Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Читателски
| Археолог за разкопките на "Брезовско шосе": Остава ни да проучим още 60 метра през следващата година | ||||||
| ||||||
Г-н Иванов, приключиха ли за този сезон разкопките на Плоската могила? Буквално в този момент приключихме с активната част на кампанията на терен, след като три месеца доста интензивно, доста изморително и доста продуктивно извършихме за трета поредна година това спасително проучване на Плоската могила. Нашият скромен по размери екип успя да проучи още над 40 метра от трасето на могилата тази година. Значи остават и още за следващия сезон? Остават ни още 60 метра за следващата година. Знаете, трябваше тази година да приключим проучването, но поради забавяне, независещо от нас, започнахме чак септември месец с разкопките. Въпреки това, имаме всички очаквания, че догодина успешно ще приключим с целия проект. Имаше ли интересни находки тази година? Всяка година, разбира се, имаме интересни нови находки. Разбира се, това, което нас най-много ни интересува, е да разкрием самите археологически структури, да проучим археологическите пластове. Находките – те са много важни и за публиката, разбира се, и за нас. Ще може напролет да видите във временна изложба повечето и по-интересните находки от разкопките през тази година. Тя ще бъде организирана от Регионалния археологически музеи, както всяка година. Сред находките ще отлича някои изключително интересни човешки, както ние ги наричаме, антропоморфни фигурки от керамика. Някои от тях бих казал, че са уникални, такива не са откривани досега в балканската праистория, ако трябва съм честен. Но това, което е най-интересно, е, че успяхме да добием много повече информация за самия археологически паметник и да разберем всъщност кога и как е функционирал, по какъв начин. Едно от най-интересните неща, които установихме, е, че самият паметник преди повече от 7000 години, през епохата на Късния неолит, теренът е бил използван не като селище, а да го наречем като ямно поле, където ежегодно или през определено време неолитното население е извършвало определени обреди, които са включвали изкопаването на големи ями и депонирането на специфични предмети в тях. Много интересно, тази година разкрихме на няколко места черепи от диво говедо, поставени като един вид дар, като част от обред. Какъв е точно този обред тепърва ще се опитваме да разберем от данните, които имаме от терен. Друго нещо интересно има ли? Така е започнало развитието на паметника. Така е функционирал в продължение на няколкостотин години. През V хилядолетие обаче самият паметник прераства в селище, където се развива една доста бляскава, доста интересна самобитна култура на епохата на Халколита, на Каменно-медната епоха, както е известна също. Селището явно е било с доста централно място в селищната система на Тракия. То е било представително и по всяка вероятност е заемало някаква по-особена функция от околните селища, които имаме. С доста сериозни размери – над 200 метра диаметър. Предполагаме, че населението му е било със сигурност стотици жители. Разкриваме доста интересна част от него. Откриват се опожарени постройки – къщите на самите обитатели, като има данни за частично двуетажни постройки. Това е нещо, което не се открива за пръв път, но със сигурност дава доста нова информация за живота, бита и социалната организация на това население. Какво може да се предположи? На кого са били тези двуетажни постройки? Нещо по-значимо като фигура? Точно това е периодът на Халколита – всички знаят за Варненското халколитно съкровище. През този период явно вече се натрупват достатъчно условия за социално разслоение, за централизиране на някаква форма на власт и съответно това започва да се изразява и в материалната култура, в архитектурата, а и в придобивките, които отделни индивиди на общността могат да натрупат и да показват. Архитектурата, както и това, което виждаме като богатство в самите гробове, които са във Варненския некропол, те показват точно това – централизиране на власт и на престиж. В случая ние нямаме такива съкровища, разбира се, тъй като нямаме данни къде се намира некрополът на това селище, но имаме достатъчно данни да твърдим, че има със сигурност организация на обществото, в която може би има и по-централни фигури. Казвате размерът му говори, че вероятно е било голямо селището. Това може ли да означава, че става въпрос за първото място, където се заражда животът в Пловдив? Не, не можем да твърдим това нещо. Животът в Пловдив – малко по-рано имаме данни за обитаване в другата могила, Яса тепе, около "Лаута“. Там населението усяда малко по-рано, може би около 200 години да кажем – малко по-рано, разбира се, в археологически мащаб. Но там селището е доста