Най-много критики има към работата на Емилия Масларова, Радослав Гайдарски и Румен Овчаров, твърдят социолозите. Отличниците са Стефан Данаилов, Ивайло Калфин и Даниел Вълчев.

Премиерът Сергей Станишев е по-харесван от правителството си. Той е и на второ място в класацията за партийни лидери, непосредствено след Бойко Борисов.

Най-много хора оценяват положително дейността на президента Георги Първанов - одобрението за него е 75% срещу 22 на сто недоволни. Следват го еврокомисарят Меглена Кунева с 65 срещу 27% и столичният кмет Бойко Борисов с 58% подкрепа и 36% неодобрение. Най-големите критици на работата му като градоначалник са привържениците на БСП и "Атака", сочат данните на Алфа Рисърч.

Според цифрите се засилват и отрицателните оценки към ГЕРБ. Като цяло обаче партията на Бойко Борисов запазва подкрепата сред избирателите си и в резултат от отлива от БСП скъсява дистанцията с нея. Привържениците на сдружението му са по-слабо мотивирани да гласуват на евровота от симпатизантите на десните партии, но има резерв за увеличаване на подкрепата. При добра мобилизация ГЕРБ може да вземе 4 мандата.

БСП губи около 3% избиратели, които заявяват, че няма да гласуват през май. Въпреки това обаче партията може да разчита на 6 мандата.

ДПС има трима сигурни евродепутати, твърдят от Алфа Рисърч. Електоратът на "Атака" се втвърдява и резултатът за нея от евровота най-вероятно ще бъде два мандата. На един евродепутат може да разчита НДСВ. Предишните месеци движението се характеризираше с непрекъсната загуба на избиратели, но вече успява, макар и леко, да излезе от електоралното дъно. Положително на симпатизантите на НДСВ повлия позицията на партията по въпроса за "уседналостта". Освен това НДСВ стои по-добре в един евровот, отколкото в национален, обясняват социолозите. СДС затвърдява позициите си, без обаче да регистрира онова движение нагоре, което беше характерно за него в предишните месеци. Ако изборите бяха днес, СДС можеше също да разчита на един мандат.

Без сигурен евродепутат засега е ДСБ. Макар и да се характеризира с лоялен твърд електорат и да запазва добрите си позиции в София и Пловдив, партията на Иван Костов не съумява към момента да събере достатъчно подкрепа, за да прескочи границата от 5,56% за спечелването на евродепутат.

При разпределението на гласовете между останалите партии един мандат всъщност остава "свободен". В зависимост от остатъчните гласове и от степента на мобилизация той може да бъде усвоен от всяка от парламентарно представените партии, твърдят от Алфа Рисърч.

Интересът към предстоящите избори за евродепутати обаче не само остава слаб, но и се понижава. От януари до март с 12% нараства делът на хората, за които тези избори "не са значими". Делът на твърдо решилите да гласуват е най-ниският от регистрираните до момента в проучвания за всички видове избори, а от януари до март бележи допълнителен спад с 4 на сто и става 31,8%.

Оценките за развитието на страната през последните 16 години бележат значителен ръст. За първи път от 2002 г., когато Алфа Рисърч използва този индикатор, негативните оценки не доминират, а са почти изравнени с положителните (30%:32%).

Почти два пъти по-малко българи в сравнение с 2002 г. са посочили, че страната се променя към по-лошо. От 17 на 30% се повишават положителните оценки. Присъединяването към ЕС генерира положителни промени в някои области, а в други поставя на дневен ред извършването на значителни реформи. Всичко това даде основания за положителни оценки за посоката, в която върви страната.

Независимо от все още ниските самооценки за ръст в жизнения стандарт между 12% и 17% са увеличили потреблението си на бързо оборотни стоки (измерено в парични разходи). Около 60% са запазили нивата си на покупки, а около 25% бележат спад. Най-високо е увеличението на потреблението при хранителните стоки, а по-слабо - при дрехи, обувки, парфюмерия и козметика. При домакинските уреди и техника също се наблюдава увеличение в дела на домакинствата, които са успели да направят поне една по-значима покупка за дома си - от 30% през 2004 г. на 33% през 2005 г. до 39% в края на 2006 г. През март 2007 г. 31% очакват положителни промени в личен план, а 27% - влошаване. Подобрение на икономическата ситуация в страната ще има според 35%, а влошаване според 24 на сто. Погледнато обаче в дългосрочен план - очакванията са станали значително по-позитивни. През 2000 г. песимистично настроени са били над 50 на сто от хората у нас. Информацията е на вестник "Стандарт".