Интервю специално за Plovdiv24.bg с археолога Петър Зидаров, който ръководи археологическия екип на разкопките под Бетонния мост.
С огромно удоволствие се срещаме с археолога Петър Зидаров. Оказва се, че Пловдив непрекъснато крие някакви тайни. И ето, сега отново, под Бетонния мост изкача нещо, за което дори не сме предполагали, нали така, г-н Зидаров?
Да, точно така. Благодаря за позитивното отношение – че Пловдив крие тайни, хубаво го казвате. Вчера си мислех точно за играта на думи. Често казваме "културно наследство“ и "природни богатства“. Ако го завъртим и кажем "културни богатства“ и "природно наследство“ може би малко ще ни се промени отношението. В Пловдив имате страхотни археологически богатства и голям потенциал за развиването им и трябва да се гледа отговорно на това нещо. В това отношение НКЖИ си вършат работата – да гледат отговорно и инвестират в този проект. Също и ние даваме най-доброто от себе си в краткото време, с което разполагаме, да разкрием колкото се може повече за миналото на града ви.
Пловдивчани май ходят върху много тайни и непрекъснато има нещо ново, което ни вълнува.
Така е, късметлии и щастливци.
Да, наистина. Сега кажете ни, какво е новото тук?
Новото е, че може би за първи път в покрайнините на града разкриваме някакъв по-голям архитектурен комплекс, който е много добре водоснабден – с кладенец, който е изграден по една много модерна технология, с глинени тръби, корубести. Имаме покрит канал за отходна вода, пещи – най-вероятно за строителна керамика, макар че биха могли да служат и за отопление. За съжаление, голяма част от сградата е унищожена при предишни проучвания. Това, което е останало, са само основите на зидовете и се опитваме по плановете, с които разполагаме, да възстановим това, което е останало. За щастие ни помагат специалисти, архитекти и други, които със специфичния си набор от инструменти успяват да ни помогнат да реконструираме, да вдигнем обратно това, което вече се е разрушило.
Имаме ли яснота вече откога датират тези останки?
Със сигурност може да кажем, че датират от римския период. Кога точно - между ІІ и ІІІ век – предстои да бъде уточнено. Поради причината, че сме под нивото на сградата, почти не намираме характерните битова керамика или монети, или други неща, на които археолозите много разчитат за реконструкция на хронологията. Надявам се, че до тази, и средата на следваща седмица, ще съберем достатъчно информация, за да отговорим на този въпрос.
Тъкмо това щях да ви питам – ще имате ли достатъчно време да разкриете всичко, за което предполагате?
Ние даваме на 100% от себе си, работим в неистови жеги по 6 дена в седмицата. Каквото можем, правим.
Докога е срокът?
Да речем до средата, края на другата седмица.
Все пак да бъдем малко по-конкретни – вече установи ли се какво точно, можете ли да кажете какво точно е било това? Имаше предположения, че може да е било някакъв храм или…
Да, тези предположения се основаваха на това, че вътре в него имаше намерени изградени зидани гробове, като гробници – подобно на това, което често намираме в по-късните християнски църкви. Засега обаче нищо друго не дава потвърждение на тази хипотеза. Алтернативната хипотеза е да е една крайградска вила на богато семейство, но отново аргументите са косвени, поради това, че голяма част вече е била унищожена при предишни строителни работи.
Има и някаква пещ, доколкото разбрах?
Да, имаме една огромна пещ.
Какво означава това? За какво е служела?
Ами значи, че вилите, подобно на чифлиците от по-късно време, не са просто място за отдих, а са едни икономически центрове, където има работници, има хора, които произвеждат суровини, блага и материали, и съответно с тях са били изграждани сгради наоколо и сигурно много по-голяма инфраструктура е имало. Беше чист шанс тук при събарянето на бетонния мост и махането на релсите да сме на място, да наблюдаваме и да разкрием тези основи, тъй като без съмнение те продължават от двете страни на линиите и досега са останали неотбелязани. При предишни строежи се е стигало до това ниво. Виждаме бетонни платформи, които са на нивото на зидовете, които намираме. Т.е. и преди са били разкрити, но са били заметени под килима.
Всичко това сега ли се открива, или някои е знаел?
Не, нямахме никакви данни по-рано.
Т.е. заметени са били, както казахте?
Ами, на това място минава ЖП линия от Барон Хиршово време – 150 години. Многократно е било прекопавано, преизграждани са линиите и т.н. Кой кога е стигнал, какво е видял, не знаем. Но то, за да видиш нещо, трябва да си подготвен, човек вижда това, което е подготвен да види.
