Данните бяха изнесени в Пловдив по време на завършилата в града голяма национална конференция "Етнически толерантен работодател", организирана от социална фондация "Инди Рома - 97". Форумът за достъпа на малцинствата до пазара на труда се проведе в хотел "Тримонциум", събра над 60 работодатели от цялата страна, представители на синдикатите, общините, организации на ромската общност, регионални национални медии и бе част от успешния проект на фондация "Инди - Рома 97 "Етнически толерантен работодател - трансфер на добри практики за равно третиране", финансиран по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз.
По-толерантни към ромите обаче са институциите в сравнение с фирмите. Защото като цяло институциите са доста по-склонни да вземат роми на работа отколкото фирмите, показват актуалните социологически и сравнително-правни изследвания по темата. Специалистите обаче отчитат и факта, че общините по-често от фирмите са изпълнители по европейски проекти, които предполагат интеграция на ромите.
"Запитани дали биха назначили роми на работа, 80 на сто от анкетирните работодатели отговарят с "да". Всъщност реалната толерантност е 60 процента, тъй като някои от работодателите са давали отговори, съобразени с обществената коректност. Защото при задаване на допълнители въпроси, които засичат верността на отговора, се оказва, че всъщност етнически толерантни са около 60% от фирмите и институциите, останалите са отговорили положително в името на политическата коректност", обясни Николай Близнаков от изследователския екип по проекта и ръководител на проучването на фондацията. Според него в сравнение със страните от Централна и Източна Европа България е на челно място по етническа толерантност на работодателите.
"И 60 на сто етническа толерантност у нас нарежда страната ни на едно от първите места в Централна и Източна Европа, защото сравнително европейско проучване е показало, че в държави като Чехия например, има много високо отрицателно отношение към ромите. Въпреки че малцинствата там са сравнително образовани, често получават не само отказ за започване на работа, а и се наблюдават случаи, в които шофьори на таксита или фризьори връщат клиенти от ромски произход", каза още Близнаков.
В рамките на националната конференция в Пловдив бяха дискутирани конкретни механизми за осигуряване на устойчива заетост на хора от ромското и иновативни идеи за устойчива заетост и съвместни инициативи. Обсъждане на правни и икономически механизми за стимулиране на работодателите да наемат на работа лица от ромки произход и други малцинства в активна трудова възраст, насърчаване на трудовата реализация на ромите чрез въвеждане на иновативни методи, подобряване на диалога между работодатели, местна власт, институции и неправителствени организации в подкрепа на ромската заетост, са бяха важни теми, залегнали в дискусиите. Според експертите на фондация "Инди Рома -97" обаче е налице скрита дискриминация, която се доказва трудно.
"Ако си с по-тъмна кожа и отидеш на събеседване за работа, дежурната реплика е: "Мястото е заето". По-беличките могат да минат между капките и да се уредят. Това обаче няма как да се докаже. И нашите хора имат вина, защото не питат какво трябва да вършат, а само колко пари ще взимат и как ще им се плаща." Това заяви Албена Костадинова, председател на фондация "Инди Рома 97" и ръководител на проекта.
Както има мерки за насърчаване на работодатели, които наемат младежи до 29 години и хора с увреждания, нека бъдат стимулирани и фирмите, които назначават роми", предлага Костадинова.
Според друго проучване на фондацията елитът на ромите, т.е. малцината с висше образование, заминават в чужбина, защото тук не могат да се реализират. Освен НПО-тата, които ги наемат, немислимо било да бъдат назначени в държавни или общински институции.
"Трябва да променим стереотипа на мислене, че ромите само крадат и нищо друго. Те са един неизползван ресурс. Как преди промените безработицата не беше толкова голяма, а сега 90 на сто няма от какво да се препитават. В малките общини имат желание да изучат децата си", пояснява Костадинова и дава пример с Куклен, където живеят 600 роми.
Всички момчета, които завършили основно образование, записали средно. Четири от тях учели в Пловдив. Едно от момчетата било в Хуманитарната гимназия с биология и химия и спечели първо място на олимпиада, затова го готвили за медицина. По-големият проблем били момичетата. Малка част продължавали средно, тъй като на тях се гледало като на втора ръка хора и се задомявали.
Целта на конференцията в Пловдив за достъпа на малцинствата до пазара на труда, бе адаптиране и внедряване на модела на чешката организация "IQ ‘ROMA SERVIСЕ"която вече е патентовала марката "Етнически толерантен работодател". Това е плакет се дава на фирми и предприятия, които наемат безработни роми, а сертификатът е вид морален стимул и стои на видно място във фирмата.
Специалисти представиха този иновативен европейски модел, чрез който се намаляват случаите на етническа нетолерантност и се увеличава достъпът на малцинства до пазара на труда. Този модел бе изграден и приложен в Чехия именно от партньорската организация "IQ ‘ROMA SERVIСЕ", и който социална фондация "Инди - Рома 97" в момента успешно трансферира, адаптира и внедрява в България.
Проектът на фондация "Инди - Рома 97 - "Етнически толерантен работодател - трансфер на добри практики за равно третиране", се реализира активно и успешно, благодарение на безвъзмездната финансова помощ от страна на Европейския съюз и на българското правителство. По него фондацията работи успешно вече близо 10 месеца с работодатели от цялата страна, синдикатите, общините , организации от ромската общност , регионални национални медии показаха активно партньорство и съпричастност към общите усилия за откриване на нови възможности за повишаване мотивацията на безработни представители на етническите малцинства при търсене на работа.