
ЗАРЕЖДАНЕ...
Археолози разкриха следи от над 30 праисторически селища на Яса тепе в Пловдив | ||||||
| ||||||
По думите му, екипът вече има проучени над 30 праисторически структури тази година, включително и едно опожарено жилище от каменно-медната епоха, от V-то хилядолетие преди новата ера. "Смятам, че тепърва ще добием интересни резултати за нас и за публиката, така че молим за малко търпение. Аз смятам, че си заслужава да разкрием заедно това невероятно наследство, което имаме", добави Стоян Иванов. Той припомни, че проучването от миналата календарна година е открило доста интересни структури – това са така наречените "укрепителни“, "отбранителни“ ровове. Те са четири на брой, които опасват целия периметър на могилата, който е около 600 м и представляват концентрични ровове с дълбочина до 4 м и ширина 10 м. "Сами може да си представите какъв колосален труд е това за праисторическия човек, който се е вложил в укрепването на самото укрепление. И всяко следващо поселение на това място е възобновявало или е изграждало нов такъв ров. Това са основните ни резултати от миналия сезон. Разбира се, в тези ровове откриваме много предмети на материалната култура на праисторическите хора. Най-вече това са керамични съдове и фигурки – част от тях изложени във времената изложба на Архелогическия музей – оръдия на труда от кост, камък, кремък, рог и общо взето стандартни неща, но много важни за установяване и на хронологията, и на типа на обитаване", посочи още археологът Стоян Иванов. Той поясни, че Яса тепе, или Плоската могила, е един много интересен археологически паметник. Той е един от първите описани още през края на XIX век от братята Шкорпил в един от техните трудове за българските древности и е проучвана частично през 70-те години от видния пловдивски праисторик Петър Детев. Въпреки това, няма кой знае каква информация за тази селищна могила, която представлява последователно съществуващи праисторически селища на едно и също място. И от тяхното съществуване са акумулирани археологически пластове с дебелина на места до над 5-6 м. Тази селищна могила е една от двете в Пловдив, другата е проучена още 50-те години от Петър Детев и по данни от други проучвания нейното начало се отнася към средата на ранния неолит, или VI хилядолетие преди новата ера. Това определя могилата като мястото, където е било най-ранното поселение на територията на днешен Пловдив. "Затова е толкова важно за пловдивчани, и за нас като археология, да установим всъщност това поселение, да локализираме неговите граници, да възстановим неговата материална култура и характера на това обитаване", каза още археологът Стоян Иванов. |
Още по темата: | общо новини по темата: 7 | ||||||||||||
| |||||||||||||
предишна страница [ 1/2 ] следващата страница |
За контакти:
тел.: 0886 59 82 67
novini@plovdiv24.bg
гр. Пловдив, ул."Александър I" 32,
Бизнес Център Plovdiv24.bg