"Антигона" и "Колене" с премиери на "Сцена на кръстопът"

Премиерата на спектакъла "Антигона" от Жан Ануи на театър "София" е тази вечер от 19 часа в Дома на културата "Борис Христов". Автор на сценичната редакция и постановката е проф. Иван Добчев, сценографията е на Станислав Памукчиев,костюмите на Петя Боюкова, а музиката - на Христо Намлиев. 

Ролите изпълняват Дария Симеонова, Каталин Старейшинска, Невена Калудова, Силвия Петкова, Асен Мутафчиев, Ириней Константинов, Йорданка Любенова, Николай Върбанов, Росен Белов, Николай Димитров, Иван Спасов.

Светът на политиците (царе, крале, императори, фюрери, президенти, генералисимуси и прости министър-председатели) от времената на Софокъл та до днес, винаги се е сблъсквал с "нездравословната" етична анормалност на персонажи като Антигона. 

Те, Антигоните винаги противопоставят собственият си морал на каузата на "държавните мъже", отказват да се подчинят на "здравословните" правила и закони на силните на деня и в крайна сметка заплащат нарушението с живота си. 

От античността до днес ние, зрителите на тези трагедии, все стигаме до очистителния катарзис, посипваме главите си с пепел, взимаме си съответните поуки от историята и така... до следващата инатлива Антигона, която не иска да се вразуми и да приеме нашата желязна държавническа логика.

Тук е необходимо да направим една уговорка, поради възможността да сбъркаме жеста на Антигона със жестикулациите на многобройните й имитатори - изпаднали, загубили всякакви основания хора, аутсайдери, "нямащи нищо какво да губят, освен оковите си", пролетарии от всички страни, прошлеци и неудачници.

Антигона прави своя жест пряко кръвната връзка с вуйчо си царя, пряко годежа си с Хемон (син на царя), пряко статута си на дъщерята на спасителя на държавата Едип. Антигона има какво да губи - и това прави жеста на неподчинение подчинен на нещо по-високо от егоцентричния напън да се самодокажеш и да манифестираш бунтарски характер. 

Нашият спектакъл е за истинските, сакрални основания на протестиращия човек, човекът, който казва "НЕ" на разбиращото се от само себе си "ДА" и го отстоява с цената на живота си. Мисля, че го дължим на младите, склонни към протестиране, българи, казва за спектакъла режисьорът проф. Иван Добчев.

Второто заглавие в основната програма днес е на Киевския Национален академичен театър "Леся Украинка". Олга Кулчитская и Юри Гребелник ще играят спектакъла "Едит Пиаф. Живот в розова светлина" от 19.30 часа в Камерната зала на Драматичния театър. Украинската трупа идва със съдействието на почетния консул на Украйна в Пловдив инж. Димитър Георгиев, който е и главен спонсор на фестивала "Сцена на кръстопът".

Тази вечер съпътстващата програма има един много специален акцент. В U P.A.R.K. Gallery от 21.30 часа ще бъде открита изложбата "Кольо Карамфилов и неговите театрални утопии", която показва сценографските проекти на именития български художник. Очаква ни е предпремиерно представяне на романа "Колене" от Росен Карамфилов, посветена на Кольо.

Идеята за романа "Колене" се роди съвсем спонтанно.

"В деня, в кой баща ми почина, не можах да спя. Идеята за този роман ме покоси като смъртоносна болест. Реших, че единственият начин да се излекувам от тази болест, е да я изживея изцяло. Месец по-късно, на 12 евруари, написах първите страници от книгата. 

Оттам нататък взаимно се хванахме за гърлата и все още не е ясно кой ще оцелее - аз или тя. Този роман ми отне здравето и съня, но това не ме плаши. Сторих го за Кольо. Премиерата трябва да е през декември, когато той щеше да навърши 51 години", разказва Росен Карамфилов.