Паметникът на Съветската армия в Пловдив е най-известният в България паметник, наричан ласкаво от пловдивчани "Альоша". Открит е на 5 ноември, 1957 г., височината му е около 15 метра, а на самата фигура, изработена от гранит - 10.5м. 

Монументът е построен през 1954 година. Авторите му са архитектите Борис Марков, Петър Цветанов, Асен Марангозов и скулпторите Васил Радославов, Любомир Далчев, Тодор Босилков и Александър Занков. Издигнат е на едно от тепетата на Пловдив - "Бунарджик", наричано още "Хълм на освободителите". Разположен е в непосредствена близост до паметника на освобождението на Пловдив от османско владичество. Изобразява изправен съветски войник, държащ картечен пистолет "Шпагин" (ППШ-41) с цевта надолу. На постамента е поставена петолъчка, а надпис под нея гласи "Слава на непобедимата съветска армия освободителка".

За прототип на "Альоша" е послужил Алексей Иванович Скурлат, жител на Алтай, свързочник по време на Втората световна война. През 1944 г. докато Скурлатов работил по възстановяване на телефонната линия София - Пловдив, е направена снимка, използвана по-късно от скулпторите за изработка на фигурата на войника.

Неколкократно са предприемани опити за премахване на пловдивския Альоша, но до момента те остават безуспешни.