Арх. Пройкова: Цялостно разкриване на Римския стадион под Главната е много трудно осъществимо

За Главната улица в Пловдив, интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с архитект Румяна Пройкова.

Като архитект, какво можете да кажете за Главната в Пловдив?

Мога само да ви кажа, че за Пловдив Главната улица е един феномен. Тя просто е, така да се каже, сърцето, сърдечната нишка за Пловдив.

Човек може да намери всеки, когото поиска, по Главната улица. Това е обществената среща на пловдивчани.

Самата архитектура ли я прави така уникална, къщите, които са около нея, или още нещо?

Вече се е превърнало в традиция, но разбира се, самият уют, който създава улицата, с факта, че тя не е съвършено права – има едни леки чупки по нея, които създават тук-таме, така да се каже, перспективни, по-интересни възприятия. Ако тръгнете по една съвършено права улица с много интересни сгради, не е същото като факта, когато улицата има много леки, а някъде и по-силни чупки. И всичко това е налице по Главната улица на Пловдив. Тя затова е главна, затова, защото пловдивчани са я избрали за основна нишка на своя живот.

Така е, наистина е така. Няма човек, който да не я знае. "Главната“ си е нарицателно просто. А тя всъщност по проект на италианец, доколкото знам, е направена?

Пернигони, да. Главната улица някога е била възрожденска, възрожденска архитектура, много по-частна от това, много по-начупена, с много повече характеристика на възрожденските улици – такива, каквито са в Стария град. Там ги имаме все още запазени, въпреки че и там тенденцията е към изправяне, към уедряване на мащаба на застройката.

Някога, когато започвах, още като млад архитект и вероятно благодарение на архитект Вера Коларова – моя учителка, вдъхновителка и първа приятелка, Бог да я прости, тя ми обръщаше внимание на Главната улица. Някога сме влизали вътре в някои входове и там имаше запазени стари останки от възрожденските входове. Това са били сградите, някога е имало възрожденски фасади и с настъпване, с развитие, с напредване на т.нар. "цивилизован“, "модерен“ живот, започва вече т.нар. следосвобожденска архитектура. Т.е. градската къща с повей, с влияние на европейските къщи, на европейската архитектура – имаме много хубави образци. Налице е безкрайна еклектичност, но именно тя прави живописността на улицата. Имаме малко класически примери – банката долу, това е класика. Но те не са много, малко са. И въпреки, че са еклектични, те са чаровни със своята живописност.

Отдолу, под улицата също е интересно. Имаше някакви идеи за подземен музей. Това изобщо осъществимо ли е?

Под улицата, става дума за т.нар. арена на Античния стадион. Но тя не е под Главната улица изцяло. Нашата графика, която е наложена и се опира, макар и хипотетично, но с достатъчно сигурни данни, върху заложени чертежи на продължението на Античния стадион, неговия завършек, но Главната улица не следва директно арената. Арената е достатъчно широка, за да може да се стъпи върху това. Въпреки че нещо, което би предизвикало колебание върху такава идея, е, че по време след Античния стадион, след неговото използване до еди-кой си век, след това следват средновековни застройки – за това пише в "Хрониките на Анна Комнина". Целият Античен стадион е бил застроен с жилищно строителство. И ако не друго, поне богати останки ще има на тази дълбочина. Каква е дълбочината лесно може да се каже – от съвременното ниво виждаме, където е отворено на "Джумаята“, там може да се види. И по-нататък вече можем да правим и заключението за това.

Т.е. не е кой знае каква съблазнителност и няма какво да покаже, ако си представим, че бихме могли да оголим запазени седалки, защото върху тях са стъпили съвременните основи. Те са използвани като основи на съвременните сгради. И това се видя много ясно в "Нармаг“, където се копа – там се поосвободиха, така да се каже, с конструктивна намеса, за да се покаже богатството на тази ранна антична архитектура, на Античния стадион. Тук и там ще бъде възможно, ще бъде интересно нещо да се експонира, да.

Но за цялостно е много трудно да си представим, предвид нашата земетръсна характеристика, на Пловдив, такова освобождаване. Необходими са такива стъпвания, които да осигурят земетръсна устойчивост на сградите, които и бездруго вече съществуват. Те не са като паметници на културата, по 3-4 етажа, някои и 5, и стъпват върху антично ниво, фундират. Където е възможно се видя, че може, но ако говорим за едно цялостно разкриване – това е твърде трудно. Не би било напълно възможно, но има такива идеи, градоустройствени хипотези. И аз съм мечтала за това и бих могла да продължа да мечтая, но..

Малко трудно осъществимо се оказва май?

Няма неосъществим неща. В днешни дни науката така напредва, особено технологиите, че биха могли да се изработят нови платформи, основи на съществуващите къщи, така да се каже да се удържат отдолу, да се поставят върху нещо, да стъпят и да се освободи много по-цялостно трасето на Античния стадион, примерно. И да видим докъде биха могли. Например, констатирахме, че седалките са запазени - от "Нармаг“ нататък се видя разрушение, а от другата страна седалките – ясно е, те пълзят по терена, но те са много навътре, след сградите, даже в дворовете. Т.е. някъде съвременната застройка е толкова плътна и мощна, че трябва да освободим изцяло основите на сградите, което трудно става. Не че е невъзможно, но е много трудно. Но се видя – в "Нармаг“ се освободи. Но пък какво от това?! Сега никой не влиза, нищо не се случва, няма възродителен живот за нещо, което е освободено и е показано.