Между общините в България има големи разлики в икономическата активност и предприемачеството. Въпреки че не разказва цялата история, разпределението и броят на фирмите в общините са подходящи индикатори за тази активност, пише в свой анализ Адриан Николов, икономист от Института за пазарна икономика (ИПИ). Този път в "265 истории за икономика“ представяме както общия брой на нефинансовите предприятия в общините в пред кризисната 2019 г., така и относителния им брой спрямо населението, пише в свой материал "
Investor".
Предвид размера на местната икономика и големия дял на търговията и цифровите бизнеси, не е изненада, че столицата е лидер по общ брой регистрирани фирми. През 2019 г. броят им достига 123 хиляди, като мнозинството от тях са малки и микропредприятия. На второ място се нарежда Варна с почти 29 хиляди фирми, на трето - Пловдив с 27 хиляди. На дъното на класацията са най-малките общински икономики в страната – Трекляно с едва 11 нефинансови предприятия и Бойница с 12.
В динамика отново най-големите регионални икономики водят, като през 2019 г. в столицата броят на фирмите е нараснал с 2777, в Пловдив – с 608, във Варна – с 497. Притеснително е обаче обстоятелството, че дори и на върха на икономическия цикъл в цели 127 общини броят на нефинансовите предприятия намалява или остава непроменен, което насочва към по-слаба предприемаческа дейност. Възможно е част от обяснението да е в протичащия процес на консолидация на стопанските субекти. Прави впечатление и относително бързият ръст в броя на предприятията в общините в периферията на София – знак за преливането на икономическа активност от столицата в околните общини.
По-интересно е обаче разпределението на фирмите спрямо броя на населението. Водещите общини по брой на нефинансовите предприятия на 1000 души от населението са струпани в Южното Черноморие – Несебър е с цели 216 фирми/1000 души, Приморско със 163, варненска Бяла – със 124. Тази концентрация до голяма степен се обяснява с голямата гъстота както на малки места за настаняване, така и на други бизнеси, свързани с туристическата дейност – ресторанти, барове. Сходно струпване има и край Благоевград, благодарение на планинския туризъм. Във водещите икономически центрове относителният брой на фирмите варира в диапазона 90-100 на 1000 души, като в столицата той е 109. На дъното отново са малки общини с изостанало икономическо развитие, с по 10-20 нефинансови предприятия на 1000 души.
Кризисната 2020 г. беше белязана от значителен спад в новорегистрираните фирми, особено в периодите на локдаун. Тази слаба предприемаческа активност, съчетана със зачестили фалити неизбежно ще се отрази на спад в броя на фирмите, особено в регионите, най-сериозно засегнати от кризата. На този фон обаче данните за първите няколко месеца на 2021 г. дават по-сериозни поводи за оптимизъм, тъй като на този етап не изглежда кризата да се е отразила дългосрочно на създаването на нови бизнеси; тъкмо обратното – немалко предприемачи са изчакали да дойде краят на ограниченията, за да започнат нова дейност.