На своето пленарно заседание, проведено на 2 август 2024 г., 50-тото Народно събрание прие ЗАКОН за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, с който се слага край на лошата практика на така наречената "френска безработица“.
Това стана въз основа на Законопроект, внесен от народните представители:
Деница Сачева, Илиана Жекова, Галя Василева и
Костадин Ангелов от ПГ на ГЕРБ-СДС.
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) години наред води последователна политика на нетърпимост към феномена "френска безработица“. Без излишна скромност, можем да заявим, че АИКБ, заедно със свои потърпевши членове и цели браншове, страдащи от ефектите на "френската безработица“, беше и е в основата на информиране на медии и общество и в създаването на обществена нагласа на нетърпимост към тази лоша практика. В рамките на тези свои усилия, АИКБ изпрати сигнали до Агенцията по заетостта (АЗ), Министерството на труда и социалната политика (МТСП), Министерския съвет (МС) и Главната прокуратура.
АИКБ не се ограничи с поставянето на този въпрос на всички възможни национални равнища, пред всички власти в страната. Асоциацията изнесе въпроса и на равнището на Европейския съюз, като влезе в комуникация по този въпрос с Европейската комисия и представи пред ръководителя на Европейския орган по труда в пряк диалог естеството на проблема.
АИКБ не просто разгласяваше негативното влияние на "френската безработица“, на практика голяма част от анализите на тази вредоносна дейност бяха направени за първи път точно от Асоциацията и нейни индивидуални и браншови членове. А резултатите от тези анализи бяха повече от тревожни.
Ние многократно сме показвали на база на данните на НОИ, че през последните години буквално избуяват сериозни злоупотреби със социални осигуровки, които водят до значителни финансови загуби за бюджета.
Според АИКБ над 100 милиона лева ежегодно се източваха неправомерно, което значително подкопа финансовата стабилност на нашата социалноосигурителна система. Не по-малко важно е, че тази практика оказва не само пряко финансово въздействие, но и създава корупционен натиск върху бюрата по труда и медицинските комисии.
Поради забавената реакция на държавата като цяло, проблемът е вече с дълга история. Българските работодатели страдат години наред от схеми, които включват краткосрочна заетост във Франция или друга страна (Великобритания, Испания), след която работниците се завръщат в България, за да получат високи обезщетения за безработица.
Тази лоша практика подкопава принципите на солидарност и доверие, които са в основата на европейските социалноосигурителни системи. Например - работник, който е "работил“ броени дни във Франция, може да получи обезщетение до 12 месеца в България, възлизащо на сума, много по-висока от средната заплата в страната. Това обезщетение за 2024 г. възлиза на над 2130 лв. месечно, при условие, че лицето няма такъв принос към държавното обществено осигуряване.
Затова и не представлява изненада факта, че много хора предпочитат да се възползват от високите обезщетения за безработица вместо да търсят реална работа, което води до недостиг на работна ръка. Това особено се отразява в райони като Гоце Делчев, Разлог, Банско и въобще в голяма част от Югозападния район на България, където работодателите срещат затруднения в намирането на квалифицирани и мотивирани служители. Такива сигнали идват и от други региони – примерно от Кюстендил и от Мизия. Порочната схема продължаваше да се разраства и да обхваща и други райони, което налагаше незабавни мерки.
Друг крайно негативен ефект от схемата с "френската безработица“ се оказа разрастването на сивия сектор. Лицата, участващи в схемите, често работят нерегистрирани, отказват да сключват трудови договори, а ако им се предложи работа – бързо представят болничен лист или решение от ТЕЛК.
От своя страна, нарастването на сивия сектор засилва нелоялната конкуренция, тъй като работниците често предпочитат да работят неофициално, докато същевременно получават обезщетения за безработица. Това принуждава предприятията, които са коректни данъкоплатци и осигурители, да се конкурират с неофициалния сектор, което много затруднява поддържането на работата им в устойчиво състояние.
Естествено, описаното по-горе негативно явление, доведе до още по-големи финансови загуби за държавата и започна сериозно да компрометира състоянието на трудовата етика и на морал в обществото като цяло. Трудолюбивите и почтените граждани се демотивират, докато наблюдават как други, които не допринасят с нищо за българската икономика и общество, просперират.
Данните на НОИ за изплатените парични обезщетения за безработица (ПОБ) показват, че средният дневен размер на ПОБ, отпуснати в случая на краткосрочно осигуряване в страна от Европейския съюз, е в пъти по-висок от този, определен на лица с осигуряване само в България и е близък до максималния, а референтният период, от който е определен размерът на ПОБ, е около 3 пъти по-кратък.
