©

Красимир Беев бе признат за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление за периода от 15. 04. 2001 г. до 15. 04. 2003 г. в гр. Велинград като физическо лице е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 15 588. 66 лв., от които 12 295. 86 лв. за финансовата 2000 г. и 3 292. 80 лв. за 2002 г., като е потвърждавал неистина, чрез подаване на годишни данъчни декларации изискващи се по чл. 41 от ЗОДФЛ за придобитите доходи за 2000 и 2002 г., като необявеното и неизплатено данъчно задължение е внесено в бюджета - престъпление по чл. 257 ал. 3 НК вр. с ал. 1 НК вр. чл. 255 ал. 1 НК вр. чл. 26 НК, поради което и на основание чл. 78 а ал. 1 НК вр. чл. 2 ал. 2 НК съдът е освободил подсъдимия КРАСИМИР БЕЕВ от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 750 лв.

Съдът е признал подсъдимия Димитър Беев за виновен в това, че на 15. 04. 2003 г., като физическо лице, е избегнал плащането на данъчни задължения: в особено големи размери - 24 827. 52 лв. като неподал декларация, изискваща се по силата на чл. 41 от ЗОДФЛ за придобитите доходи за 2002 г., като необявеното и неплатено данъчно задължение е внесено в бюджета -престъпление по чл. 257 ал. 3 НК вр. с ал. 1 вр. чл. 255 ал. 1 НК, поради което на основание чл. 78 а ал. 1 НК вр. чл. 2 ал. 2 НК е освободил подсъдимия ДИМИТЪР БЕЕВ от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 750 лв.

Подсъдимите са останали недоволни от решението на Пазарджишкия окръжен съд и обжалват пред Апелативния съд. С жалбите се прави оплакване за незаконосъобразност, необоснованост и съществени процесуални нарушения и се иска решението да бъде отменено и двамата подсъдими да бъдат оправдани.

В проведеното съдебно заседание пред Апелативен съд - Пловдив защитата поддържа тезата, че данъчно ревизионният акт е незаконосъобразен и необоснован. Предлага се в съдебното производство да бъдат обсъждани всички счетоводни документи и да се приеме, че данъчно ревизионният акт е неправилен, поради което двамата подсъдими следва да бъдат оправдани.

Прокурорът предлага решението да бъде потвърдено.
Апелативният съд след като обсъди подадената жалба, становището на страните и материалите по делото, и след като служебно извърши проверка за правилността на обжалваното решение, намери за установено , че подадените жалби са неоснователни.

Събраните по делото доказателства сочат на следната фактическа обстановка:
С влязъл в сила данъчно ревизионен акт е прието, че през периода 1998 - 2002 г. е било налице несъответствие между имущественото състояние на данъчно задълженото лице -придобитото от него имущество, направените разходи и получените доходи. С данъчно ревизионния акт е било констатирано, че разходите, направени от подсъдимия КРАСИМИР БЕЕВ значително надвишават декларираните от него приходи и е определено, че същият дължи данък по ЗОДФЛ в размер на 15 588. 66 лв.
На 04. 09. 2003 г. данъчно ревизионният акт е бил връчен на КРАСИМИР БЕЕВ. Последният не го е обжалвал, актът е влезнал в сила, а на 15. 09. 2003 г. КРАСИМИР БЕЕВ е внесъл определените в ревизионния акт данъчни задължения.
Окръжният съд е назначил съдебно икономическа експертиза, разпитал е множество свидетели и обосновано е стигнал до извода, че в хода на делото не са събрани доказателства, които да опровергават констатациите на данъчно ревизионния акт.

Окръжният съд законосъобразно е приел, че при условията на продължавано престъпление през периода 15. 04. 2001 г. до 15. 04. 2003 г., като физическо лице подсъдимият КРАСИМИР БЕЕВ е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 15 588. 66 лв., като е потвърждавал неистина в подавани годишни данъчни декларации, изискващи се по чл. 41 от ЗОДФЛ, като необявеното и неизплатеното данъчно задължение, заедно с лихвите е било внесено в бюджета до приключването на съдебното следствие. Деянието осъществява състава на чл. 257 ал. 3 НК вр. с ал. 1 НК /отм./. Окръжният съд законосъобразно е приел, че следва да се приложи по-благоприятният закон, действал към момента на извършване на престъплението, който предвижда глоба от 500 до 1000 лв. и е наложил справедливо наказание ГЛОБА в размер на 750.00 лева.

С данъчно ревизионен акт е била приключена данъчна ревизия на подсъдимия ДИМИТЪР БЕЕВ, при която също е било констатирано несъответствие между имущественото състояние на ДИМИТЪР БЕЕВ, придобитото от него имущество, направените разходи и получените доходи. Установено е било, че за 2002 г. ДИМИТЪР БЕЕВ дължи данък по чл. 35 от ЗОДФЛ в размер на 24 827. 52 лв. След връчването на данъчно ревизионния акт ДИМИТЪР БЕЕВ е внесъл дължимите суми заедно с лихвите и не е оспорил констатациите в акта.

Събраните в хода на съдебното следствие пред Окръжния съд доказателства по никакъв начин не са внесли съмнение в правилността на данъчно ревизионния акт.

Окръжният съд законосъобразно е приел, че като е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 24 827 лв., като не е подал декларация, изискваща се по силата на чл. 41 от ЗОДФЛ за придобитите доходи през 2002 г. и като е внесъл в бюджета дължимото данъчно задължение до приключване на съдебното следствие, подсъдимият ДИМИТЪР БЕЕВ е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 257 ал. 3 НК вр. с ал. 1 НК /отм./ и е наложил наказание ГЛОБА в размер на 750.00 лв. в рамките на предвидения по-благоприятен закон, действал към момента на извършване на деянието.

В наказателното производство по повод на предявени обвинения по чл. 257 ал. 3 НК следва да се обсъжда съставомерността на конкретното деяние и неговата виновност. Както констатациите на данъчно ревизионните актове, така и събраните при съдебното следствие в Окръжния съд доказателства убедително сочат на извода, че двамата подсъдими са действали при пряк умисъл. Същите са били наясно с размера на своите приходи и разходи и съзнателно КРАСИМИР БЕЕВ е потвърдил в данъчни декларации неистина, а ДИМИТЪР БЕЕВ не е подал декларация, с цел да се облагодетелстват и да избегнат плащането на данъчни задължения в особено големи размери.

Апелативният съд е преценил, че постановеното решение е законосъобразно, обосновано и справедливо. Окръжният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения.

РЕШЕНИЕТО на Пловдивския апелативен съд е окончателно и не подлежи на обжалване.