''The Times'': Глупакът с кралска кръв

Навремето френският крал Анри Четвърти нарекъл крал Джеймс Първи "най-мъдрият от глупците в целия християнски свят". Принц Хари може би е осъзнал днес, че е най-лишеният от вкус сред глупците в цялото Обединено Кралство. Неговото необмислено решение да се появи със свастика на ръкава на маскен бал предизвика бурна вълна от критики както в самата Великобритания, така и зад граница. Ако той беше млад футболист, на секундата щяха да го заставят да поднесе извиненията си на пряко излъчвана по телевизията пресконференция, а освен това футболният клуб щеше да наложи на провинилия се играч доста солена глоба. Ако беше млад холивудски актьор, щеше да му се наложи с нокти и зъби да се бори, за да не се прости завинаги с кариерата си в киното. Пътят към голямата политика би бил завинаги отрязан за него, ако беше кандидат за място в парламента. А нашият принц се ограничи с едно не особено категорично изразено съжаление за случилото се.
Веднага заваляха и оправдания за поведението му. Сред приведените аргументи можеше да се чуе, че той е едва третият по ред претендент за британския трон и затова поведението му не е от особено значение; че допуснатата глупост може да се обясни с крехката възраст на престолонаследника; също и това, че е много трудно да живееш под постоянния прицел на фотообективи и кинокамери.
Разбира се, има известна доза истина в последните два аргумента, но все пак те не могат да оправдаят неговото поведение. Принц Хари е по-малкият брат на сина на Уелския Принц. Но точно в същото положение е бил и този, който станал Джордж Шести, както и онзи преди него - Джордж Пети. В редицата на престолонаследниците той далеч не е последната фигура. И предвид това трябва да се държи подобоващо. Сега той е едва на двайсет, но все пак не може да не знае какви зловещи асоциации предизвиква у хората свастиката. Можем, естествено, да разберем, че не му е лесно да живее във вечен страх от скрита някъде наблизо камера, с която го снимат, но той не е единственият в подобно положение, пък и трудно бихме повярвали, че не извлича от това някои предимства.
В същото време има хора, отговорни за възпитанието му, които би трябвало да се срамуват от резултатите на работата си. Във всеки случай може категорично да се каже, че не е работа на офицерите от охраната на кралското семейство да заместват бащата в ролята му на главен наставник и възпитател на младежа. Не е за вярване, но е факт - не се е намерил нито един с достатъчно богат житейски опит въразстен, който да помогне на принца при избора на подходящ костюм за партито на тема "туземци и колониалисти" и да го посъветва да не слага предизвикателната превръзка на ръкава веднага след пристигането му на бала. Той прекалено дълго време беше оставен сам на себе си, движейки се в обкръжението на съмнителна група самодоволни млади хора, явно наслаждаващи се на привилегированите си условия на живот. Освен това Уелският принц не бива да бяга от отговорността за все по-влошаващото се поведение на сина си.
Възниква също въпросът за наказателната мярка за извършеното. Би следвало да се поднесат по-дълбоки и по-искрени извинения за случилото се от онези, които прозвучаха в сряда на набързо свиканата пресконференция. Би било погрешно, обаче, да се прави от принца централна фигура на тържествената церемония в памет на жертвите на холокоста или да участва в церемонията послучай 60-годишнината от освобождението на затворниците от Освиенцим. Това би придало на мероприятията ненужна окраска, приковавайки към тях нездрав интерес. Също така не бива да бъде лишаван от възможността да учи във военно училище. Та нали именно проточилият се период между завършване на гимназия и строгата воинска дисциплина във военното училище доведе до тези несполуки във възпитанието му и лошото му поведение.
Публикуването на изобличаващи снимки само по себе си е достатъчно сурово наказание. Нито една подборка на фотоси на принца оттук нататък няма да мине без тези, на които е запечатана нелепата му постъпка. Той трябва да изрази дълбоко разкаяние пред лицето на световната еврейска общественост. В същото време не следва да се извинява на германското правителство. Някои биха казали, че подобен подход е непоследователен. Тук бихме възразили, че конституционната монархия е преди всичко символика, върху която именно се гради. Принц Хари не би могъл да си избере по-лоша символика от свастиката. И най-после трябва да поумнее.