Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Читателски
| Директорът на НХГ- Пловдив: Против сме да се отдава признание на хора, когато вече не са между живите | ||||||
| ||||||
Каква е историята на вашата гимназия, г-н Чавдаров? Национална художествена гимназия “Цанко Лавренов" е създадена през далечната 1976 г., след 2 години ще честваме 50 години от създаването на гимназията. Това е било една инициатива на известни пловдивски художници, които са чувствали необходимостта от това да се обърне внимание на младите хора, които искат да се занимават с изкуство. Тогава пътуването до София, където е била единствената художествена гимназия е било не лека задача, и за Южна България е било подходящо да има такава гимназия в Пловдив. Те са предложили и това решение е било прието както от страна на общината, така и от страна на държавата, и по-конкретно Министерство на културата. С акт е създадена вече гимназията и тя започва своето пътуване във времето. Първоначално е била настанена в сградата на сегашното Арменско училище, защото през 1976 г. то не е било дадено на арменската общност, на която е принадлежало. И след 1989 г. започват процеси, в които арменската общност в Пловдив иска да си възстанови сградата и съответно гимназията я препращат на различни места, като едно от местата всъщност са двата етажа от настоящата Френска гимназия. Дълги години гимназията се помещава там, след което сградата на училище “Христо Смирненски" му е дадена, тъй като то е било празно, имало е една паралелка и то една паралелка на деца, които са били от Дома за родителски грижи. И се е счело за недостатъчно рационално цялата сграда да стои само заради една паралелка и са я предоставили на Национална художествена гимназия. От 2018 г. гимназията ни е в тази сграда и това е нейният дом, тъй като това вече е държавна собственост и съответно ние я стопанисваме като институция, свързана с Министерство на културата, респективно държавна собственост. Така че ние сме от доста дълго време като институция в гр. Пловдив, имаме контакти с най-различни други институции, с фирми, с лица, които са заинтересовани от развитието на културата. И всички тези събития, които се случват почти ежедневно при нас, ние ги отразяваме на нашия сайт. Там се вижда, че годишно имаме по около 70 публикувани събития, някой път са повече, някой път са по-малко, но истината е, че на всеки три дни ние създаваме някакво събитие, което е важно за нашите деца, съответно и важно за града, за общността в Пловдив, тъй като това е събитие свързано с култура, свързано с развитие на талантливи хора и с интеграция на различни обществени стопански и държавни структури. Това като цяло е един процес, който не е еднозначен и не е с еднакви сили на действие, той се засилва, активира се, когато има по-голямо разбиране от страна на хората и съответно по-голяма поддръжка от страна на институциите. Така че ние реагираме огледално на рефлективността на всичко онова, което ни заобикаля и на готовността на хората да си сътрудничат с една такава гимназия като нашата. Разбира се, нашите контакти не се ограничават само в Пловдив имаме много изяви, които са на национално ниво, имаме и такива, които са на международно равнище. И това е естествено за художниците, защото те са един вид медиатори в обществото и между обществените слоеве. И за тях е нормално да пътуват между тези обществени слоеве и да създават една културна връзка, да я наречем така най-общо, или по-скоро едно разбиране за света, което е различно от обикновеното. Казахте, че правите много събития, всъщност и много конкурси като че ли правите? И много значими. Разкажете нещо за конкурсите! Ние имаме един национален конкурс, който е свързан с Министерство на културата и с Програмата за закрила на деца с изявени дарби. Този национален конкурс е адресиран към специалности, близки до визуалните комуникация, дизайна и те откликват на конкурса, защото той е посветен на плакатното изкуство по-конкретно. Плакатът като един знаков инструмент за комуникация, и за да достигне до по-широк кръг от хора чрез образи, и препращане на значими послания чрез тези образи е много актуално в днешно време проявление на визуалното. И много деца, над 400 деца, които са към Министерството на културата се обучават в тези специалности. За тях това е един начин да покажат докъде са стигнали и същевременно да видят как световните тенденции рефлектират у нас, по какъв начин ние ги разбираме, и по какъв начин ние можем да дадем нашият отговор на световните въпроси. Защото темите, които си поставяме са значими не само за нас, но са значими и за целия свят. Този национален конкурс е посветен и на един наш много изявен български плакатист Костадин Отонов, който беше преподавател в гимназията, все още ни помага с каквото може и сме решили, че е подходящо той да бъде лицето на плаката, на този конкурс за плакат. И тъй като сме против да се отдава признанието на заслужили хора, когато те вече не са между живите. Смятаме, че по-добре и по-смело е приживе да се изкаже позиция, отколкото след като си отиде един творец. Затова и конкурсът е посветен и наименован на жив творец. Това е седмото издание, в различните издания към конкурса са били съпричастни различни институции, включително Министерство на културата и Министерство на външните работи, Министерството на труда и социалните грижи, Държавна агенция за закрила на децата и т.