г.
0
Aнонимен
на 24.03.2021 г.
+2
Коментарите са на публикуващите ги. Plovdiv24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
Още новини от Международни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Синоптик: От 6 декември започва продължителен период на снеговалежи
14:11 / 28.11.2024
Годеж 17 години след първата им среща, когато са били деца
15:49 / 29.11.2024
Виктор и Беба отново заедно
08:42 / 29.11.2024
Ударно начало на декември за три зодии
14:46 / 28.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
Трябва ли общините "Марица" и Родопи" да се слеят в Пловдив? | ||
Да (5800) | 58% | |
Не (3208) | 32% | |
Не мога да преценя (947) | 10% |