Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
| Той не спаси сираците си, но помогна на децата по целия свят | ||||||
| ||||||
"Във всички еврейски гета в окупираната от Хитлер Полша възпитатели, учители и лекари придружат поверените им деца към лагерите - толкова силно е било чувството им за отговорност", разказва биографката на Корчак Йоана Олчак-Роникер. Полската писателка е познавала Корчак лично - той е бил приятел на семейството ѝ. Майка ѝ пък пише първата книга за него, пише dw.com. Януш Корчак (1878-1942) е роден във Варшава под името Хенрик Голдшмид в семейство на заможни евреи. Родителите му никога не обръщат гръб на еврейството и живеят с убеждението, че можеш да си едновременно и евреин, и поляк. Януш Корчак поддържа същото мнение. Той следва медицина и става реномиран детски лекар. Отрано му се налага да работи за издръжката на семейството, тъй като баща му влиза в психиатрия. Именно по това време младият лекар започва да пише романи за деца под псевдонима Януш Корчак, печели и първото място в един литературен конкурс. "Той познава много добре страховете и страданията на децата. И се стреми да предаде това свое знание на родителите", обяснява Йоана Олчак-Роникер. Корчак така и не създава семейство, но през 1912-та поема ръководството на изграден по негови планове еврейски дом за сираци във Варшава. И прилага на практика новаторските си педагогически идеи, които още по онова време са легендарни. Неговите възпитаници са по-щастливи и по-самоуверени от децата в другите домове, тъй като Корчак държи отношението към тях да бъде като към пълноценни личности. "Няма деца - има само хора", пише Корчак. Той поставя на преден план човешкото достойнство, насърчава индивидуалността, а физическите наказания са табу. Безграничната му любов към децата Корчак формулира и първите детски права, като се опира на правото на детето да бъде такова, каквото е, на правото му на внимание, положително отношение и топлота. По този начин той поставя основите на днешните детски права, записани в Конвенцията за правата на децата на ООН. През 1930-те години Корчак води собствено радиопредаване, в което говори с деца и за деца. В дома за сираци във Варшава Корчак прилага всички свои идеи. Именно там възниква моделът на демократичната детска република със собствена администрация, детски парламент и другарски съд. Децата издават и вестник, а пред сградата се вее зеленото знаме на "Детската република". Паметникът на Януш Корчак във Варшава През 1940 година домът се премества по принуда във Варшавското гето, но Корчак не спира да вдъхва надежда на децата и да поддържа свободния им дух. Когато нацистите подкарват педагога и възпитаниците му към лагера на смъртта, еврейският композитор и пианист Власислав Шпилман е сред очевидците. В мемоарите си той описва как Корчак се опитал да успокои децата с думите: "Ще заминете в провинцията - това е повод за радост". "Когато се смее дете..." Един от важните педагогически трудове на Корчак носи името "Как трябва да бъде обичано детето". Наред с педагогическите си съчинения той пише и романи за деца, най-известният от които е "Крал Мачуш Първи". Освен с книгите си, посветени на и за децата - "Крал Матиуш", "Как да обичаме детето", "Право на детето на уважение" и др., той остава в историята и с факта, че три пъти отказва да спаси собствения си живот, за да не изостави своите питомци. Първият път е преди окупацията на Полша от фашистка Германия, той отказва да емигрира в Палестина. Остава във Варшава, в Дома за сираци, на който е директор, за да посрещне заедно с децата страшните събития, които предстоят. Втория път – отказва да избяга от Варшавското гето. Третия път – точно преди потеглянето на влака към концентрационния лагер. Тогава към Корчак се приближава офицер от СС и пита: - Вие ли сте написал "Крал Матиуш“? Чел съм я като дете. Удивителна книга! Вие сте свободен. - А децата? - Децата остават. Но вие може да напуснете вагона. - Грешите. Не мога. Не всички хора са мерзавци. Не са останали живи очевидци на този разговор. Както и няма живи свидетели на това, че по пътя към Треблинка, Корчак е разказвал приказки на децата, за да ги разведри и разсее от страшните мисли за приближаващата смърт. Но тези епизоди са толкова характерни за личността на "Стария доктор“, както са наричали Корчак, така кореспондират с целия му живот като човек и педагог, с цялата му личност, че не остава съмнение в тяхната истинност. Системата за унищожаване на хора в Треблинка била проста и ефективна. Направо от влаковите композиции затворниците били вкарвани в газовата камера. Януш Корчак влиза заедно със своите деца в нея! През 1972 година - 30 години след смъртта му в лагера Треблинка, Януш Корчак е удостоен посмъртно с наградата за мир на германските книготърговци. Много училища, детски домове, улици и площади в цяла Германия носят името на лекаря, написал думите: "Когато се смее дете, се смее целият свят". Корчак остава популярен с 10 заповеди – правила за родители, в които той е цитиран. Те са следните: Правило № 1 Не очаквай детето ти да бъде като теб или да бъде такова, каквото ти искаш. Помогни му да стане не като теб, а да бъде себе си. Правило № 2 Не изисквай от детето си да плати за всичко, което ти си направил за него. Ти си му дал живот, как може да ти се отблагодари? То ще даде живот на друг, той на трети и така… Това е необратимият закон на благодарността. Правило № 3 Не изливай своите обиди върху детето, за да не ядеш на стари години горчив хляб. Понеже каквото посееш, това и ще поникне. Правило № 4 Не се отнасяй към неговите проблеми високомерно. Всекиму е даден живот, според силите и бъди сигурен, че неговият живот не е по-малко тежък, отколкото твоя, а може би дори е по-тежък, тъй като то няма опит. Правило № 5 Не унижавай детето си! Правило № 6 Не забравяй, че най-важните срещи за човека са срещите с неговите деца. Обръщай им повече внимание – никога не можем да знаем кого срещаме в детето си. Правило № 7 Не се измъчвай, че не можеш да направиш нещо за детето си. Измъчвай се, ако можеш, но не го правиш. Помни, че за детето е направено малко, ако не е направено всичко. Правило № 8 Детето не е тиранин, който завладява целия ти живот, не е само плод на плътта и кръвта. Това е скъпоценна чаша, която животът ти е дал да пазиш и да развиваш творческия огън в него. Това е разкрепостената любов на майката и бащата, които отглеждат не "нашето“ или "своето“ дете, а душа, която им е дадена за съхранение. Правило № 9 Умей да обичаш чуждото дете. Никога не прави на чуждото дете това, което не би искал да правят на твоето. Правило № 10 Обичай детето си, дори ако то е неталантливо или неудачник, когато вече е възрастен човек. Общувай с него, радвай се, защото детето е празник, докато е с теб. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Международни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Пловдивчанин с 5 лева спечели 250 000 лева
15:48 / 10.03.2025
Белослава: Направо казах на мама, че съм бременна
17:00 / 10.03.2025
Ваучер за храна за 200 лева, а реалната му стойност е 131 лева
12:45 / 11.03.2025
15 000 лева на месец за Ферай от "Ергенът"
11:30 / 10.03.2025
Мутренски изпълнения на булевард в Пловдив
16:48 / 10.03.2025
Актуални теми
Абонамент
Анкета