н. Скоро беше даже съпричастен и Висшият съдебен съвет, Апелативна прокуратура Пловдив, зависи от темите, които се поставят в конкурса. Както виждате институциите, които се включват в инициативата са заинтригувани по някакъв начин от тематичното многообразие и от посланията, които младите хора интерпретират, а това е най-същественото в начинанието. Тази година темата ще бъде посветена на правата на човека, и колкото и да са трудни тълкуванието и разбирането на тези юридически норми, все пак за децата е важно да знаят своите права, а пък разбирането за правата би трябвало да поражда и отношение към задълженията на един млад човек към обществото. Това и целим да постигнем с настоящата тема на конкурса. Ежегодно ли го правите този конкурс? Да, ежегодно, той се подкрепя от Министерство на културата и ние го поддържаме по този начин. Какво получават победителите, щом конкурсът е на състезателни начала? Има стипендии, които министерството осигурява. И ако има повече други хора и частни лица дори, Община Пловдив, министерства различни, други институции, които припознават в проблематиката на съответния конкурс и своите цели, те връчват и свои награди, което е важно. Защото децата разбират, че са предизвикали интерес в по-широк кръг от публика и по този начин създават и нови публики, като приобщават хора, които не са били до този момент активни в подобен вид дейност. Кажете ни кои известни пловдивски художници са минали през това училище? И като преподаватели може би, и като ученици? Изброяването на такива личности е малко неетично към другите, които няма да бъдат изброени. Защото както е казал Бешков: “Не се знае заради кого гори парното в академията". Никога не знае човек кой от присъстващите и обучаващи се в един момент ще има своя значим творчески принос. И ако сега ние назовем едни, а не назовем други, може да се окаже, че в един момент неназованите допринасят повече отколкото назованите. Затова се въздържам да назовавам, но колегите са много, активни са, работят. И всеки един от тях по някакъв начин надгражда върху онова, което традиционно съществува в Пловдив като творчески заряд, като традиции, и като знания. Нека да кажем колко и какви са специалностите при вас и какъв е годишният прием, той е държавен, нали така? Да, имаме държавен план-прием. Ние обикновено приемаме около 50 деца, но тази година приехме малко повече, защото строим един допълнителен корпус, има много желаещи /ние приемаме една трета от желаещите, тъй като има изпит/. Но просто имаме възможност да се разширим и се надявам, че ако успешно приключи строежа на новия корпус, който е свързан със специалност “Стенопис", а тя е уникална за България, защото само при нас се изучава, то тогава ще може да се приемат повече деца за следващите години. Но като цяло от изящните специалности са “Живопис", “Графика", “Скулптура“, “Стенопис". Имаме също така “Иконопис" като една защитена специалност, тя е много интересна и същевременно много ценна. И новите специалности, които са свързани с дизайна, това е “Рекламна графика" и “Пространствен дизайн". И двете специалности са интересни на децата, защото може след завършване веднага да се включат на пазара на труда и те са ценени и търсени със своите умения. Някои от децата пък продължават да учат в страната и в чужбина висшето си образование пак в тази посока. Изненадващо е, че има и деца, които се насочват в съвсем друга професионална област, но в края на краищата всеки открива себе си. Обучението в една институция не те задължава да си свързан непременно с професията, която си получил в гимназиален етап, а можеш да се развиваш в областта, която желаеш. Това е само гаранция, че основата, която е положена е достатъчно стабилна, за да се гради и в други посоки. Кога очаквате да бъде готов този нов корпус, за който заговорихме преди година, или може би греша? Очакваме, че до 1-2 месеца ще бъде финализирано всичко, просто предстоят някои довършителни детайли и се надявам, че след това ще бъде въведена в експлоатация тази част