© Plovdiv24.bg

- Малено, останах учудена, че градски човек като теб се е изнесъл да живее на село?!

- В града животът е истинска ад! На село ми е добре, спокойно е, щастлив съм!

- В последния ни разговор ми разказа как в затвора си се разболял от туберкулоза. Разбрах, че си се излекувал и се чувстваш добре!...

- Не, не съм добре. Туберкулозата няма лечение. Лекарствата убиват бацилите, но това е едно много специфично хронично протичащо възпалително заболяване и за него лечение няма. Разболях се от мръсотията в затвора. Година и седем месеца живях в една килия, голяма 2 на 3 метра, оттам не излизах. Нямах възможност да се разхождам като другите. В килията нямаше въздух, хигиената беше под всякаква критика. В ареста най-силното лекарство, което ни даваха, беше парацетамол и аспирин. Никой не ти обръща внимание! Но не само аз съм бил в това положение - в българските затвори има десетки болни от туберкулоза. Всяка година правят профилактики и установяват по едно 20-30 нови туберкулозно болни.

- Лоша работа! Болен си, но виждам, че пушиш...?

- Ами, пуша. То само цигарите ми останаха. Пия само по едно-две малки питиета. Пушенето вреди, но какво да правя!?... Бях отказал цигарите за малко, но пак ги започнах. Като има ядове и гадове, така ще е. Те, ядовете, идват от гадовете. В момента нямам ядове, спокоен съм. От спокойствието по-хубаво няма, нали знаеш.

- Добре, при това тежко положение, в което си, би трябвало да минеш на ТЕЛК?

- Ами аз трябваше да се пенсионирам по болест, но в затвора ми изчезнаха документите. Луда работа, какво да ти разказвам! Като от болницата ме отведоха в софийския затвор, си дадох документите на лекарката и те изчезнаха. А трябваше веднага да ме пенсионират и да получа обезщетение. Но сега трябва наново да ходя на лекар, да ме освидетелства, че съм бил болен, и чак тогава да ходя на ТЕЛК. Всичко е кьорава работа!

- Ти имаше една присъда още по Тодор-Живково време, но ми беше казал, че тогава положението в българските затвори е било сто пъти по-добро от сегашното?!...

- Не сто, хиляда пъти беше по-добре! Тогава работихме в затворите и имахме влог. На мое име управата на затвора ми откри сметка и като излязох на свобода, имах пари. Това важи не само за мен, а за мнозина. А сега в затворите е супер мизерия. Ако вътре нямаш пари, си умрял, не те поддържат. Тогава вътре се работеше, в една банка ти превеждат парите на влог и като излезеш на свобода, отиваш в банката и си теглиш парите от сметката, която са ти открили. Това е положението. По бай Тошово време имаше закони. Да, и най-важното - нямаше изнасилвания. Помня как на Острова разстреляха пет човека, защото бяха изнасилили едно момиче. За наказанието им се говореше една година. А сега затворите са пълни с изнасилвачи! Но тях никой не ги обича и съдбата им вътре не е добра. Вътре ги наказват, както се казва - отзад им чупят прозорците. Специално в Ловеч в затвора е пълно с такива, дето са изнасилили баби. Е, кажи ми - това държава ли е?! Специално в Пловдивския затвор е голяма мизерия. На никой не пожелавам там да живее.

- Ти как се справи с глада зад решетките?

- Аз си готвих, защото на мен постоянно ми носеха продукти. Имах си котлон, тенджерки незаконни, тавички... и така... Но сега, в интерес на истината, храната в затвора я пооправиха. Преди беше ад. Но взеха една жена за главен готвач и нещата се промениха.

- Ти и момчетата ти сте "апетитна" хапка за българските политици - когато наближат избори, започват да ухажват рокерите. Очакват от вас да им свършите черната работа!...

- Така е. Много са ни "клатили", затова сега стоим по-далеч от политиката. Навремето, когато Иван Костов тръгна да сваля правителството, ние го поддържахме. Но какво направиха?! Изкрадоха държавата! Поне Бойко Борисов ни направи хубави пътища. Няма дупки и сега караме до морето с кеф. Знам всички боклуци, които се определят като политици. Нали сваляхме правителството с Иван Костов, правихме бунтове, барикади...

- И колко ви платиха за тази работа?!

