Швеция дрогира плъхове с ЛСД, търси лек за депресия и зависимост

Халюциногенните наркотици, известни като психеделични, са широко изследвани в следвоенните десетилетия. Тъй като обаче тези изследвания до голяма степен не отговаряха на съвременните стандарти, интересът към тази тема намаля в условията на започналата от властите "война срещу наркотиците". В последно време възприемането на психеделичните наркотици беше преоценено и в момента се провеждат изследвания за тяхната медицинска употреба.

В университета в Лунд, Швеция, изследователски екип проучва как ЛСД влияе на мозъка на плъхове - в опит да направи изводи, които биха позволили да се лекува или облекчи депресията и зависимостта при хората, съобщава БГНЕС.

Гризачите са били оперирани и в мозъците им са били поставени тънки като косъм електроди. Това позволило на изследователите да измерят какво се случва, когато им се дава ЛСД.

"Малко е странно, защото тези вещества са сред най-мощните, които познаваме, но плъховете не изглежда да са толкова засегнати. Във всеки случай не се вижда някакво ясно поведение, което да се променя, но какво се случва в съзнанието им, изобщо не знаем", казва неврофизиологът от университета в Лунд Пяр Халхе пред националната телевизия SVT.

Предишни изследвания показват, че различни психеделични наркотици като ЛСД и псилоцибин могат да имат положителен ефект при лечението на депресия, обсесивно-компулсивно разстройство и различни зависимости. Целта на проучването е да осигури по-солидна научна подкрепа за терапевтичната употреба на психеделичните наркотици.

"Теорията, която стои зад това, е че психеделичните вещества възстановяват връзките между нервните клетки и увеличават способността на мозъка да се самовъзстановява", казва Халхе в по-ранно интервю.

Досега изследователите в Лунд са установили, че плъховете получават "по-тихи" мозъчни клетки, докато електрическите импулси в мозъка се увеличават.

Според Пяр Халхе плъховете заспиват по време на операцията с електродите и не усещат никаква болка от тях, тъй като в мозъка им липсват рецептори за болка. Според етичните правила плъховете не трябва да бъдат оставяни сами за повече от 24 часа по време на експеримента, тъй като те са социални животни.

Диетиламидът на лизергиновата киселина (ЛСД) е произведен за първи път от швейцарския химик Алберт Хофман през 1938 г., който очаквал веществото да действа като аналептик (лекарство, което стимулира дишането и кръвообращението, за да се прилага в случай на отравяне). То е широко изследвано от 50-те до 70-те години на ХХ век за оценка на поведенчески и личностни промени, както и за постигане на ремисия на психиатричните симптоми при различни разстройства, като част от рационалното разработване на психеделични наркотици, за което се застъпват химици като Александър Шулгин. Тези изследвания обаче не са проведени в съответствие със съвременните стандарти, а общият научен интерес към тази област намалява в условията на инициираната от САЩ война срещу наркотиците. Възраждането на интереса към изследванията на ЛСД и неговия терапевтичен потенциал за психиатрията продължава вече няколко десетилетия.

Към настоящия момент във Великобритания, Швейцария и САЩ се провеждат изследвания на медицинската употреба на психеделичните наркотици