Чакайки автобуса да тръгне и изпращайки моите роднини, очите и вниманието ми бяха приковани към тези циганки. Казвам циганки, защото съм възмутена от тяхното нагло и безцеремонно поведение. Не знам за вас, но аз си мисля, че крадците си личат отдалече. Дали някак случайно или пък инстинктивно, аз усетих, че съм тяхна мишена. Опитаха се да се доберат до чантата ми, но навреме се отдръпнах и се предпазих. Те обаче бяха решили, че няма пречки да се "пробват" на друг. Пред мен едно момче изпращаше приятелката си, всички се бяхме наредили до предната врата на автобуса. Тези трите - две жени на видима възраст около 35 години имитираха поведение, едва ли не, че ще се качват в автобуса, а 3-та беше младо момиче - може би около 14-15-годишно, което също беше замесено в техния пъклен план.

Едната циганка обгради от едната страна момчето пред мен и чакаше удобния момент да грабне портмонето от джоба му. Въпреки че аз ги усетих и им дадох да разберат, че няма да останат незабелязани, жената беше готова да вземе портфейла, който се подаваше. Обърнах се към момчето, казах му веднага да си прибере портмонето и да видите как циганките се изпариха за секунди. Белята щеше да стане буквално за миг. Отвратително грозна и ужасна гледка, всичко се случи за много кратко време. 

Момчето ми благодари няколко пъти за сигнала и за това, че се отърва... Казваше, че ако беше го ограбила, щял да я пребие от бой.. Не мога и да си го представя това, защото те просто действат и се изпаряват. Може би той нямаше да усети как му се грабва.. Това няма значение, радвам се, че бях там и възпрепятствах намеренията на крадлите! Минаха се няколко дни и минавайки покрай Централна жп гара, видях същите тези джебчийки.

Те продължават да си действат, а може би и все повече хора стават техни жертви, без деянията да им се наказват. Но историята има и продължение. Да, малко се отплеснах, но исках да опиша цялата ситуация и положение, в което се озовах. Онзи ден по обяд, пристигайки от София, на спирката на централна гара, обаче отсреща, забелязах доста хора, струпани там. Имаше много сергии с мартенички и съответно бяха отрупани от тълпи. И ето че главните героини бяха отново там. Опитах се да ги снимам, за да ги видят всички, те заслужават нещо повече обаче. 

Този път моментално се обадих на 112 и сигнализирах за случващото се. Бяха само едната циганка и предполагам нейната дъщеря. Отново бяха обградили един господин и щяха да "отнесат" вещите му... С обаждането описах ситуацията, как изглеждат и намеренията им. Приеха обаждането, аз трябваше да тръгвам, понеже дойдоха да ме вземат. Направих една бърза снимка, нямаше как да насоча директно телефона си към тях, но пък се виждат. Малко след това ми се обадиха, може би от полицията да ме разпитат кога се е случило и дали са все още там...

Това е историята, надявам се да отразите това, което ви разказах. Искам да апелирам това към хората, бъдете по-внимателни, циганките на това разчитат, особено там, където има голяма суматоха. Омръзна ми от хората, които изкарват пари по този начин, имат здравето, а са мързеливи и не искат да работят. Всеки може по нечестния начин, още повече се мотивира, когато знае, че няма да бъде наказан. Крадците трябва да бъдат наказани, искрено се надявам полицаите да са отишли на мястото и да са хванали джебчийките.

Поздрави на вашия екип, бъдете все така отзивчиви и полезни на цялото общество, отразявайте винаги действителните и различните гледни точки по всеки един въпрос.

П.С. На снимката се вижда младото момиче (вдясно), а циганката - крадла, не чувствам вина като я наричам така, е в гръб. Облечена е с дънкова пола, черна блуза и е с къдрава коса.