- Ще ти кажа. Онзи боклук Спас Гърневски семеен приятел на Командира, екскмет на Пловдив всяка сутрин идваше да ни се моли. Викаше: "Хайде, момчета, давайте!". Сваляме правителство на Жан Виденов. Студено е, но ние с момчетата сме навън и вършим черната работа с моторите. За тая работа Гърневски ни носеше чай, за да се сгреем. Общината от своя страна трябва да ни осигури помещение. По този повод аз поисках час за среща с Гърневски. Тогава секретарката ми даде бележка и ми каза, че въпросната среща ще стане възможна чак след 6 месеца. При Тодор Живков се влизаше по-лесно! Попитах я: "Не може ли да говоря с него преди или след работно време?! Ще му отнеме само 5 минути?!" "Не - казва. - Г-н Гърневски е много зает!". А когато трябваше да се свали правителството не беше зает, идваше на крака да ни се моли?! Но така е. Свършихме им черната работа, забравиха ни, купиха си предприятия, станаха богати хора. Ти нали знаеш Йоанна Радева - дъщерята на Муравей Радев? Тя работеше във вестник "Марица". Та тогава щерката на Радев ни караше да я отвличаме, за да вземем парите на баща й и да си ги делим. По онова време цялата фамилия на Муравей живееше в една порутена панелка в жк "Тракия". Иди ги виж сега къде живеят - ходят по острови, имения имат! Да се върнем на историята за отвличането. Муравей стана министър на финансите, изтегли си дъщерята в София и я направи главен говорител на Външно министерство, ожени я за бизнесмен. Ето това се случи! Знам на всички политически боклуци калта под ноктите!...

- Вие не се навихте да отвличате дъщерята на Муравей Радев?

- Абе, как да я отвличаш?! Спомняш ли си как по онова време разбиха вилата на Муравей? По този повод задържаха едни момчета, крадци някакви. Осъдиха ги на 7-8 години затвор, защото откраднали един стар бойлер и стара печка "Мечта". Получиха присъди все едно са направили банков обир! Понеже въпросната вила беше на министъра на финансите, тези хора трябваше непременно да лежат в затвора по-дълго. В затворите все кокошкари влизат! Всички големи престъпници са на свобода! Докато аз бях вътре, хванаха в подкупи съдии и прокурори с по 50 000 евро! От тях няма нито един осъден! Когато бях в Пловдивския затвор, хванаха шефа на затвора /Славейко Данчев, началник на трудово-поправителното общежитие към затвора в Пловдив е арестуван при акция на сектор "Борба с организираната престъпност". Данчев, който работи в системата 10 години, е задържан за подкуп и осъден да лежи в затвора, на който е бил един от най-големите шефове - б. а./. И така този човек се водеше, че лежи в моята килия. Всяка сутрин и всяка вечер четяха името му на проверка, но него го нямаше. Той беше на почивка. Разбираш ли?! Няма правда в тази държава! Хванаха го, че е взимал пари от затворници. Какво стана с него? - Нищо - аз така и не го познавам, а той по документи "лежеше" в нашата килия. Аз дори не съм му виждал лицето! Може да е бил на някой луксозен остров през това време. Не знам. Но във всеки случай не е бил в затвора.

- Публична тайна е, че най-големите крадци са извън затвора...

- О, да. Виж Иван Костов! Но той поне се оттегли от политиката. Знаеш Павел Шопов, ти си пловдивчанка. Шопов първо беше комсомолец, после стана член на СДС, после мина към "Атака". Като депутат изкара три мандата и, макар и да няма наследници, си оправи живота. И той - големият националист, сега живее с туркиня! Луд е, но големи пари върти, апетитни имоти има. Притежава магазини на пловдивската главна, на месец взима 10 000 евро! Какво ги правят тези пари?! Аз така казвам - да ги бъркат с лайна и да ги ядат! Супер мизерник. Цял живот караше една шкодичка, но сега на дърти години си купил нова кола. Всички политици си оправиха положението и за поколения напред!

- Защо "Гражданска защита" взе бункера ви в подножието на Бунарджика - светая светих на пловдивското мотобратство?

- Ние бяхме най-чистата дупка в Пловдив, поддържахме най-чистото подземие. Когато ни взеха помещението, дори шефът на "Гражданска защита" каза: "Е...и му майката - сега от това място ще стане кенеф!". И точно така стана - сега там пълзят плъхове. Запечатано е, но пише "обект на МВР". Защо ни махнаха? Заядоха се с нас за едно фашистко знаме, което бяхме сложили за декорация, защото ние не сме фашисти. Но се заядоха за това знаме. Ами, това не е сладкарница, а рокерски клуб, казах. Преди да се изнесем, бутнахме всичко наше, което беше там. Сега е грозна картина. Това беше най-поддържаното място в града. В помещението сложих една машина, която работеше денонощно и събираше влагата. По 12 литра вода съм хвърлял в нея на ден. Плащахме наеми и поддържахме. Но сега е кенеф, в който се събират наркоманите. А при нас имотът беше на висота!

- Но ви изпъдиха?!

- Да. Това стана, защото шефът на пожарната в Пловдив се заинати. Като е началник, той си мисли, че е Господ. Видях го в едно заведение и го направих за резил, много грозно го унизих. Проклех го дъщеря му наркоманка да стане. Правих кръщенка на внук ми и видях как той още в 11 часа преди обяд яде и пие с един доктор в "Кючук Париж". Цивилно облечен, а се води, че е на работа. Пиши за този боклук! Той все още е действащ шеф на пожарната.

- Като знам каква гореща кръв имаш и колко си темпераментен, се чудя как не си му хвърлил един бой...?