Няма ли нещо написано, което да е оставено?
Не, не, не, не.
Това прави още по-трудна работата ви.
Да.
Сега видях, че нещо ново май откривате. Какво е то?
Поредният гроб откриваме, който беше на много по-голяма дълбочина. Все още не сме го отворили. Също така имаме специалист антрополог от София, от БАН, която дойде да опише и събере силно надробените кремирани кости от първите два гроба, които намерихме, за да може да извлечем максимална информация за реконструкция на полово-възрастовия състав на хората, които са живели и погребани тук.
Колко общо гроба са открити досега тук? Доколкото знам, имаше и скелет на дете.
Да, да. Имаше и скелет на дете, което беше поставено без дарове до стената на тази сграда. Това също ни наведе на мисълта, че може да е някакъв вид култова сграда, защото и досега край стените на църквите се погребват хора. Но необходимо ни е време да съберем повече аргументи и да разгледаме всички възможни гледни точки преди да отсечем.
Реално гробовете досега са шест, с този днес.
Със сигурност може да се каже, че е било некропол, или?
Да, в археологията е прието, когато има група гробове, да не се нарича "гробище“, а да се нарича "некропол“.
Някакви съдове, керамични останки има ли открити?
В два от гробовете, които са проучени, се намират стъклени съдчета, които се наричат лакримарии – за събиране на сълзите на опечалените.
Имаше и нещо друго интересно – май открихте някаква монета?
Да, в самото начало още, при зачистването на зидовете, излезе една бронзова монета на император Аврелиан, която датира засега посещението на мястото след 273-274 г., когато е отсечена. Но разбира се, колко по-късно след това са дошли хората – предстои да се уточни, въз основа на допълнителни аргументи.
Интересни неща! Казвате, че до края на август може би ще бъдете на обекта?
Надяваме се третата седмица на август да приключим.
А каква ще бъде съдбата на този обект след това?
Това не е в моята власт и компетенция да реша. Има си комисия, има си отговорни органи, Министерство на културата, регионални инспекторати.
Те ще минат след вас, ще решат?
Да, да, да. Още преди да приключим сме поканили комисия да дойде, да вземе решение как ще се процедира нататък. Нашата работа е да съберем аргументите и фактите.
Но как се процедира обикновено? Особено когато има строителен обект.
Предписанието на закона е да се разгради всичко, което е останало като културно наследство, наричат го "проучване“, когато се махнат всички зидове. Аз лично си пожелавам да бъде засипано, така, че някога следващите поколения да имат възможност да го видят и да го интегрират на една по-голяма площ, ако се промени и трасето на влаковете и се развият. Сега, разбира се, няма как да се експонира на място. Няма и нищо твърде впечатляващо, което да бъде вдигнато ънблок и пренесено в музей, с изключение може би на този кладенец, който намираме, керамичния, който ще се опитаме да го залепим и реставрираме и изложим някъде.
Този кладенец сам по себе си за какво говори?
Той е една много рядка находка. Досега по нашите земи в района на Пловдив са известни два такива, от които нищо не е останало. Говори за това, че поръчителите на това съоръжение са били много заможни. Специално са изготвили тези тръби, тези сегменти – "коруби“ се наричат, и са ги ползвали. Просто на фона на десетките или стотици други разкрития, тези три изпъкват, с нашия трети. И от тази гледна точка е нещо, което е рядко и си заслужава да бъде видян.
В околностите дали има други подобни?
Значи един е известен от Кючука, другия е от Войводиново.
Много кладенци сега откриха при Скутаре.
Да, така е. Моята колежка Елена Божинова разкри към 20 кладенеца там, от различни епохи. Това наистина е сензационно и много се надявам да намери място в научната литература, да се опише, обработи и така.
Колко човека работите тук и кой ви помага? Много доброволци има.
Да, така е. За съжаление беше отпуснато кратко време и малко ограничени средства и ограничен брой за екипа. И за да се справим с напрежението и ситуацията, поканихме наши приятели и колеги, които са от Пловдив и които могат да отделят от времето си.
Студенти може би?
Студенти също, да, разбира се, от Пловдивския университет, от Строителния техникум. И хора с професии, които успяват да отделят от свободното си време.
Финансирането достатъчно ли беше?
Още не сме приключили, ще си покаже.
То е само от НКЖИ, така ли?
Да, да, да. По закон инвеститорът е задължен да финансира проучванията.