Безбройно много малоумници. Живеещи във времена от миналото дето се презапасяват,щото ще няма. Те да са си добре,да си имат щото егото им се храни от простотия.

Не сме народ, не сме народ, а мърша,хора, дето нищо не щат да вършат.Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.И не знаем, не можеме, не щемеда работим за себе си със време.Само знаем и можеме, и щемеедин други злобно да се ядеме...Помежду си лихи, буйни, топорни,пред други сме тихи, мирни, покорни...Все нас тъпчат кой отдето завърне,щот сме туткун, щото не сме кадърни...Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -а всякому мерамът е развала...Не сме народ! Не сме народ, а мърша,пак ще кажа и с това ще да свърша. П. Р. Славейков, 1875 г.