Промяната в закона беше извършена, след като стана практика мними фирми да точат ДДС и след това да бъдат продавани на хора от ромски произход, които няма как да възстановят дължимото на хазната.

Така пред закона, ако фирмата не подава редовно своите декларации за данъци или задължителни осигурителни вноски, нейните шефове носят финансова и наказателна отговорност. Солидарна отговорност за задълженията на своите клиенти носят и доставчици, които са знаели, че контрагентите им няма да внесат дължимите си данъци. Именно затова през 2011 г. ревизорите от цялата страна са открили 23 производства за търсене на солидарна отговорност от трети лица за неплатени данъци и осигурителни вноски. Най-много такива случаи има в София - 17, а по три се работи в Пловдив и Бургас.

С промените в Данъчно-осигурителния кодекс се дават различни възможности за обезпечаване на бъдещи вземания. Така, ако дружеството не притежава имущество или активи, които да се запорират, данъчните могат да замразят имането на управителя на фирмата, докато се изчисти дългът.

Отговорността на управителите на дадено дружество може да възникне за всички видове данъци и задължителни осигурителни вноски, които са дължими от фирмата. Това може да са задължения, които се отнасят до фирмата, като например по ДДС, корпоративен данък, или невнасяне на задължителни осигуровки и данък върху доходите на физическите лица за заетите в дружеството. Когато фирмата се управлява от повече от едно лице то тогава отговорността за плащането на дължимите данъци и осигурителни вноски може да възникне за всеки представляващ фирмата.

Аналогична разпоредба има и в Закона за данъка върху добавената стойност. Според нея ДДС може да се търси и от доставчика и от закупилия стоката или услугата. За целта данъчните трябва да докажат, че някой от тях е знаел, че дължимият данък няма да бъде внесен.

Източник: в. "Монитор"