Бавят ли се документите за Небет тепе от НИНКН, или има други причини?
Бавят ли се документите за проекта "Небет тепе" от НИНКН, или има други причини?
Зададохме този въпрос на директора на Националния институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/ арх. Петър Петров, който ни отговори следното:
"Документите за част от петте подобекта по проекта "По крепостните стени на Филипопол“ се бавят, но не заради НИНКН.
Становищата на НИНКН за проектите, свързани с опазването на недвижимото културно наследство в България, се подготвят от експертите на НИНКН в срок от 4 месеца по реда на Закона за културното наследство и с моя подпис се изпращат на министъра на културата.
На 23 август 2021 г. община Пловдив е внесла за съгласуване проекта "По крепостните стени на Филипопол“ с 5 подобекта по приключилата преди година Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020 г.“
Проектът е свързан с емблематични за Пловдив недвижими културни ценности. Процедурата, по която община Пловдив кандидатства, се нарича "Развитие на туристически атракции“, т.е. археологическият комплекс "Небет тепе“ е определен като "атракция“. Избраният метод за възлагане е инженеринг.
За проекта за подобект "Анастилоза, консервация, реставрация и експониране на античен комплекс "Източна порта“ на Филипопол“ подписах становище на 29 ноември 2021 г. Същият ден документът е изпратен на министъра на културата с предложение да съгласува проекта.
За подобекта "Консервация, реставрация и експониране на археологическия комплекс "Небет тепе“ – зеленина и археология“, научният ръководител на археологическите проучвания София Христева е внесла на 30 септември 2021 г. възражение до служебния министър на културата, че проектът е в разрез със Закона за културното наследство. Археологът подчертава, че проектът не е съобразен с археологическите проучвания през 2016 и 2017 г., а е изготвен въз основа на проект отпреди 15 г. В становището се казва: "Съставителите на този проект не спазват и/или не познават Закона за културното наследство. Не са запознати и/или пренебрегват становищата и заданията към проекта, който подготвят. Не проявяват уважение към археологическата наука и археолозите като учени и към Археологическия музей в Пловдив като институция“.
За да бъде съгласуван, този проект трябва да бъде преработен.
По същата причина археологът отказва да подпише становище за подобекта "Реконструкция на елементите от техническата инфраструктура и благоустрояване на подходи към археологически комплекс "Небет тепе“. Проектът не е съобразен с археологическите проучвания през 2016 и 2017 г., които се осъществяват с финансовата подкрепа на фондация "Америка за България“. Решението на казуса е в правомощията на директора на Регионалния археологически музей – Пловдив и на Община Пловдив. НИНКН няма такива правомощия.
Двата проекта - за подобектите Баятова и Бакалова къщи, са забавени с няколко работни дни след крайния срок 23 декември 2021 г. Забавянето е в резултат на съмнения за нарушени авторски права, което наложи допълнителни проверки. В началото на следващата седмица становищата ще бъдат изпратени на министъра на културата.
От август 2021 г. институтът съгласува всеки проект за намеса след внимателна и подробна проверка и прецизна оценка, така че недвижимите културни ценности да не бъдат омаловажавани до "атракции“ с унищожена историческа стойност. В близкото минало има десетки примери за такива варварски действия и обезобразени паметници на културата.
Голяма част от проектите за намеса по обекти от недвижимото културно наследство в България са с много лошо качество. Заради това вече са загубени необратимо стотици безценни паметници на отминалото време. Аргументът "да не загубим пари от ЕС“ е несъстоятелен пред опасността да загубим културно наследство заради некадърни проекти.
Още повече, че община Пловдив е избрала именно метода инженеринг за тези подобекти. Това означава, че проектът и изпълнението на реставрацията, консервирането, адаптирането и социализирането на обектите в археологическия комплекс "Небет тепе“ са напълно зависими от строителната компания - изпълнител. В България са рядкост строителните фирми с такава специализация. Но има потресаващи примери за унищожаване на паметници на културата от строителите.
В световната практика методът "инженеринг“ е много спорен, защото строителят диктува на проектанта какво и как да прави и то е съобразено само с интереса на строителя. Интересът на строителя е да осигури минимално качество на максимална цена. По тази причина инженерингът е абсурден метод, когато става дума за опазването на културно наследство. Инженерингът в реставрацията е практика на непрозрачност и безконтролност, а вероятно и на корупция".
Поместихме ви цялото писмо от директора на НИНКН арх. Петър Петров, без редакторска намеса. Явно е, че някъде се къса връзката между експертите - археолози и намеренията на общината и това ще трябва час по-скоро да бъде поправено. Едва тогава, може би, работата да потръгне и най-сетне пловдивчани ще видят напълно завършени реставрацията, консервирането и социализирането на обектите в археологическия комплекс "Небет тепе“.