Аутопсия на майната. Наскоро един познат се обърна към мен: "Вие, пловдивчани, лесно се разпознавате - говорите високо и се обличате екстравагантно." Дали заради изнесената диафрагма или ексцентричния вид, пловдивският акцент прилича на новозеландския английски. Вместо звука "е", произнасяме "и". Това се нарича редукция. С този довод слагам край на грешното схващане, че в Пловдив се говори меко.
Пловдивските тепета всъщност са 11, а не - 7, както гласи клишето. Когато гледам Пловдив от тепетата, сменям детайлите. Например: Альоша, погледнат от Небет тепе, напомня на знаменитата статуя на Исус Христос на хълма Корковадо в Рио де Жанейро. Встрани от сарказма, едно от най-романтичните неща, които може да направиш на Небет тепе, е предложение за брак, а да отвориш бутилка "Искра" в Новогодишната нощ си е класика.
Да обиколиш Пловдив за час. Най-забавният начин да опознаеш един град е чрез градския му транспорт. Автобусните линии във Филибето са пълни със случки, а wifi покритието в повечето от тях е още един повод за гордост. Няколко са автобусите, които обикалят почти целия град за по-малко от час. Аз препоръчвам линии 37, 116, 20, 44 или любимият ми тролей 3. ВНИМАНИЕ: никога не обличай елече в публичния транспорт, освен ако не искаш да късаш билети.
Пловдив преди моловете. Някога си имахме ул. "Капитан Райчо", която беше нашият еквивалент на Oxford Street в Лондон. Модните послания се пропагандираха именно на нея. Сергиите за дрехи вече ги няма, а с тях си замина една цяла фешън декада.
Железницата на Младежкия хълм е една ретроспекция на детството. Влакчето, което обикаля тепето, представлява атракция за млади и стари. Маршрутът започва от перона на гара "Пионер" и завършва на гара "Панорама". Името на крайната станция е повод да вземеш фотоапарат със себе си. Гледката е вечна.
Руският пазар е онова семейно табу, за което никой не говори. Той е един от малкото пазари, който не е кръстен на ден от седмицата. Помня Руския пазар през 90-те, приличаше на битпазара от клипа на D.E.N.A - Cash,diamond rings, swimming pools. Предупреждавам, че посещението на пазара трябва да се извършва само по антропологична линия.
Етимология на Малкия Париж. Някога в Пловдив си имахме Айфелова кула. Оттам идва и името на квартал "Кичук Париж" (Малкия Париж). "Оловната кула" на Сачмената фабрика е дългогодишният символ на района. Построено през 1927 г., съоръжението се счита за първия "небостъргач" в града. Почти всяка улица в "Кичука" е кръстена на македонски революционер - аз самият жулех колена на такава и се питах кой е Пере Тошев. Освен бунтовнически, кварталът е строго религиозен - на негова територия съжителстват седем християнски храма и два футболни стадиона, а в плувния комплекс "Нептун" Къци Вапцаров веднъж водеше "Риск печели, риск губи". Легендата гласи, че именно от "Кючука" тръгва обръщението "майна". Има три неща, които обожавам да правя там - да обикалям "Събота пазар", да ям торта в сладкарницата на "Кино въстаник" и да се разхождам в парка на "Белите брези". По-смелите жители на квартала започват деня си с шкембе чорба в култовото място "Тромпета", чийто чеснов отенък стига чак до Бетонния мост.
Най-красивата гледка е скрита в началото на стария град на тересата на "Таксим" - непретенциозно кафене, където през 2008 г. не спираха да въртят втория албум на Amy Winehouse. Заведението се промени през годините, но мястото остана подходящо за първи срещи.
Ако Кари Брадшоу беше пловдивчанка, то определено улица "Иван Вазов" щеше да е нейният любим маршрут. Магазините за обувки по нея са подредени в стил "роднина - милиционер - роднина - милицонер". Ако "Иван Вазов" за туристите е най-буквалният начин да стигнеш от гарата до центъра, то за мен тя е улицата на увисналите афиши и локвите и въпреки това - мястото с най-кокетните къщи.
Аристокрация на "Руски". Всеки голям град има поне един булевард, който се казва "Руски". В Пловдив - това е булевардът на заложните къщи и магазините за GSM апарати. Като дете се страхувах от психиатричната клиника на булеварда и от лилавите коси на тамошните реститутки.
Little Britain. Дали защото дарява всички свои спестявания на опустошената след Априлското въстание България, аурата на Емили Странгфорд все още се усеща по пловдивската улица, кръстена на нейно име. Улица "Лейди Странгфорд" е за ценители.
Честотите на Пловдив. Реликва за Пловдив остава някогашното радио "Канал КОМ". Радиото се излъчваше от последния етаж на хотел "Санкт Петербург". В края на 90-те Николай Бареков водеше спортните новини там, а неделното му предаване "Чака-рака" беше повече от скандално. Врачките също си имаха платформа - Пловдивска обществена телевизия бе една от първите, която започна да се рови в бъдещето на местните. Веднъж една от тях ми каза, че съм обречен да живея в град с шест моста.
Три улици, които водят към Франция. През 2003 г. улица "Авксентий Вележки" беше моето Шан-з-Елизе, което ме водеше към някогашната библиотека на Alliance Francaise. Френската култура е неразделна част от Пловдив. Като тийнейджър много пъти заявявах Je t'aime вместо I love you, като протест срещу американизацията на града. Някъде на улица "Радецки" живееше г-н Папазян - легендарният преподавател по френски. В неговия "Латински квартал" съботите бяха посветени на Едит Пиаф и черно кафе с бисквитки. Френските гимназии са нещо много порочно за всеки град. Улица "Вук Караджич" води към френската "Сент Екзюпери" в Пловдив - малките принцове там са обградени от панелни блокове.
"Христо Смирненски" не е толкова скучен. Почти всяко новородено проплаква за пръв път в квартал "Христо Смирненски". На района му отива дъжда и баладата за Пловдив на "Диана експрес". Сивият цвят на тухлените къщи в старата част на квартала говори за един друг Пловдив - малко по-тъжен, но и много красив. Районът носи онзи "запад" в себе си като обещание за по-добро бъдеще.
Законът срещу консумирането на алкохол на обществени места скри едни от любимите ми места - градинката на Джумаята и Царската градина. Едно от любимите ми места беше "Гроздовият пазар" - малкият площад, който беше центробежната сила на една субкултура. Преименуван на площад "22 септември", някога на това място пиехме бира и си мислехме, че сме независими.
География на клюкарските заведения. Има нещо много провинциално и отблъскващо в "клюкарниците" на Центъра. В ДНК-то на пловдивчанина е заложено да пие кафето си на публични места и да разтяга локуми. Признавам си, че аз самият редовно посещавах едно от тези места - култовото "Ориент кафе". Едно от първите места, което предлагаше наргиле и лимонада. Днес една легенда е просто супен бар. Публичните кафенета се замениха от публичното хранене, но клюките си остават все същите - с мирис на Ориент.
Великите градове възникват около реки. Пешеходният мост е едно от местата, което най-много ми липсва.
Източник: в.Капитал