Читател: Какво получава един инвалид за разкъсаното си око? Нищо!

Хора с различни заболявания отдавна настояват за промени в процедурата за издаване на ТЕЛК-ово решение, а наскоро дори беше обявено, че ще се предприемат мерки за облекчаване на установения ред. Докато това стане, хората ще продължават да се въртят в странния кръг на системата. За такъв случай разказва читател на Plovdiv24.bg:

"Къде е законът и къде сме ние? Какво получава един инвалид за разкъсаното си око? Нищо! Освен разкъсаното си око! Една оценка като за едно съвсем нормално око. Което вижда едно-единствено изображение като всеки нормален човек. За своите повече от 30-40 или повече особено преплетени изображения, които вижда той. Поради което за него четенето и писането стават сериозно изпитание.

А да извърши голяма част от обикновените ежедневни рутинни операции се превръща в особено предизвикателство. И да се говори за трудова дейност става почти абсурд. Поради редицата затруднения и пречки, които застават пред него! За което той явно се нуждае от чужда помощ, защото няма друг начин да продължи своята дейност, ако някой не ги отстрани от пътя му. Което ги превръща в парцал!

Основният виновник за страданията на всичките тези лица е дългогодишната председателка на "Очна ТЕЛК" Пловдив д-р Д. Павлова, която вместо да оцени техните увреждания по справедливост, се оправдава с указанията и нарежданията на НЕЛК. Чийто директор д-р Кънчо Райчев пък се оправдава, че не можел да определя методите за диагностика.

Които ведно с Министерство на здравеопазването и неговият Експертен съвет по медицинска специалност "Очни болести" "отказват" да осигурят единствената методика за диагностика на този тип увреждания за всички здравно осигурени лица! За да не могат техните увреждания да бъдат визуализирани, видени, анализирани и диагностицирани! Както и определена степента на техните увреждания.

За да не получат официалност и хората да не получат полагащото им се по закон – според визираното в Закона за здравето и Закона за хората с увреждания или това, което се дължи на всеки здравноосигурен гражданин на тази държава – "своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ“ и "зачитане правата на пациента“, за да получат и те "ясна и достъпна информация за здравословното си състояние и методите за евентуалното му лечение“. Респективно реална оценка на техните увреждания и подпомагане каквото тези специфични увреждания предизвикват.

Или всичко онова което е предоставено на всяко едно друго лице с увреждания в тази страна. Цитирани в т.1 и т.4, от ал.2, от чл. 81 от Закона за здравето и точките от ал. 1, от чл. 86 от същия закон. Както и визираната в ал.1 от чл. 5 от Закона за хората с увреждания подкрепа в областта на "здравеопазването".

Вместо тези лица и това министерство да приведат дейността си според стандарта на тези т.1 и т.4, от ал.2, от чл. 81 от Закона за здравето и точките от ал. 1, от чл. 86 от същия закон и ни предложат на всички нас обслужване по този стандарт, то ни се отказва всичко това!

Политика, провеждана от 14 години насам! Ако не срещу всички нас, то по отношение на лицата с едни от най-тежките увреждания! И това ми било "Равенство и забрана на дискриминация" - лозунг, афиширан от Годишния отчет за 2021 г. на Агенцията за хората с увреждания за изпълнение на политиката за правата на хората с увреждания. Техните искания по нищо не се отличават от онова, което е осигурено за всяко друго лице с увреждания в тази страна, освен по спецификата на техните изконни нужди!"