През 2023 г. повече от 80% от обезщетенията за безработица с краткосрочна заетост в държава членка на ЕС са отпуснати в максимален дневен размер – 85,71 лв., а останалите – в размер, близък до максималния.
През 2023 г. броят на лицата с изплатено ПОБ при краткосрочна заетост в държава членка на ЕС е 56 958 души, което представлява 7,73% от общия брой лица с изплатено ПОБ. Тези лица са получили общо 136 292 630 лева, което представлява 26,33% от общо изплатените парични обезщетения срещу безработица (ПОБ) у нас. Средномесечният размер на ПОБ на лицата, чийто размер е определен по българското законодателство, е 538,07 лв., а на лицата с краткосрочна заетост в държава членка на ЕС – 1 365,74 лв. Междувременно, фонд "Безработица“ на Държавното обществено Осигуряване, е с дефицит.
Лошата практика на ограбване на социалноосигурителната система чрез схемите с краткосрочно осигуряване в страни от ЕС, станали широко популярни като "френска безработица“ или "френска борса“, водещи и до демотивация на работната сила, логично доведоха и до влошаване на инвестиционната среда. Причината за нейното влошаване е пряко произтичащото от "френската безработица“ обстоятелство, че потенциалните инвеститори не са сигурни в наличието на надеждна и постоянна работна ръка в регионите, където биха искали да вложат средства.
Липсата на стабилна работна сила вече доведе до редица случаи на намаляване на персонала в големи предприятия. То пряко затруднява разширяването и развитието на бизнеса и на инвестиционната активност. Българските работодатели имат нужда от стабилна като численост и предвидима и като динамика работна сила, която да е мотивирана да работи легално и да се осигурява. Затова те се нуждаят от подкрепа от държавата за ограничаване на злоупотребите и нелоялната конкуренция, както и за стимулиране на честния труд и устойчивото развитие на бизнеса.
Асоциацията на индустриалния капитал в България незабавно подкрепи с писмено становище до председателката на 50-тото Народно събрание, г-жа Рая Назарян, Законопроекта за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от народните представители:
Деница Сачева, Илиана Жекова, Галя Василева и
Костадин Ангелов от ПГ на ГЕРБ-СДС. АИКБ изрично подкрепи и направените между първо и второ четене предложения от народните представители Венеция Нецова-Ангова и Любен Иванов от ПГ на ПП-ДБ.
Причините за безусловната подкрепа на АИКБ бяха в това, че внесеният Законопроект премахва неравното третиране на българските работници, които са упражнили заетост само на територията на страна спрямо тези, които са работили в страната и чужбина. Така се премахва една явна несправедливост. Ние бяхме напълно уверени, че предложеното допълнение в Кодекса за социално осигуряване е крайно наложително за защита на финансовата стабилност на бюджета, за намаляване на корупционния натиск върху институциите, за ограничаване на сивия сектор и за възстановяване на моралните и трудовите принципи в нашето общество.
Радостно е, че Законопроектът беше подкрепен и в Комисията по труда и социалната политика и в пленарна зала от ПГ на "Продължаваме промяната – Демократична България“, ПГ на "Възраждане“, ПГ на "БСП за България“, ПГ на ГЕРБ-СДС и от ПГ на "Има такъв народ“.
Пак по време на заседанието на Комисията по труд и социална политика, Законопроектът беше подкрепен от Министерството на труда и социалната политика и от Националния осигурителен институт.
За Асоциацията на индустриалния капитал в България това е една много важна победа. Много важна, защото тя решава голям обществен проблем, защото е постигната с почти пълен консенсус в институциите и в обществото и защото показва, че българските парламентаристи могат да бъдат и отговорни, и оперативни.
За нас тази победа е в известен смисъл изстрадана – както стана дума по-горе, АИКБ постави този въпрос на всички национални равнища, както и на ниво Европейски съюз – Асоциацията влезе в комуникация с Европейската комисия и интервенира лично пред ръководителя на Европейския орган по труда. Мина много време, положени бяха много усилия, но в крайна сметка постигнахме поставената цел. Премахнахме една грозна "схема“ за източване на социалното осигуряване в България.
Ние знаем, че членовете на АИКБ са добре информирани за тази наша дейност. Сега просто Ви каним да споделите с нас радостта от това, че надделяхме над тази форма на измама и ощетяване на обществото като цяло.
Оставаме с надежда, че при следващи наши противопоставяния на корупционни практики, ще постигаме резултат по-бързо, а няма да трябва да се борим с години.