Археолог: Хисар капия е единствената по рода си в Пловдив
Какво знаят археолозите за Хисар Капия в Пловдив, интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с доц. д-р Камен Станев, от Регионален археологически музей в Пловдив.
Хисар капия в Пловдив е знаково място, но като че ли малко знаем за него?
Да, да, несъмнено, това е едно от лицата и на пловдивската археология, и на Стария град, въобще на Пловдив. Това се вижда и винаги е било така, тъй като има запазени много картички още от началото на ХХ век, където Хисар капия е слагана на пощенски картички. Още преди повече от 100 години е оценен като обект.
Интересното при Хисар капия е, че това е единствата порта в Пловдив, която е запазена на ниво над свода. Зъберите й, които се виждат в момента, са изградени по-късно, през ХХ век – някъде 40-те или може би 50-те години, не съм сигурен точно кога са направени. Но до самия свод, включително няколко реда от камъни и тухли над самия свод на портата, са оригинална зидария. Това е единствената такава запазена порта в Пловдив. Има и други порти, примерно Източната порта, за която в последните години много се говори, обаче тя не е запазена в цялост. Тази порта - Хисар капия не е проучвана археологически, не са правени археологически проучвания на нея и затова това, което може да се каже, е само на базата на това, което се вижда.
Тази порта пробива, така да се каже, ранно византийската крепостна стена, която опасва високата част на Трихълмието, но е проблем дали тази порта е съществувала още през V-VІ век, когато е изградена и е функционирала ранно византийската стена, тъй като характерът на изграждане на портата, т.е. особеност има в тухления свод – той не е характерен за ранно византийския период. Този тухлен свод, ако посетителите, по-любопитните граждани и туристи на града обърнат внимание, от източната страна и от западната страна, арката е направена по различен начин.
Значи от източната страна е с един ред тухли, а от западната е друг ред, обаче с обрамчване отгоре, с още хоризонтално поставени тухли, което показва поне два периода на съществуване. Но в този си вид това със сигурност е от Средновековието. Тъй като нямаме данни, не е проучвана самата порта и теренът непосредствено около нея, не може да се каже точно кога е поставена.
Точната датировка нямаме, така ли?
Да, не може да се каже точната датировка, но със сигурност това е средновековно. Трябва да се има предвид, че по самата порта има и по-късни препратки, тъй като крепостната стена, върху която е стъпил Етнографският музей, тя е използвана за основа на Етнографския музей, съответно има по-късни препратки по портата, включително реставрации, намеси през ХХ век, при които са запушени най-вероятно и канала, с който се е залоствала вратата, което мисля, че се виждаше на една от страните, на северната страна.
Както казах, това е единствената запазена почти изцяло във височина порта на средновековния Пловдив. Турското й име означава "крепостна порта“ – "Хисаря“ е "крепост“, "капия“ е "порта“. Има запазени сведения, че подобна порта е имало и от другата страна, на улицата, която води надолу към "Капана“, до Балабановата къща. Наблизо е имало такава порта, но тя е пострадала при пожар, мисля, и в средата на ХІХ век е разрушена.
Казвате от Средновековието, но има ли поне някакви податки, че е възможно да е съществувала и много преди това?
Напълно е възможно. Аз ви казвам, че този участък от крепостната стена на Пловдив и конкретно на Стария град има сложна история, която започва от Пред римския период, Римския период, Ранна Византия, Средновековието. В този участък през Късната Античност е изграден един пояс, който затваря Трихълмието като обособена част. Той започва от Античния театър, върви по източния склон на Джамбаз тепе и от там отива покрай Конюшните на царя, под църквата "Свети Константин и Елена“, Хисар капия, под Етнографския музей и от там вече отива към Небет тепе.
При всички положения там трябва да има, на тази изградена ранно византийска стена трябва да има порта, трябва да се влиза отнякъде в града. Обаче, тъй като не са правени проучвания точно под самата Хисар капия – правени са малко по-на изток по улицата, но в самата порта не са правени проучвания и не може да се каже дали там е имало порта през ранно византийския период, или портата е изцяло направена през Средновековието, т.е. пробита е стената и изцяло е направена нова порта. Просто това е въпрос, на който няма как да отговорим докато не се направят проучвания, които пък няма как да станат, защого там е основна пътна артерия.
Ако нещо се сменя там – подземни комуникации, тръби, кабели и такива работи, може да се види дали в дълбочина няма да излязат податки за по-рано съществуваща порта. Така че този въпрос – дали е от Късната Античност, или е изцяло наново направена през Средновековието, той си остава открит, без отговор.
Най-вероятно си е наистина още от Късната Античност, ранно византийска, но в този си вид е средновековна, от Средновековието.
Да, цяло чудо е, че някой не е пипал нещо по нея по времето, когато доста неща са били разрушавани.
Ами те доста неща са разрушени откакто престават да функционират до ден днешен. Крепостните стени на Филипопол, на средновековния Пловдив, престават да функционират през 1490 г. Тогава за последно се споменават крепостните стени като функциониращи. След това вече, тъй като градът е дълбоко вътре в османските земи, във вътрешността на Османската империя, не са поддържани. От този момент започва тяхното разрушаване, но разрушаването на крепостните стени продължава и през ХХ век. Едни от най-големите разрушения са тогава.
Първото, което е, тя от една страна не само, че е станала символ на града и е добре запазена, второто – просто там, наоколо, не е имало проблем, в смисъл, не е имало някакви съвременни строителства.
Както, примерно, част от стената при строителството на тунела, северния вход на тунела, е разрушена. Обаче тук, на Хисар капия, то е такова място, където няма нищо такова – от една страна е Етнографският музеи, от друга страна е църквата, така че няма как да има съвременни такива интервенции. За ХХ век говоря, нямам предвид в момента. Сега, в момента, това е абсурд, но в по-ранните десетилетия е можело, да.