Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Читателски
| Директор на РИМ - Пловдив: Имаме огромен ръст на посещенията | ||||||
| ||||||
Г-н Иванов, каква беше 2024 г. за вашия музей? Има ли нещо, с което да се похвалите, или може би има много с какво? Здравейте! Нашият музей изпрати една силна година, предвид факта, че декември 2023 г. ни бяха одобрени два проекта от Министерство на културата, които бяха насочени по-скоро за опазване и правилно съхранение на движимите културни ценности в нашия музей. Вторият проект бе за обновяване на музейните витрини. Успяхме да ги реализираме и залата, която е "9-ти пехотен полк“, бе обновена с нови витрини. Наред с проектите, в които музеят участва и пише, бяхме одобрени преди няколко дни за още един проект към Министерство на културата, който също е насочен за оборудване във фондохранилищата на нашия музей. Наред с всичко това, което реализираме като проекти, през тази година успяхме да реализираме и немалко изложби в музея. Първата изложба бе през февруари месец и предизвика огромен интерес от страна на пловдивските училища. В интерес на истината, за повече от месец тази изложба бе посетена от десетки ученически групи. Самата изложба се казва "Любов в пощенски плик“, като съумяхме от фондовете на музея да покажем много редки писма на френски език. Това са писмата на Найден Геров до Мария Герова, както и писмата на полковник Евстратий Гешов към своята съпруга Клементин. Така че предизвика огромен интерес. На 14 февруари пък направихме едно събитие, съвместно с учениците от Музикалното училище "Добрин Петков“, към които искам да изкажа своята благодарност и благодарностите на целия ни екип, тъй като много често си партнираме в подобни събития и мероприятия на музея. Така че 14 февруари се превърна в едно наистина интересно събитие, което също бе посетено от много, много гости на Историческия музей. Тоест, посещаемостта в музея се е покачила тази година? В интерес на истината, тази година имаме огромен ръст на посещенията, въпреки, че имахме ремонтни дейности. В един от обектите продължава, но ние се надяваме, че пролетта на следващата година и там, в Центъра за модерна история, ще бъде приключено, тъй като там е основното ни фондохранилище. Така че и този обект отново ще заживее своя живот в музейната ни система. И нещо друго. Понеже имаме страшно много събития, притеснявам се да не изпусна някое от тях, но през април месец, в края на април, ние пък бяхме партньори на балерината Нора Маршаха, която направи своя пролетен бал на танцовото изкуство в нашия музей. Балът беше благотворителен и бяха събрани немалко средства за деца в неравностойно положение, които да се докоснат до това изкуство. Разбира се, през май месец ние бяхме и домакини на честванията от годишната на Борис Христов. В зала "Съединение“ бяха проведени пет концерта съвместно с колегите от София и от Националния музей "Борис Христов“, така че пловдивската публика се наслади на изпълненията на редица световноизвестни оперни певци от България. През това време наши изложби гостуваха в редица градове – Пазарджик, в Ботевград в момента имаме гостуваща изложба, в Асеновград също така. Интересът и към новите изложби, които музеят представя, също е огромен, така че през годината и следващата година ние участваме с наши колеги в други градове. Бяха представени и немалко книги, в интерес на истината – на проф. Вера Бонева, на проф. Минко Палангурски, на проф. Стоянович. Т.е. ние даваме възможност в залата да бъдат представени интересни моменти от историята на България, така и да бъде част от културния календар на града ни. Пълноценно използвате тази хубава зала, която имате в музея. А обновени експозиции имате ли, и нови експонати също така? Това беше част от единия проект - да попълване и фондовете на нашия музей. За радост, все още има хора, които даряват на музея. Дори наскоро получихме едно дарение – един револвер "Гасер“, като очаквам дарителите да предоставят и една офицерска униформа от 30-те години. Музеят успя да закупи едно уникално ковьорче, което е свързано пряко със Съединението. То е поръчано от Фердинанд във Виена и са поръчани 50 такива от 1888 г. И при една нова експозиция – в бъдеще време говоря, то ще бъде част от музейната нова експозиция за Съединението. Какво представлява това ковьорче? Картина на Павлович. Но изключителен е фактът, че 50 са поръчани за двореца на Фердинанд. И за радост, едното успяхме да го откупим, тъй като стойността му не беше никак малка. Ние успяхме да се договорим за по-приемлива цена. А другите къде са, имате ли представа? Не, нямам представа. 