На тоя ден тролите на гергов ,почиват! :) И мълчат ,като шунди щото на този ден не могат да развеят руски знамена!

3 март си го намериха комунягите щото си изгубиха 9 септември.Имат вапиюща нужда да веят руски знамена пък уж български празник.Вярно ,че 3 март ражда свобода,но илюзорна.Предварително осакатена,защото двете страни парафиращи договора са знаели,какво ще се случи след 4 месеца в Берлин.Само "освободените" не са знаели какво ги чака.Разделение!И затова 7 г.след това се случва обединението.Съвсем естествено и решително.Чисто български акт.Истински български празник.Празник ,който е само за български знамена.Същите тези знамена,които се развяват над Сливница и Драгоман през есента на 1885г.Съединението прави силата!

Браво, Любо!

6-ти септември не можа да се наложи като национален празник само защото е много далече от София. Ако събитията, които са се случили в Съединение и Пловдив бяха се случили в София , тогава със сигурност точно тази дата щеше да е националният ни празник. А сега ще се кланяме на руския патриарх още много години.

На 6-ти септември Пловдив се върна при майка България, който измислените "Велики сили" бяха го откъснали. Берлинския и Ньойския диктати (не договори) разпокъсаха останалата ни част от България.

Кратко, ясно и аргументирано. Какво по-голямо доказателство за истинската важност на 6-ти септември от това, че същите хора, които предложиха доброволно да се откажем от суверенитета си и да станем 16-та република, свалиха и Деня на Съединението от календара с официални празници! Чак през 1985 г., когато вече беше ясно в коя посока духа вятърът, изведнъж се организираха чествания, маратон за юбилея, картонени шапки и какво ли не. 6-ти септември е най-великият момент в историята ни, когато се случват чудеса, удивили целия свят, малки и големи, приятелски и вражески настроени народи. Българите казват "майната ви" на всички т. нар. велики сили и се обединяват не за далавера, а за националния си идеал с оръжие в ръка, знаейки ясно, че който е имал коварни планове за тези земи, няма да се впечатли без да предизвика война. Пловдив се отказва доброволно от статута си на столица, чиновници на удобни служби прегръщат идеята, знаейки, че отлитат и службите, една обезкървена подмолно армия помита всичко по пътя си, един княз чужденец се опълчва на собствената си родина, въодушевен от всеобщия ентусиазъм. Други, истински НЕЗАВИСИМИ, народи биха се пъчили основателно с гордост по повод този ден всяка година пред целия свят, за да му напомнят за този подвиг, но незачитащият собствената си история и памет, облъчен и зависим човечец не е способен да направи това. Той предпочита да величае другиго, да се хвърля в краката, да се унижава, да не иска да развее собственото си знаме.

Съгласен съм с написаното в статията, само с една корекция - националният ни празник трябва да е 22 септември - денят на обявяване на Независимостта на България през 1908 г. Съединението е изключителен, изцяло български празник - повод за национална гордост, но това не е денят, след който България окончателно приключва с политическите си зависимости и обвързаности. Такъв ден е - както писах по-горе - 22.09.1908 г. След него България от Княжество се превръща в Царство.

Велика дата! Велико дело! Това е националния ни празник, а не 3ти март.

Браво! Този път съм напълно съгласен с Любо Минчев. Жалко, че са малцина мислещите така, особено извън Пловдив.