© | | "Беседка за града" е инициатива на Фондация "Отворени Изкуства" и artnewscafe, реализирана съвместно със Студио 8 ½. "Беседка за града" представлява серия от дискусии, засягащи Пловдив, които ще се провеждат всеки месец до края на 2012 година по предварително подбрани и подготвени теми. Модератори на срещите са представители на Студио 8 ½ и Фондация "Отворени Изкуства". За всяка отделна дискусия организаторите предвиждат да канят гост-лектори, които да представят позиция или експертно мнение. В годините между двете световни войни, когато архитектите в Пловдив правят сградите си в стилове като неокласицизъм, нео-романтизъм, необарок и т. н., един архитект, учил в Германия се осмелява почти еретично да загърби напълно украшателството и пищността в третирането на фасадите, отказва да използва скатни покриви и ярки цветове, прави своя малка революция със своите прозорци, отвори, козирки и цялото третиране на обемите на сградите си. Този архитект се казва Светослав Грозев и оставя най-значимото наследство в архитектурата на града от епохата на модернизма. Забравен и непознат днес, той е оставил наследство, което в Европа и по света се смята за световно значимо и се защитава дори от UNESCO. Недооценена и неглижирана в Пловдив, естетиката му остава неразбрана днес, почти сто години след създаването на тази архитектурна ценност. А сградите му звучат по-съвременно от 99% от днешното строителство.
Еднофамилните къщи на арх. Грозев, една толкова специфична и деликатна тема от архитектурата, са създадени в годините, когато са били създавани някои от най-големите световни образци и шедьоври на Льо Кобюзие, Ван дер Рое, Гропиус и Бройер. Малко градове могат да се похвалят с подобно наследство. Защо не ценим паметниците на архитектурата от епохата на ранния модернизъм? Разбираме ли ги всъщност? Защо синоним на красива сграда отпреди Втората световна война са единствено помпозните и често копирани изцяло формалистични фасади на сгради без връзка с функцията в тях? И защо днес отново се връщаме към тази отдавна изживяла времето си естетика, а забравяме първообразите на модерната архитектура около нас, на които дължим цялата си съвременна архитектура днес?
За всичко това, а и за още интересни сгради, места и хора - Беседка за града, Баухаус под тепетата, 17 юли 2012 г., 19:00 ч., artnewscafe, ул. "Отец Паисий" 38, Пловдив.
Bauhaus е школа за визуално-пластични изкуства, дизайн и занаяти, основана от архитекта Валтер Гропиус през 1919 г. във Ваймар, Германия, която се превръща в център на модернизма през първата половина на ХХ век. Училището е основано от архитекта Валтер Гропиус и действа в периода 1919-1933 година. Във Ваймар, където е създадено през 1919 година, школата функционира до 1925 година, след което се премества в Десау, където оперира в периода 1925-1932 година. Новата школа е създадена с идеята за сътворяването на "тотално" произведение на изкуството, обединяващо всички представители на визуално-пластичните изкуства. Стилът "Баухаус" се превръща в едно от най-влиятелните течения в архитектурата на модернизма и модерния дизайн.
Школата оказва дълбоко влияние и върху развитието на графичния и промишления дизайн, както и върху типографията. В периода 1932-1933 година, факултетът е преместен в Берлин, където в крайна сметка е закрит от собствените си ръководители под натиска на нацисткия режим и невъзможността да се изповядва аполитичния принцип, заложен още при основаването му. През краткото, но бурно и плодотворно съществуване на школата, трима архитекти са били нейни директори: Валтер Гропиус от 1919 година до 1928 година, Ханс Майер 1928- 1930 година и Лудвиг Мис ван дер Рое 1930-1933 година. |