50 са, от 1888 година. Предполагаме къде. Но това е запазено в изключително добро състояние и ние затова се спряхме да го откупим. Все пак музеят има право и на откупки. А къде беше преди да го откупите? Бих запазен в тайна това. Все пак това е човек, който много помага на музея, и не искам да казвам. Добре. Значи освен такива, които даряват експонати, има и такива, които предлагат ценни експонати срещу заплащане? Ценни за откупки, да. Идеята на това, което аз съм споделял с колегите, е да правим откупки, свързани както със събитието 6 септември, така и с живота на Източна Румелия, така че всеки един документ, снимка или каквото и да било, свързано с Източна Румелия, за нас представлява ценност и ние сме готови да го приемем като дарение, дори като откупка. Но музеят имаше в годините и призиви за дарения, акции организираха. Разбира се. Ние отново ще излезем с такъв призив, тъй като във фондовете на музея има доста непопълнени петна, т.е. има празноти, които трябва да попълним. Така че всеки, който попадне на подобен експонат – дори и квитанция, носеща щемпела на Източна Румелия, е добре дошъл в нашите фондове. Като запитах за експозициите, да питам имате ли нови такива? Изобщо, как виждате в представите си модерния исторически музей, музей от този род? И дали имате някаква визия за това как трябва да изглежда? Дали черпите опит от някъде? Разбира се, да. През май месец 20 музейни специалисти от нашия град, както и други колеги от Туристически район "Тракия“, имахме възможността да посетим за 12 дни Северна Италия именно за повишаване капацитета на музейните специалисти. Там, на място, ние видяхме може би над 50 музеи и галерии. Т.е. в един момент ние да си сверим часовниците къде се намира нашата музейна система, сравнена с тази в Италия. Видяхме много интересни неща. Сами можете да се досетите – ние видяхме световни музеи. Но това, което аз гледах, е начинът на представяне – витрини, осветление, концепция и т.н. В интерес на истината, не сме много далече от италианците. Единствената разлика между нас и тях е финансирането на българските музеи спрямо тяхното, което те получават, всеки един музей в Италия. Но ние работим усърдно за подобряване и обновяване на нашите експозиции. Всичко това е насочено към изготвяне на нови тематично-експозиционни планове, тъй като в България имаме съгласувателен режим с Министерство на културата. Всичко това е свързано и с писане на проекти за финансиране, защото една нова, модерна експозиция, каквато ние бихме искали да имаме, струва немалко средства. Но това не ни спира. Ние си работим по новия тематико-експозиционен план, който може би до година, година и половина ще бъде предоставен в Министерството за съгласуване, и вече оттук насетне ще търсим възможности за финансиране през проекти. Аз бих се надявал и Община Пловдив да помогне, защото все пак нашият музей е един от представителните в града ни. Да, така е. Хубавите неща стават с пари все пак, и наистина ще трябва финансиране. Но преди всичко екипът трябва да се насочи към мислене и писане на проекти. А за следващата година какви планове имате, работите ли по нови проекти? Разбира се, този, който беше одобрен буквално преди седмица от Министерство на културата, ние ще го изпълняваме в следващата година. Той е за малко над 37 000 лв. За следващата година сме предвидили доста инициативи, тъй като е годишнина от Съединението. Календарът, който издадохме сега, е изцяло посветен на Съединението – това са личностите на Съединението. Така че всеки, който иска да го притежава, тъй като бройките не са много, нека заповяда на касата на зала "Съединение“, за да бъде закупен. Освен годишнината от Съединението, ние имаме и годишнина от превръщането на Дановата къща в музей – 50 години. През май месец колегите от отдел "Книгоиздаване“ работят по направата на една изложба, която ще бъде открита през май. Работим и по конференция, която ще се случи в началото на юни – 5, 6, 7 юни са определени датите, съвместно с Института за исторически изследвания към Българска академия на науките, които ще бъдат наши партньори в тази конференция. Надявам се, че ще се превърне в един прекрасен научен форум, ще се изнесат нови факти или неизвестни факти за дейците на Съединението, за събитията, които предшестват дори акта от 6 септември. Така че предполагам, че ще предизвика интерес. Пропуснах да кажа, че 6 септември е изцяло подчинен на Съединението, т.