Докато дълго сдържаният гняв на хората се изливаше в бутилки запалителна течност, държавата почиваше. Или по точно - забавляваше се. Тези, които трябваше да бъдат край барикадите в село Катуница, откриваха предизборни кампании. С концерти, с шоу, обградени от измамна народна любов.

Държавата работи от девет до шест. Всеки ден. Без почивните дни. И по празници. Днес, когато напрежението стихва, днес когато е първият работен ден, Държавата дойде при хората, за да им каже, че няма етническо напрежение, че убийството в Катуница е инцидентен криминален случай. Че лошите партии политизирали въпроса.

Но ние заявяваме: въпросът е политически. И етнически. На суверена му писна! Писна му да говорим за "етнически вот", "циганска престъпност", "проблеми на малцинството". Писна му от празно политическо говорене и упражнения по реторика. Хората показаха, че искат Държава. Държава, която може да гарантира личната сигурност на всеки български гражданин.

Случаят в Катуница не е изолиран криминален акт. Ще припомним друго емблематично име за циганска престъпност - с. Мечка, Плевенско.Ще припомним още един случай - кв. "Захарна фабрика" в София. Ще припомним и стотиците села и градчета в България, пропищели от циганска престъпност.

Случаят в Катуница е поредният епизод от циганизацията на България.

Днес десетки политически лидери и държавни мъже излязоха с позиция да не се политизират събитията от последните дни. Същите тези политици само след няколко часа ще стартират своите кампании с поредната доза концерти и шоу програми. Преди това, разбира се, ще преклонят лицемерно глави в едноминутно мълчание. После ще обещават. Ще обещават блага за народа, ще му докажат отново, че е електорат.

Народът иска хляб и зрелища? Е, зрелище имаше. Но не онзи концерт в Бургас, с който се откриваше самовлюбената кампания на настоящите властници, а зрелище с кръв. Кръвта на децата ни.

Затова днес, в деня на траур в с. Катуница, ВМРО преустановява всички планирани концерти и други мероприятия в предизборната кампания. Призоваваме всички други партии да направят същото. Защото е конщунство да се забавляваш в дни като днешните.

Вярваме в трезвата мисъл на българските избиратели. Вярваме, че нашите послания ще достигнат до тях без необходимостта да им бъдат изпяти на шумно рекламирани концерти. В тези дни политиците трябва да проумеят, че като купуват цигански гласове, самите те - политиците - стават зависими. Зависими от самозабравили се цигански босове, които без проблем залагат на карта етническия мир в България. Зависими и от цялата свинщина в обществото ни.

Та затова вярваме, че българските избиратели имат трезва мисъл. Защото не ни се ще да вярваме, че у нас свинщина и политика са едно и също.