Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Читателски
| Директорът на Етнографския музей в Пловдив: Ако държим да сме нация с корени, трябва винаги с единия крак да сме в миналото | ||||||
| ||||||
Къде се намираме г-н Янков? Намираме се на втори етаж на Регионалния етнографски музей, това е най-голямата зала в България от епохата на Възраждането - това е балният салон, или Хайет, известен е с неговата богата украса, това е най-представителната зала в музея. Балове стават ли още тук? Ставали са в миналото, защото до построяването на Военния клуб в първото десетилетие на ХХ век, градските балове и вечеринки са се провеждали именно тук, в къщата на Аргир Куюмджиоглу. В последствие, много по-късно, чак в края на 30-те години, става етнографски музей. Така че славата й се носи, защото таваните са високо, просторно е и музикантите са стояли там, на уширението на стълбищата. Така че тук са се вихрели модерните за времето си танци. Чудесно! И сега към годишно-отчетното интервю, така да се каже. Каква беше тази година за вас и кое беше най-яркото, най-запомнящото се събитие на музея? Има ли такова? С две думи: напрегната и ползотворна бе годината. Действително отиващата си 2024 година беше запомняща се за музея по няколко причини, дай Боже и следващата да бъде така, наситена със събития. За тази година, която си отива, вие ме питате за най-яркото събитие, но те не са едно и две. Да, те са много, но все пак. Имаме проекти, на които моите колеги се радват като на малки деца, имаме събития, които непрекъснато текат в музея, но тук не мога да не отбележа голямата изложба, която направихме и открихме за Еньовден, за 24 юни, и продължи до края на октомври, това са "Плъстите - послания от миналото“. А тия плъстени килими бяха събрани от цяла България, от 6 музейни институции. И действително, такова богатство на нетъкан текстил, каквото представляват плъстите, над 50 големи килими и образци, никога в България не са били събирани на едно място. За целта излезе и луксозен каталог, така че ние сме горди, че осъществихме това събитие. В момента част от тези плъсти могат да се видят в Националния етнографски музей в София. Да, ние правихме и предаване за тази изложба. Може би не са окончателно готови цифрите за посещаемостта в музея и за приходите ви от посещенията, но имате ли все пак някаква статистика? Какво можем да кажем за тази година? По-добра ли беше от миналата? Много по-добра беше от миналата година, и това като тръгнахме вече след COVID-а, всяка година посетителите нарастват, приходите се множат, за да може музеят да се самоиздържа почти, в рамките на сегашната площ. Трябва да кажем, че приходите са над 350 хиляди лева, посетителите са българи и чужденци, също над 50 хиляди души. Тук трябва да отбележим, че в последните 2-3 години нараства и броят на българите посетители. Ако през миналите години и преди 2020-та, преди пандемията, броят на чужденците беше винаги по-голям, защото българите може би не са оценявали и не оценяват достатъчно Стария град, Калдъръма, то за чужденците е един друг свят. А вашият музей какво е за тях? И тук, в нашия музей, те се чувстват като в някаква приказка отпреди 2-3 века. Така че ние непрекъснато срещаме одобренията и в отзивите, и в разговорите с тях, това, че нашият музей е действително едно кътче от рая, както наскоро се изрази една испанка. Да, тъкмо щях да попитам как реагират чужденците, като влязат тук. Какви са реакциите им? От Ауу, до възклицания. Но всеки човек реагира различно – един реагира с кимане, друг с възклицание, трети с поклащане на глава. По принцип нашата архитектура, балканската, като цяло, в сравнение със Западна Европа, и в сравнение с Изтока, е доста специфична. Подобен тип възрожденски къщи могат да се видят на целите Балкани, но тук е един действително образец на българския барок, защото няма друга къща със стройна кубилична форма, няма друга къща стъпила на римската крепостна стена – цитаделата на Пловдив, която е над 2000 години, а къщата в източната си част се крепи именно на този крепостен зид. Така е. Наистина уникална е тази къща и музея ви вашия, с всичките експозиции, които имате. Прави впечатление, че имате много богати образователни програми. Децата ли са най-важните от посетителите? Да, децата са един сегмент от публиката. Не може да кажем, че са най-важният, не можем да определим кой е най-важният, тъй като при нас посещенията са от 5 до 105-годишна възраст. Имаме най-различни групи, най-различни тематични беседи, но образователните програми са неразделна част от нашата институция и от работата на нашата институция, тъй като вече тук 6-а, 7-а година имаме музеен педагог, който специално разработва образователни програми. Имаме вече и второ учебно помагало за деца. А съвсем скоро, през идващата година, ще имаме специално обзаведен Образователен център във втората сграда на музея, тук на 100 метра са. Да, чудесно е това. Наистина, като че ли малко музеи имат педагог. Напоследък вече то се превръща в знаково за един музей, който иска да бъде споменаван често и уважаван от другите, редно е да има музеен педагог. Големите институции, като Националния исторически музей и т.