Показва коментари на monkilok

В Европа има над 4000 мемориала и паметници, посветени на историческата битка на Съветската армия срещу хитлерофашизма. В тях са погребани над 2,5 милиона съветски воини, участвали в окончателния разгром на хитлеристка Германия. Най-много паметници и гробове на войници от Червената армия има в Унгария - 940, в Полша - 560, в Чехия и Словакия - около 60. Паметници и мемориали на Съветската армия има още в Австрия, Белгия, Холандия, Норвегия, Сърбия, Хърватия, Франция, Румъния и в България. Колкото и да е странно за някои, такива паметници има и в Германия, а и в САЩ. Паметникът на Съветската армия (известен с името Альоша) е гранитна статуя с височина 10,5 м, построена на върха на хълма Бунарджик в Пловдив, която има безспорна художествена и историческа стойност. Издигнат е през 1954 – 1957 г. от архитектите Борис Марков, Петър Цветков, Николай Марангозов, скулпторите Васил Радославов, Георги Коцев, Иван Топалов, Александър Занков и каменоделците Сашо Спасов, Вълчо Кадийски, Григор Михов. Прототип на статуята е руският войник Алексей Иванович Скурлатов (1922 – 2013), а паметникът е един от много малкото персонифицирани паметници в Европа, свързани с Втората световна война.Демонтирането, частичното или пълното преместване на Альоша е под охраната на държавата, регламентирано със следните документи: - Резолюциите на ООН от 2008 и 2009 г. за защита на паметниците по повод Втората световна война; - Европейска културна конвенция от 19.12.1954 г., приета в Париж; - Европейска харта за архитектурното наследство, приета от Комитета на министрите на Съвета на Европа от 26.09.1975 г.; - Препоръка № 880/1979 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за съхранение на европейското културно наследство; - Конвенция за запазване на архитектурното наследство на Европа от 03.10.1985 г., приета в Гренада; - Закон за авторското право и сродните му права; - Международен договор между България и Руската федерация за приятелски отношения и сътрудничество, подписан на 04.08.1992 г. от президентите Жельо Желев и Борис Елцин. С чл. 14 от този договор България и Русия поема изричния ангажимент взаимно да опазваме паметниците си - и исторически, и паметници на култура, с които се представяме в съответните държави; Чисто юридическите измерения на казуса са категорични и еднозначни, но има и други доводи за запазването и съхранението на „Альоша”, които трябва да бъдат изтъкнати пред българската общественост: Паметникът е издигнат като символ на признателността към героизма и самопожертвователността на войниците от съветската армия в борбата им срещу фашизма по време на Втората световна война. През 1944 година в състава на съветската армия се сражават войници от: Руската СФСР, Украинската ССР, Белоруската ССР, Азербайджанската ССР, Арменската ССР, Грузинската ССР, Туркменската ССР, Узбекската ССР, Таджикската ССР, Казахската ССР, Киргизката ССР, Карело-финската ССР, Молдовската ССР, Латвийската ССР, Литовската ССР, Естонската ССР. Паметникът „Альоша” изразява признателността ни към всяко едно войниче от всяка една от тези страни, което е взело участие в най-смъртоносния и кръвопролитен конфликт в историята на човечеството, а кръвта на онези от тях, които са загиналите в борбата срещу хитлеристка Германия ни задължава да пазим паметта им чиста и неопетнена от превратностите на времето и актуалното злободневие.