е. празникът ще бъде отново с една голяма изложба. Отново изваждаме неща от фондовете, които малко се показват в експозиции. Ще бъде подредена отново изложба, подчинена само на личностите от Съединението, от този период. Стига ли ви експозиционната площ, имате ли нужда от още площ и вие? Не бих казал че не ни достига, напротив. Надявам се до година и половина, когато завършим новия тематико-експозиционен план, зала "Съединение“ да бъде преобразена и въобще Музеят на Съединението да бъде преобразен, тъй като имаме достатъчно площи, които да бъдат усвоени вътре в самото пространство, в самата зала. Така че за недостиг на площи – не бих казал, че не ни достига. Малко по-страничен въпрос, но той всъщност е пряко свързан с вашата работа – важно ли е да познаваме историята си? Какво е мястото на музей като вашия и въобще каква е вашата мисия? Важно е да се познава историята – това е така. Безспорно е. И фактът, че все повече ученици влизат в залите на нашия музей, ни кара да се чувстваме горди, че именно това поколение, което сега се докосва до нашето минало, един ден надявам се да влезе и да работи в тези институции. Защото наистина набирането на кадри в музеите е много трудно. Ето това е също проблем. Вие сами можете да се досетите каква е причината – ниско заплащане. Не са мотивирани добре. Пропуснах нещо много важно – нашият музей беше домакин на две общи събрания на Сдружение "Български музеи“, като на второто, последното, на 28 ноември, бе избран нов Управителен съвет на сдружението. Така че новият Управителен съвет има нелеката задача да се бори за повишаване на стандартите на българските музеи и галерии. Да, и от там и хората, които работят в тях, да бъдат малко по-добре финансово подплатени съответно. Да, да бъдат по-добре финансово подплатени, именно. Защото при нас работят хора, специалисти с титли, което съпоставимо с образоването, разликата е осезаема. Добре, ами накрая нещо да пожелаете на вас, на колегите, на читателите на нашата медия. Аз преди всичко пожелавам здраве и това винаги го казвам и на колегите – когато сме здрави, знаем, че можем да се справим с всички предизвикателства, които предстои да преодолеем. Фактът е, че се задава много трудна година, трудна откъм събития, организация и всичко това, което следва, ме кара да се замисля, че ние, екипът на нашия музей ще се справим. Но съм леко скептичен по отношение на държавата, която при обсъждане на бюджета, може би ще намали парите на музеите. Което ще бъде много лошо. Наистина много лошо, но въпреки всичко, колегите са мотивирани. Това го видях тази година, когато откривахме тези изложби, когато правехме образователните игри с училищата. Виждам една много сериозна мотивация, която ме кара да вярвам, че следващата година, при всички трудности, които ще ни предостави държавата, ние ще успеем да се справим. Имате ли нужда от нови кадри? О, разбира се. Ние сме един от най-големите музеи, с доста обекти, които управляваме, така че недостигът на кадри при нас е осезаем. Имаме нужда от екскурзоводи, от специалисти-уредници, и по този начин да запълня отделите на нашата институция. Работата е интересна, но може би това, което ги кара така да се замислят дали да дойдат – все пак заплащането не е без значение, особено за младите хора. Разбира се, че не е без значение. Но ние преодоляхме тази огромна разлика, която беше през последните три години, но се надявам следващата година да не се отвори отново ножицата между култура и образование. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Новини от Пловдив:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Един от най-богатите българи днес става на 62
09:10 / 17.12.2024
Емануела спечели една от най-тежките и продължителни битки в живота си
17:18 / 17.12.2024
Производството на известна минерална вода може да спре
10:26 / 17.12.2024
От 1 януари на 1,6 млн. пенсионери ще им олекне
20:44 / 17.12.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