от сградата. А защо гимназията носи името на Цанко Лавренов точно? Колкото и да е странно Цанко Лавренов е един автор, който има много дълбока следа в българското изкуство. Защото той съчетава в себе си едно отношение към чисто българските светини, това са манастирите, църквите. Същевременно пейзажите му от България са много интересни, той обича родината си, обича Пловдив. Разпознаваем е като автор с много характерен стил, и не на последно място е един от най-скъпо продаваните художници в България и до днешна дата, което показва неговата непреходност като класик. Това е едно от сериозните основания, заради качествата на живописта и на темите, които избира той да бъде патрон на нашата гимназия, защото това е и родолюбиво послание. Има ли нещо друго интересно, което ви предстои сега? Виждам, че много събития сте анонсирали на вашия сайт, нещо по-интересно, което да кажем и да поканим нашите слушатели. За нас всяко едно от събитията си има своята стойност и своята тежест. Но това, което най-скоро предстои е да направим е една изложба на творбите, създадени от учениците по време на лятната им практика, която беше проведена в Девин. И тези живописни решения смятаме да покажем в коридорите на гимназията. Същевременно има и други изложби, които предстоят да бъдат показани. Правите изложби и на преподавателите? Да, и на преподавателите ще правим изложба, в момента имаме една изложба, която е препратена от европейска организация Еurit, това е организацията, която поддържа домейна eu.eu. Те създават един международен конкурс и от десетте наградени, три от децата са от нашата гимназия. А пък другите са от две училища в Чехия, в Полша, и в Унгария, така че това е една международна съпоставка и тази изложба в момента е в коридорите на гимназията. Имаме график на събитията, те са може да се каже през една седмица има ново и ново събитие, защото са свързани с различни творчески работилници, с контакти с различни автори, които присъстват, споделят своя опит, контакти с институции съвместни проекти. Много са, по-добре да се види сайта, отколкото да ги изброявам поименно. Искате ли още нещо да кажете? Само един такъв детайл, тъй като вие все пак сте медия, която има своето влияние в града, ще предстои една изложба на 11 ноември в галерия “Резонанс". Тя е изложба, сега си позволявам да предложа изложба, в която и аз участвам. Това е изложба на три поколения скулптори, това е просто нашето семейство - едно поколение преди мен, едно поколение след мен и след съпругата ми. Така че тази изложба е интересна с това, че в нея ще бъде показан един знак, който е ценен за града като космополитно средище от много време. Място, в което толерантно съжителстват различни етноси и религии. Този знак е с авторство от скулпторът Александър Дяков, който е баща на моята съпруга и дядо на моя син. И той разработва този знак, като включва в едно общо цяло трите монотеистични религии - кръста, юдейската звезда или Соломоновия печат и полумесецът. Защото произходът на тези три религии е идентичен и няма никакъв смисъл, хора, които са вярващи в едно и също нещо да се карат помежду си и да се избиват, както става в момента. Този знак беше предложен преди много време да бъде реализиран на един от хълмовете в Пловдив, но още нашата политическа класа, която ръководи града не е готова за подобни послания. Защото те имат и международен и мулти религиозен аспект, но все пак е хубаво да се види, че съществува такова послание. При идването на Папата тук в Пловдив, то му беше връчено като знак. И още нещо има, което пак ще ви заинтересува, става въпрос за едно събитие, което ще бъде в Дановото училище, това е част от музея на град Перущица, на 20 км от Пловдив. Едновременно ще бъде показана японска графика суримоно, която е много специфична и много рядка като поява, и много ценна като направа. И ще бъде представена една книга на доц. д-р Атанас Владиков, който към Пловдивския университет отговаря за международните връзки на университета, но същевременно е написал и една книга за Япония. И тъй като в момента са много актуални срещите между президент, министър-председател и други видни политици с японски представители правителствени и бизнес представители, мисля, че тази изложба е много навременна. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Новини от Пловдив:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Родена е на днешния ден през 1980 година в Смолян
08:51 / 30.10.2024
Арестуваха един от най-големите овцевъди
11:15 / 31.10.2024
Забраните на Архангелова задушница
10:26 / 01.11.2024
Ето я годеницата на Виктор от "Биг брадър"
16:47 / 30.10.2024
Мари на Гала: Влюбвам се
19:59 / 31.10.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
