Според второинстанционния съд не се налага корекция в размера на санкцията. При постановяване на присъдата като отегчаващи отговорността обстоятелства правилно са отчетени изключително завишената обществена опасност на извършеното деяние от подсъдимата Донка, както и нейната висока лична степен на обществена опасност. С основание е преценено, че става дума за тежко умишлено престъпление против живота, извършено спрямо възрастна, самотно живееща жена, която била и позната на подсъдимата. Освен това Донка е осъждана и за други посегателства срещу възрастни хора - насилствен грабеж, чрез задушаване на 87-годишна жена, и кражба на пари от жилище на възрастно лице. 

От друга страна, първоинстанционният съд правилно е съобразил като единствено смекчаващо отговорността обстоятелство признанието на вината от страна на подсъдимата и оказаното съдействие по време на досъдебното производство, което е довело до разкриване на всички обстоятелства, свързани с престъпното деяние. 

Законосъобразно първоначално съдът е приел, че най-справедливото наказание, което следва да се наложи на Донка П., е "доживотен затвор", но тъй като подсъдимата е признала фактите, посочени в обвинителния акт, е проведено съкратено съдебно следствие. В конкретния случай законът предвижда наказанието "доживотен затвор" да бъде заменено с лишаване от свобода от 15 до 30 години.

Според Пловдивския апелативен съд, с оглед на посочените отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, напълно справедливо за извършените от подсъдимата престъпления е определено наказанието в близост до максималния размер, предвиден от закона. Решението не е окончателно и подлежи на обжалване или протест пред Върховния касационен съд.