Защо Китай е построил Великата стена?

Древна номадска империя от 200 г. пр.н.е. е доминирала в азиатските степи в продължение на три века, като довежда до изграждането на Великата китайска стена, части от която стоят и до днес. Тя е търгувала със стоки по Пътя на коприната, строи сложни гробници за своите мъртви и завладява далечни земи на коне. Известна като Ксионгу, империята е в конфликт с големия си съперник имперски Китай години наред.

Въпреки това, без писмени сведения, с изключение на тези, създадени от китайските хронисти, които са смятали ксионгу за варвари, империята и нейният народ дълго време са останали в сянката на историята. Сега древни ДНК доказателства, съчетани с резултатите от последните археологически разкопки, разкриват тайните на една от най-могъщите политически сили на епохата.

Международен екип от учени е завършил генетичното изследване на две гробища по западната граница на империята на ксионгну в днешна Монголия: аристократично елитно гробище в Тахилтин Хотгор и местно елитно гробище в Шомбуузин Белхир.

Учените изследват геномите на 17 души, погребани в двете гробища, и откриват "изключително високо" ниво на генетично разнообразие, което прави вероятно империята да е била мултиетническа, мултикултурна и многоезична - се казва в новото изследване, публикувано в списание Science Advances.

Генетичното разнообразие е установено в рамките на отделните общности, което предполага, че империята не е била просто мозайка от хомогенни групи, обединени от обща кауза.

"Сега имаме по-добра представа за това как Сюнну са разширявали своята империя, като са включвали различни групи и са използвали брака и роднинството в изграждането на империята", казва старшият автор Чонгвон Чонг, доцент по биологични науки в Националния университет на Сеул.

От проучените индивидуални гробове тези с най-висок статус принадлежат на жени, което предполага, че те са играли особено силна роля в обществото на ксионгну, съобщава vesti.bg. Изработените гробове са украсени със златни емблеми на слънцето и луната, които са били символи на властта на ксионгу. В една от гробниците са открити останките на шест коня и колесница.

"Тези елитни жени са притежавали материали не само за демонстриране на статуса си (напр. колани и огърлици), но и за осъществяване на властта, като престижни изделия за организиране на политизирани пиршества", казва Брайън Милър, археолог на проекта за изследването и доцент по изкуство и археология на Централна Азия в Мичиганския университет.

"Те са били силно почитани с обилни дарове от всички, които са присъствали на погребенията им, което показва, че социалното им значение в общностите е продължило през целия им живот", каза той.

Проучването разкрива и информация за живота на децата от племето Сюнну. Подрастващите момчета, както и мъжете, са били погребвани с лъкове и стрели. Момчетата на възраст под 11 години не са били погребвани.

"Децата са получавали различно погребално отношение в зависимост от възрастта и пола, което дава сведения за възрастта, на която са били приписвани полът и статусът в обществото на Сюнну", казва в изявление старшият автор на изследването Кристина Уаринър, доцент по антропология в Харвардския университет и ръководител на групата в Института за еволюционна антропология "Макс Планк".

Урсула Броседер, праисторически археолог от университета в Бон, заяви, че изследването дава възможност за по-дълбок поглед върху социалната структура и обществото на Сюнну, използвайки генетиката като инструмент.

"Радвам се, че в бъдеще ще има повече подобни изследвания", каза Бросдерер, която не е участвала в последното проучване. "Тъй като аз бях един от хората, които посочиха, че зрелите жени са били погребвани с най-престижните предмети, се вълнувам да видя, че генетиката потвърждава това мнение".

Броседер допълва, че ксионгу често са били разбирани погрешно, тъй като по-голямата част от информацията за режима, както и за други, произлезли от евразийската степ, идва от текстове от имперски Китай и древна Гърция, където до голяма степен номадските скотовъдци са били разглеждани като по-нисши.

Мощно наследство

Сюнгу оставят мощно наследство, което вдъхновява по-късните номадски режими, възникнали в евразийските степи, като монголите и Чингис хан, казва Милър.

"Сюнну" е име на династия, а не на народ сам по себе си, но този династичен режим е оказал силно влияние върху народите в неговите предели и е оставил мощно наследство в Евразия", казва той.

"Много последващи групи са си присвоили силното име на Сюнну (или Хунну), когато са установили свои собствени режими, което е довело до запазването на така наречените "хунски" образувания дори до това на Атила и хуните в покрайнините на Европа векове след гибелта на Сюнну във Вътрешна Азия.

"И именно това мощно наследство... монголите възприемат, когато създават своя собствена империя още много векове по-късно."