Тя се проведе в рамките на един месец и в допитването взеха участие 6327 души. Гласуването се осъществи чрез анкетьори-доброволци и чрез няколко електронни сайта.
Римският стадион и тепетата също попадат в топ три на забележителностите. Определените от пловдивчани исторически обекти ще бъдат отбелязани със "Знак за древността". Така те ще се превърнат в атрактивни туристически точки, които гостите на Пловдив да посетят, запознавайки се с историята и културата на най-древния жив град в Европа.
Гласове са събрали още Гребния канал, Цар Симеоновата градина, Хисар Капия, Одеон, Античният форум, Небет Тепе, Етнографският музей, Архитектурен комплекс "Капана", Сахат тепе - Часовниковата кула, Пловдивски панаир, Паметникът Альоша и други.
Организаторите са си поставили за цел улесняване на множеството очаквани посетители в града на тепетата, след като втория по големина български град спечели титлата "Европейска столица на културата - 2019".
"Бихме искали, като културна столица на Европа през 2019-та година, да подготвим града си за огромния международен интерес, който очакваме. Отбелязвайки най-атрактивните исторически обекти със "Знак за древността", ние ще акцентираме върху важното значение на Пловдив за историческото развитие на континента. Заедно с това ще работим за развитието на духовните ценности, културата и изкуството, науката и спомагането за утвърждаването на града ни, като културна столица на Европа. Предвиждаме поредица от събития, които да разкрият красивата история на Пловдив, като едновременно с това очакваме подкрепата на сдружения, развиващи сродна дейност, както и от страна на Общинска администрация, Пловдив." - заяви председателят на Управителния съвет на СНЦДОП "Пловдив-най-старият жив град в Европа" Любомир Костов.
На сайта на дружеството, създателите на инициативата припомнят някои от най-важните моменти от историята на древния град.
За великолепието на Пловдив основна роля са играели огромният стадион, амфитеатърът, баните и на първо място римският преаториум. Това била резиденцията на императорския управител на провинция Тракия, както и мястото, където отсядал императорът при посещенията си в града.
Преаториумът се е намирал на Таксим тепе и имал внушителни размери - около 2 хектара. Археолозите са открили до сега единадесет праисторически селищни могили в рамките на Пловдив и още три в непосредствена близост. Според редица исторически източници, началото на уседнал живот на територията на Пловдив в сложено през далечното 6-то хилядолетие пр.н.е.
Първите праисторически селища са създавани на речни тераси, образувани от река Марица и нейните притоци, или в близост до някой от хълмовете. Предполага се, че един от нейните ръкави е минавал южно от Младежкия хълм, покрай централната жп гара, през днешния бул. "Руски", образувал е езеро между Сахат тепе и Бунарджика, пресичал е главната улица, след което е продължавал до Трихълмието и е завивал на юг, за да се влее отново в Марица. Петте хълма: Небет тепе, Джамбаз тепе, Таксим тепе, Сахат тепе и Бунарджика са били свързани, а Марково тепе почти не е можело да се отдели от Бунарджика.
Сега предстоят разговори с Община Пловдив.