- Ами, да ти кажа, никога не е късно за това. Аз няма да го направя, но други ще го направят, повярвай ми! Много е лесен за тая работа. Знаем къде ходи и пие на аванта. Такива като него са царе на авантата - знаеш, не плащат.

- Разбрах, че си вложил 50-60 хиляди в това помещение, за да го направиш рокерски клуб?!

- Да, да, правилно си разбрала. Сложихме аспирация, инсталации, всичко направихме... Но и всичко наше бутнахме. Горе имахме три навеса. Бутнахме ги, оградите също. И плочките ни са наши. Но си казах - айде ще им ги оставя.

- Не си ли правил постъпки пак да си го върнеш?

- О, не. Сега трябват най-малко едно 100 000 лева, за да се направи отново. То е леш вътре!

- Добре, а откъде взе тази солидна сума, за да я вложиш в изграждането на рок клуба?

- Ами от спонсори - хората даваха - едни - строителни материали, други -тухли, плочки, лепила, цимент... Мога да докажа всяко дарение с документи!

- Преди да влезеш в затвора, ти беше известен и с мащабната си благотворителна дейност...

- Да, дори имам грамота за благотворителност от владиката дядо Евлоги, който беше директор на Пловдивската семинария. Сега е игумен на Рилския манастир. Две години съм издържал семинарията. В Дом "Майка и дете" давахме камиони, пълни с дрехи, ориз, банани, картофи... - какви ли не продукти! Но разбрах, че учителите и възпитателите ги взимат и за децата почти нищо не остава. Затова се ориентирах към семинарията. Там режимът е строг, като в казарма е, не се краде. И там продукти съм давал - буркани, риби, консерви, сладка, сарми - какво ли не!... Цели бусове съм им карал, сигурно едно над 20 палета с продукти са получили само от мен. 2 години съм издържал 114 момчета!

- Виждаш ли Божията благодат, връща ли ти се доброто?

- Ами, да. Когато направя добро, след това обезателно и на мен се случват добри неща.

- Но те вкараха в затвора за отвличане...

- Да, и то на един циганин. Удариха едно от нашите момчета с фалшиви фактури. Полицията също издирваше тия мангали, но не можа да ги намери, а ние ги хванахме тия измамници за 10 дни. Когато нашите момчета ги хванаха, мен ме нямаше. Но НСБОП са плащали цяла седмица хотела на тия въшливи цигани, докато ме заловят, само и само, за да могат да ме осъдят и да ме вкарат в затвора. Аз съм трън в очите на много от полицаите.

- Имаш буен нрав, но си споделял, че с наркотици не се занимаваш...?

- Никога! Най-мразя крадци, наркомани, изнасилвачи, дилъри... Дъщеря ми пострада от наркотиците, как да ги обичам?!...

- Какво е взимала?

- Кокаин, после хероин, после други неща... Млад човек, отиде му животът! Тя е на 35 години. Сега е добре, но е половин човек. Помогнах й с каквото мога. Взех й лекарства, вкарвах я в болница. В комуна не е ходила. Знаеш ли колко пари трябва за това?! Имам познати, които отидоха в Италия, в Испания да спасяват децата си в такива комуни. С децата си отидоха да живеят там. Много пари трябват! Дъщеря ми живее при майка й. Ние с нея не живеем заедно, но поддържаме отношения. Идват ми на гости - всичко е както трябва. То така трябва и да бъде...

Вчера се ядосах. Един приятел е разведен. Бабата, дядото, жената са насъскали детето срещу него и ми казва: "Не мога да си видя детето!". Само в България е така. Това никъде го няма! Какво е това нещо - да имаш дете и да не можеш да го видиш!? Голяма е болката.

Единият ми син работи в Германия. Какво да прави тук?! Те му се подиграват. Дават му 300 лева. С тях какво да си купи - цигари ли, телефон ли ще си плати... Там взима над 3000 евро. Но там се работи, не е както тука. И по Великден беше на работа!

- Отново стягаш рокерски събор?!

- Да, ще вдигаме събор, действам по задачи. Другия месец правим събор във Велинград. В Пловдив си правихме съборите на 9-и километър. За два дни ни взимаха 5000 лева. Това го правеше шефът на комплекса, който навремето бачкаше като сервитьор в "Лайпциг". Подставено лице. Давахме му 5000 лева, като през това време неговите барове работят денонощно, всичко работи, хотелът му пълен, бунгалата - цигания до шия, но ние ги пълнехме. Той печелеше от нас, ние - не - само плащаме. Голяма загуба. Вместо тези пари да останат за клуба, ние ги даваме за наем. А във Велинград не плащаме, в Цигов чарк - също. Кметовете са наши хора. Казват: "Елате при нас, няма проблеми!". Така че стягам събора. Готвим се за веселба, хапване, пийване. Всички са поканени. Ние караме рок групи - музиката свири денонощно и хората идват да се кефят. Винаги има шоу и състезания.

- А ще правите ли секс на открито?

- А, ха... Секс няма да има. Може да пуснем някаква стриптийзьорка, но - дотам.