н. също вече говорят за няколко бройки. Т.е. посещенията на деца не могат да се ограничат само с един служител. Разбира се помагат и екскурзоводи, помагат и уредниците, когато имаме големи групи деца, защото при нас се е случвало за един ден, особено когато имат ваканционен ден, така да се каже свободен от училище, в музея се изсипват по 700-800 деца на ден. Много често, когато идваме, тук е пълно с деца. Случва се, да не говорим, че тук е и Седмицата на занаятите. Музеят, знаете, че освен чисто научна институция, той е образователна, възпитателна институция, и ние трябва именно децата тук да ги научим кои сме ние, защо сме на тази земя, какво е българщината. Да пазим жива паметта за дедите ни, за предците ни. Защо е важно това, все пак да го поддържаме у децата, и у всички хора? Музеят е едно хранилище на памет. И тук пазим всичко, свързано с миналото, всичко характерно за нас, за региона като цяло. Пловдив има една забележителна история, тази история трябва да се популяризира. При нас представяме нещата от XVIII, XIX, XX век. Т.е. виждаме как от традиционната култура ние отиваме към модерността, към новото време, към новия начин на живот. Това променя не само облеклото, това променя бита, архитектурата, всичко, което е около нас, навиците ако щете, забавленията, празненствата, музиката, всичко просто. И точно това време е изключително интересно, особено за тези като нас, които са живели в няколко епохи вече. Има и хора, които още помнят какво е било преди Втората световна война, те стават разбира се все по-малко поради времето, какво беше после, 50-те, 60-те, 70-те години, развитият социализъм. Някои помнят, и дай Боже, да са повече и тези, на които спомените им започват от новото хилядолетие, защото това е младостта. Въпросът е, че корените няма как да се изтрият, да се забравят. Няма как да се забравят корените. Добре, ще ви попитам дали обновявате експозициите си? Имате ли дарители, въобще как поддържате това разнообразие от експонати? Разбира се, че обновяваме непрекъснато експозицията, както и постоянната експозиция, която има. Неща, които с течение на времето избледняват, губят си цветността. Освен това, променят се витрините, осветлението, начинът на експониране. Навлизат нови модерни средства, електронни системи. Непрекъснато имаме нововъведения. Ето, един проект, който завърши тази година, в който участват всички музеи в общината, с който има такива интерактивни игри, които навлизат в музея. Така че върви непрекъснато това обновление, за да бъдем в крак с времето. Ако един начин на експониране преди 20 години е бил един, днеска е съвсем друг. Заедно с това една зала щом се реставрира, се подменя и нейната визия, подменя се и начинът на оформление на експозицията. И през последните години имаме тук обновени повечето от залите. За дарителите също така попитахте – имаме дарители непрекъснато. Всяка година имаме десетки дарители, които записваме. Радваме се и на тези, които даряват нещо много ценно, много важно за тях. Ето например, покойният художник бай Димитър Добрев подари цялата си колекция от ютии, а техният брой заедно с поставките е около 1200. Да не говорим за проф. Юлия Дилова, чиято наследница дари събираните от майка й престилки и тъкани, които също са няколкостотин. Нашият приятел, художникът Борис Дочев, също направи едно голямо дарение на музея. Те са много и аз се страхувам да не пропусна някой, когато изброявам тези големи дарения. Защото, ако трябва музеят да закупи тези уникати, които се съхраняват, това би му коствало почти целогодишния бюджет. Да, последните години стоим по-добре финансово, но е имало години, когато сме разчитали единствено на тая дарителска подкрепа. Тук трябва да споменем и приятелите от клуба – музеят има първият Клуб на приятелите в страната, и в този музеен клуб членуват хора от най-различни професии. Повечето от тях са и наши дарители, и непрекъснато подкрепят нашата дейност и нашата работа. Кое е най-малкото дарение, което ви е направено, най-дребното? Ако се сещате разбира се. Ами, най-дребното дарение, когато е от сърце, няма значение голямо ли е, малко ли е. В момента не се сещам, но имаме стари часовници дарени, медни сахани, купички най-различни. Човек намери нещо и го носи, включително и майсторите в Стария град, които ни изненадват със стари снимки, намерени на някои тавани от разрушени къщи. Така че обогатяваме и нашия фотоархив, защото това са снимките на Пловдив, на Стария Пловдив. А те са много интересни между другото. Непрекъснато непознати хора идват при нас и носят неща. Не е нужно, а просто като знаете направлението на музея, много ясно е какво ще донесете при нас и какво ще ви приемат в Археологическия музей. Много хубаво е всичко. Сега да ви попитам какво се случва, казахте за ютиите, какво се случва с Музея на ютиите, на вашата база, която трябваше да е готова вече, на "Съборна“? Ще бъде ли отворена скоро? 