Аз съм юрист, адвокат и не смятах да се кандидатирам за кмет, но цялата тази посредственост, това лицемерие и тези лъжи, които всички ние търпим години наред, ме предизвикаха да поема нелеката отговорност да сформирам екип, да им дам волята и хъса да работят и да покажем на пловдивчани друга страна на политиката. От самото начало на кампанията казах на своя екип и на щаба си, че ние нямаме шанс да спечелим с пари, парите са в партиите, които получават милиони левове субсидии. Винаги съм им казвала, че можем да се преборим само с ум и интелект - това е нашето предимство, това е нашата сила. Не одобрявам кампаниите с раздаване на лукчета и балони - лично аз приемам като унижение за пловдивчани, не толкова струва нашият глас. 

- Има ли нещо, което научихте за Пловдив по време на кампанията, нещо, което не знаехте преди?

- Знаех, че Пловдив от втори по големина град в България днес е на тринадесето място по икономическо развитие. Знаех цифрите, усещах и по бизнеса, че наистина ние сме все в по-задните редици. Знаех, че в нашия град има големи неуредици, но не знаех колко много голям проблем може да бъде едно сравнително дребно нещо, например една чешмичка в парка, която не работи, или изпочупените пейки. Такива неща тормозят хората, а това е нелепо - един кмет може да реши подобен проблем бързо и лесно. За дребните неща, които вгорчават ежедневието ни, не са нужни нито много пари, нито особени усилия. Хората разбират, че във времена на икономическа криза привличането на инвестиции и осигуряването на работни места не е лесно, но не разбират защо една чешмичка не работи с години - това не коства нищо. В тази кампания научих колко много може да направи администрацията и как нищо не прави. Решението на деветдесет процента от проблемите, които поставят, не изисква никакво финансиране. И оправдания със световната икономическа криза, насаждането на убеждението за финансови блокади започват да ми напомнят оправданията от времето на социализма, когато вечно ни беше виновно международното положение. 

- Малките неща лесно може да бъдат направени, това обаче няма да обърне посоката на развитие на Пловдив. Този град има нужда и от по-мащабни действия.

- Разбира се, но не може да се чака управник, който не може да реши и най-дребните проблеми, да направи нещо със замах. Всъщност малките и големи неща в едно управление са свързани, човек, който не може да направи така, че една преписка да се обработва за няколко дни, няма да може да реши и големия проблем с недостига на места в детските градини. А всъщност всичко може да се направи, въпросът е във волята, енергията и желанието. Аз имам и воля, и енергия, и желание, затова и за една година получих подкрепата на хиляди пловдивчани, създадох силен отбор от хора, които повярваха в идеята, че е време за Пловдив, и работиха денонощно.

- Практично погледнато обаче, освен енергия и желание, трябват и пари.

- Трябват и пари, но парите ще дойдат, ако имаме експертност, ако имаме качествени проекти за града, за да потърсим европейско финансиране. Ще има пари, ако имаме подобаващо отношение към инвеститорите, ако те не биват прехвърляни от чиновник на чиновник, ако бизнесът има лесен достъп до общината и среща разумни хора, с които да разговаря, обсъжда и решава проблемите. И като казвам бизнес - нямам предвид само едрия бизнес, а и всеки собственик на магазинче. Всички тези хора, въобще всички пловдивчани, ще имат в мое лице един разумен човек, който има волята да решава проблемите им в бързи срокове и в тяхна полза, съчетавайки обществения с личния им интерес. 

Хората имат усещането за несправедливост, за безсилие пред тромавата общинска администрация, вече са повярвали, че каквото и да направят, отсреща няма да има адекватна реакция. Това, което аз искам да дам на пловдивчани, е гръб, да знаят, че общината им е опора, да са сигурни, че ако имат нужда, има кой да ги подкрепи и кой да застане зад тях, за да защити интересите им. Ще намерим заедно практичното, възможното решение.

- Очаквахте гадна кампания, с удари, с компромати. Злостни приказки се чуха, но поне досега големи компромати нямаше.

- Имаше жълтини, имаше твърдения, че еди-кой си ми плаща кампанията и съм негов скрит кандидат. Не съм и очаквала друго, но съм дистанцирана от подобни писания, не ги чета и съм си казала, че това, което не знам, не може да ме тормози. На тези хора им пожелавам да са живи и здрави, със злоба и завист не се успява в живота, успява се с много труд и почтеност. Това, което съм научила, е едно и го спазвам - коректно и почтено отношение към всеки, боравене с факти. Не съм нападнала никого от останалите кандидати със злобни забележки, трябва да бъде пазено достойнството на всеки човек. И съм разбрала едно - човек работи ли, влага ли труд, рано или късно успява. За мен беше важно да създам един екип от хора експерти, образовани и интелигентни, неопорочени от политиката, искащи да живеят в Пловдив. Защото при срещите ми с хората видях една огромна болка от това, че младите хора напускат Пловдив и България. Време е да ги върнем, да им създадем условия тук да се развиват. 

- Това ли е най-голямата болка, с която се срещнахте в тази кампания?

- Да, родителите страдат, че децата им напускат в Пловдив, напускат България. 

- А имаше ли и лични болки и разочарования? Хора, от които сте очаквали повече и не сте го получили, или пък хора, които са Ви изненадали приятно?

- Имаше разочарования. В една кампания човек винаги вижда и преценява на кого може да разчита и на кого не. Аз съм от хората, които не се молят, а работят. Не мисля и да се променям. Не съм се молила на никого за подкрепа. Който ме е подкрепил, му благодаря, и съм задължена на хората, с които работихме заедно в последните месеци. Мога да им се отплатя само с едно - като не изменя на принципите си, както не им измених за тези четири години, в които бях общински съветник. По-скоро бих подала оставката си, отколкото да го направя. 

- Колко пъти написахте някоя буквичка със сина си, който е първокласник, от 15 септември насам?

- За съжаление нито веднъж. Наистина лиших детето си от своето внимание, което ми тежи и сигурно след време ще ми тежи още повече. Но синът ми разбира. И нищо че е само на шест години, той има задачи за мен, ако стана кмет. На първо място ме помоли кучетата да престанат да се разкарват в парковете, където има деца, и да бъдат сложени камери. Помоли ме и да има училищни автобуси, които да обикалят и да събират децата. За дупките по улиците също ми е говорил. Така че не можах да дам на сина си в първия месец на неговото ходене на училище много помощ в писането на буквите, но за сметка на това знам, че той ще ме държи отговорна и ако наистина стана кмет и по улиците и детските площадки продължат да се разхождат кучета, най-напред ще отговарям вкъщи и после пред избирателите.