по-малко и прекъсва съществуването си, като твърде вероятно е това население да се преселва от другата страна на реката, на Полската могила, където създава това доста по-обширно и доста по-представително селище. Така че тук не е въпросът за най-ранното селище. На територията на България, на Тракия, има много праисторически обекти. Просто нашата цел е да възстановим максимално как са се развивали тези праисторически култури, тези племенни общности и да успеем да го покажем на публиката. Съдове този път намирахте ли сега? Съдове, накити, такива неща? Намираме. Това са неща, които всеки път се откриват. Керамичните съдове са най-масовият археологичен материал. Фрагментирани, разбира се, огромно количество, но и цели. И тази година също имаме много интересни съдове, които са и от епохата на Неолита, и от Халколита, а и от по-късни епохи. Паметникът не свършва с тези епохи – имаме обитаване и през Бронзовата епоха. А много интересно, също и през Желязната епоха – това е времето на траките. Паметникът отново е използван не като селище, а отново като място за обредни практики. По същия начин са изкопавани ями в могилния насип и са депонирани различни да ги наречем дарове като част от ритуалните практики на тракийското население. Да. Т.е. има няколко пласта история там, така да се каже? Има доста пластове история, с прекъсвания, разбира се. Това трябва да се отбележи – че няма непрекъсната история за 7000 години, но имаме определено връщане на обитателите периодично на това място и го използват по различен начин – някой път като селище, което израства върху останките на предишните, друг път като място за някакви други практики, най-вероятно обредни. Кажете ни каква ще е съдбата на самия обект? Сега го затваряте отново, ще тръгнат колите по шосето, така ли? Каква е съдбата на обекта след като приключихте работата там? Това е планът, да. Съдбата на обекта е да бъде консервиран и засипан за тази година. Ако всичко е наред, живот и здраве, напролет, от март-април месец трябва да възстановим проучването и с него да се възстановят и строителните дейности по трасето. И когато вече окончателно приключите, то отново ще бъде засипано – това няма как да бъде показано, експонирано по някакъв начин? Няма как да бъде експонирано, защото самият обект по време на нашето проучване бива разрушаван де факто контролирано. Нашата наука е деструктивна. Проучвайки го, ние няма как да го запазим. Трябва да бъде изкопано, да бъде документирано. А в последствие, знаете, трябва да мине тази гигантска тръба, която няма друго трасе. Така че няма такъв вариант. Но това, което е хубавото, е, че много информация се добива от тези разкопки, изключително много артефакти, които тепърва ще бъдат обект на допълнителни изследвания, на обработка и дай боже, един ден, разбира се, да достигне под всякаква форма и до публиката като изложби, като публикации. Сега ви предстои доста научна работа с всичко това. Тепърва започва кабинетната работа, но сега сме концентрирани да приключим догодина с теренното проучване, което ще бъде доста тежко, тъй като остава всъщност централната част на могилата, която да бъде проучена, където очакваме и най-голям обем работа и най-интересни резултати. Какво ще кажете на хората, които все се сърдят и все мислят, че вие сте виновни за това, че се бави ремонтът по шосето? Напълно разбирам хората. Със сигурност този път донесе голямо неудобство на много хора, работещи и управляващи бизнеси в индустриалната зона, в района. Това не го правим за нас. Културното наследство е на всички и единственият вариант да се проучи е този. Археологията не може да бъде възстановена в последствие, веднъж разрушена. Така че стискаме зъби, ние даваме всичко от себе си това да приключи максимално скоро, но всички трябва да ценим това, което е общото ни културно наследство. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 326 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/55 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Само на регистрирани | Моите | На приятелиПокажи и всички отговори
на 22.12.2024 г.
0
на 22.12.2024 г.
0
на 22.12.2024 г.
0
на 22.12.2024 г.
0
на 22.12.2024 г.
0
на 22.12.2024 г.
+1
Коментарите са на публикуващите ги. Plovdiv24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
Още новини от Новини от Пловдив:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Известен пловдивски адвокат: Ще го търсим Веселин Маринов
08:17 / 25.12.2024
Много богат българин днес става на 71, корените му са от Истанбул
18:43 / 26.12.2024
Старобългарските думи, които използваме и до днес
13:35 / 25.12.2024
"УниКредит Булбанк" изпрати съобщение до клиентите си
13:29 / 27.12.2024
Удрят ни тежки магнитни бури
20:57 / 25.12.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