2023 година, там цялата година премина в одобрение на проекта и ремонтните работи, които продължиха и в началото на тази година. Приключихме с преустройството, защото имаше многобройни малки кутийки, които трябваше да заприличат на музейни експозиционни зали. Миналата година спечелихме един идеен проект и вече сме готови с идеен проект за постоянната експозиция, наречена "Светът на ютията“. Казано грубо Музей на ютията, такъв, какъвто няма досега в България. Да, там интересни неща се очертават. Благодарение на тази колекция, при която основата е от бай Димитър, но има и допълнителни експонати, които са извън тази колекция. Само преди броени дни беше одобрен и нашият проект, работен вече проект за изграждане на постоянна експозиция с открит фонд "Светът на ютията“. Така че се надяваме през 2025 година да завършим този проект и да открием официално тази нова постоянна експозиция. Защото там и къщата е много по-късна, архитектурата е по-различна, и това говори, че вече ще трябва да имаме много по-различна експозиция. Но трябва да ви кажа, че още от началото на тази година в къщата вече работи реставрационно ателие, имаме реставратор. В момента една от неговите най-важни задачи е да консервира, да почиства и реставрира тези експонати. И освен това, там имаме на последния етаж изграден и фонд "Мебели“. Там са голяма част от фонда, където в тази сграда няма достатъчно пространство. Така че ние вече сме усвоили две от нивата. Тепърва предстои да завършим, както казах, експозицията и също така да открием и този Музейно-образователен център на първия етаж. Мисля си, дали ви е хрумвало някога, и мислили ли сте по въпроса, как би изглеждал един модерен етнографски музей? Има ли някакъв опит, от който да черпите? Изобщо представяте ли си нещо по-модернизирано? Модернизацията навлиза постепенно в крак с времето. Едно е да правим модерен етнографски музей, а съвсем различно е, ако искаме да представим модернизацията, да бъде супер нещо модерно и ново. Но ние сме свързани с традицията. Да, да, точно така. Ето, идете в Габрово и вижте Виртуалния музей на индустрията – там има както експонати, така и нови, съвременни начини за показване. Но няма как всичко да стане. Много е важно да не се отиде в другата крайност. В един музей като влезеш, водещ трябва да бъде експонатът. Ние го наричаме "Негово Величество експоната“, а не заместително екран или нещо интерактивно, което да се сменя, което да бъде лъскаво и интересно. Защото, кажете ми какъв е смисълът да се върти един експонат на входа на музея и да не показва нищо повече? Примерно казвам да се върти, да се превърта. Смисълът е да се разбере времето, да се разкаже историята на този експонат. Ние непрекъснато обновяваме експозицията и се стараем да има разказ. Ето, и виртуалният разказ "Овчар и невеста“, който при нас може да се проследи в 8 от залите на музея – само с натискане на телефон, той ви дава информация как се развиват събитията и за какъв експонат става въпрос. Защото вие може да минете целия музей, обаче без намесата на екскурзовод, без намесата на новите дигитални средства за информация, вие няма да разберете ценността на този експонат, да видите, че той е част от една история, която е тръгнала от еди-къде си, как се развива във времето, до къде се стига. Аз например, когато в тоя същия салон, понеже съм и преподавател на студенти, им казвам, че от онзи край, от дъното, където е традиционното облекло, до този край, до модерното облекло, хората са го извървели за десетилетия, дори столетия, защото при нас стилът алафранга, който навлиза да кажем в Пловдив, Русчук – Русе днес, още след Кримската война, в планинските, балканските селища този процес продължава повече от век. Вярно, сега няма къде да срещнете дядо с потури, със салтамарка – елече, но в нашето детство още имаше такива възрастни хора, които бяха част от тази традиция. А българинът има свойство много бързо да се опитва понякога да прескача тази традиция и тази историческа памет, която е много важна. Ако ние държим да сме нация с корени, каквато сме, ние трябва да сме винаги с единия крак в миналото, с другия в бъдещето. Затова тук много често и ритуали се пресъздават, и за стари занаяти се говори. Ние бяхме първият музей в България, който още в 2000 година направи изнесен сватбен ритуал, тогава кумуваше президентът Петър Стоянов. След това вече ритуали почнаха да се правят и на други места в Стария град, в други градове. Но интересно, сега имаме идеи в новата сграда да правим детски рождени дни, където има пространство и където децата заедно със забавното, с веселото, да научат и нещо стойностно за себе си, за рода си, за миналото на града, в който живеят, и да бъде хем интересно, хем любопитно. И познавателно наистина. Познавателно, да. Какви други идеи имате за догодина, евентуално, и за бъдеще ако мога да питам? Част от тези идеи запазвам за мен само засега, за да има изненада. Нека да станат, вече да бъдат обявени публично, защото още в началото на новата година ще имате повод за ново интервю. Но, нека да стане факт, защото музеят ще има нова придобивка. Няма да питам за проблеми тук, защото предколедно не върви. Но все пак, дали ви стигат служителите в музея? Дали нямате нужда от нови кадри? Най-ценното на една институция са кадрите, знаете. Кадрите решават всичко, знаете старата приказка. Аз съм щастлив, че работя с хора, които са запалени по музейното дело, по идеята да градим нещо, което ще остане след нас. И колкото и трудно да се намират специалисти, аз съм доволен, че работя с един качествен екип, в който дори да имаме някакви дребнички дрязги, винаги преобладава творческото. Винаги преобладава позитивното. И ако искаме да гледаме напред, не трябва да се обръщаме изобщо. Разпалени са по работата си, наистина. Да, те са запалени, защото доскоро те работиха само на мускули. Сега, не казвам, че нашите заплати са високи, но все пак, не са на дъното. Малко по-мотивирани, но не са на дъното на социалната стълбичка, ако можем така да се изразим. Това е важно, разбира се, и за самочувствието им. Да, това исках да кажа. Друго е когато хората имат самочувствие, че са важни, тежат на мястото си. Да знаят, че са професионалисти и че са оценени по достойнство. Защото много често, ето тук, като става въпрос за физическа работа, трябва да си мъж в музея, да местиш експонати, шкафове, сандъци, витрини, което в един женски колектив няма как да стане. Но последните, никой български музей аз не знам да си е позволил да наеме специално работници за тая част. Докато в Прага, бяхме преди години там на гости в Народния музей, те, за да преместят една витрина на 5 метра, викат външна фирма. Аз казах, че такова нещо при нас няма. Те бяха много учудени. Да, носят момичетата, аз лично съм виждала. Примерно, ютиите когато дойдоха тук, после когато отидоха в другата сграда, правим жива верига. Накрая, макар че много ми е интересно тук, и не ми се иска да свършваме, ако решите, можете да кажете все пак, каква ще е изненадата за догодина? Нещо, което трябва да стане факт, тогава ще се съобщи. Добре, няма да настоявам, но любопитството е разпалено. Добре, да си пожелаете нещо на вас, на вашите служители, на нашите читатели. Нека да бъдат успешни. Нека вашите читатели бъдат здрави, мирни, благоденствие да има. Както се казва на празничната литургия - мир и благоденствие за всички! Добре, обаче аз сега ще ви върна към още един въпрос. Т.е. сега се сещам: кажете нещо като етнограф, човек, който изследва тези неща – как така дядо Мраз стана дядо Коледа при нас? Изобщо кой е този старец? По-големите от нас си спомнят, че под руско давление беше дядо Мраз. Изведнъж, в епохата на демокрацията ние научихме, че има и дядо Коледа, който се оказа пък брат близнак или един и същ с дядо Мраз. Но за да бъдем точни, да се върнем назад към корените. Къде се корени това явление – началото на месец декември, на 6 декември ние празнуваме Никулден, или това е празникът на св. Николай Мирликийски, който, в неговото житие знаем, че е дарител, че подпомага бедни, страдащи. С течение на времето в Западна Европа този старец дарява, слага в чорап, или през комина, разни нещица на малките дечица. След това този старец, който има различни наименования - и Санта Клаус, и Микулаш, и Николаус, и какъв ли още не, изведнъж, защото това е в началото на декември, когато сме в коледни пости, свърза се с Коледа, под влияние на фирмата Coca-Cola стана дядо Коледа. А знаете, че и кола, и Коледа са наблизо. Ние свързваме Коледата с нещо друго, с коленето на прасе. Да, точно така. Но добрият старец облича червена мантия. Обаче в бившия Съветски съюз тази напитка не беше популярна, затова там се появи дядо Мраз. Дядо Мраз дойде от Съветския съюз в България. Ние почнахме да пеем песнички за дядо Мраз в детската градина и нагоре, в училище. И в крайна сметка те се сляха, но корените, този персонаж води началото си от св. Николай. Т.е. дядо Коледа е св. Николай? Абсолютно, да. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 301 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/51 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятели
на 30.12.2024 г.
0
на 30.12.2024 г.
0
Коментарите са на публикуващите ги. Plovdiv24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
Още новини от Новини от Пловдив:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Важнo за пенсиите през 2025 година
14:41 / 01.01.2025
Геро свалил впечатляващите 100 килограма
19:23 / 01.01.2025
Халваджиян разкри заплатата на Димитър Рачков
18:41 / 01.01.2025
Проф. Рачев: След Ивановден ще стане интересно...
09:40 / 31.12.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
