Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Читателски
| Директорът на ОИ "Старинен Пловдив" разкри какво бъдеще ги очаква някои от обектите в резервата | ||||||
| ||||||
С доц. Кантарева разговаряме за настоящето и бъдещето на Стария град в Пловдив. Здравейте, г-жо Кантарева! Има ли вече ли план-програма за управлението на Старинен Пловдив? Вие сте отскоро директор, макар че продължавате всъщност дейността си от преди, тъй като бяхте временно назначена досега. Кажете ни каква е визията ви за управлението на Стария град? Да, така е, благодаря ви за въпроса! Наистина аз не стартирам от нулата, почти две години бях временно изпълняващ длъжността директор, преди това бях заместник-директор. Така че съм запозната с дейността на Старинен Пловдив, с разностранната дейност бих казала, и имам някаква визия, то това беше и част от конкурса – да представим нашите концепции за развитието на Старинен Пловдив за четиригодишен период. Всъщност, общината беше обявила, че ще направи допитване и до гражданите за проблемите на Стария град. Като например, знае ли се окончателно колко са обитаемите къщи в Старинен Пловдив? Ами първо, преди да отговоря на този въпрос, трябва да направя едно много важно уточнение: Общински институт "Старинен Пловдив“ не управлява територията Старинен Пловдив, т.е. не управлява архитектурно-историческия резерват. Така че има разлика в това отношение. "Старинен Пловдив“ управлява само обектите, които са му възложени от общината, или с решение на Общински съвет за управление. Тоест, по отношение на управлението на територията, всичко свързано с инфраструктура, с настилки и осветление и т.н., което се случва в резервата, тук вече имат отношение основно Район "Централен" и Община Пловдив. Разбира се "Старинен Пловдив“ има и координиращи функции в този смисъл. Значи, всичко това, което масово вълнува хората, няма да ви го задавам на вас като въпроси - бариери, къщи, заведения. Да, това искам да кажа, че такова е впечатлението на хората, защото едно време е било така. По времето на Начо Културата "Старинен Пловдив“, тогава управление "Старинен Пловдив“, впоследствие е било даже кметство, деветото кметство, институцията е имала отношение и към управлението на територията, но доста години вече това не е така. Добре, какви са вашите виждания за оживяването на Стария град, как да стане по-оживено това място? Виждаме, че Капана като че ги изпревари Стария град. Имате ли някакви по-специални виждания за конкурси, за събития, за инициативи? Да, целият екип бих казала, не само лично аз, имаме виждания и правим много в тази посока за оживяването на Стария град. Това, че ние не отговаряме за територията не значи, че нямаме нашето становище и виждане как би трябвало да се случват някакви неща, защото ние пребиваме на тази територия, както и много други организации, които са заинтересовани лица. Това са и висши училища тука, като Академията, Пловдивският университет, голяма част от музеите са на наша територия, голяма част от бизнеса, както да не изключваме и гражданите, разбира се, които живеят в Стария град. Така че в това отношение много ми се иска да се съберем т. нар. "заинтересовани лица“, може би института може да бъде инициатор на една такава среща, да се съберем всички, да обсъдим проблемите на Стария град и да се дадат мнения, вероятно когато повече хора се съберат има различни мнения, със сигурност ще се родят и интересни идеи. Така че за мен това е много важно. Иначе, самият екип на института прави каквото е в неговите възможности. Опитваме се да обновим част от експозициите. Знаете освен къщите в Стария град "Старинен Пловдив“ управлява и двата туристически центъра, т.е. извършваме и туристическото обслужване не само на Старинен Пловдив, но и на град Пловдив, т.е. на дестинацията Пловдив. Единият е позициониран до Римския стадион, другият е тук, в центъра на Стария град. Управляваме и някои от археологическите обекти, като двете базилики Епископска и Малка, Римски стадион, Античен театър – ключови паметници в града, и разбира се, обекти с много голяма посещаемост. Част от тях са, особено двете базилики, с по-съвременна експозиция, по-интересна, интерактивна, което привлича хората, задържа им повече вниманието, хората продължават да ги посещават и да се връщат. Там опитваме да надграждаме експозициите. Докато в къщите експозициите са доста статични, но тук също работим в тази посока, за тяхното осъвременяване и въвеждане на някакви интерактивно представяни експозиции. При нас се случват и много събития. Изключваме Античен театър, чийто календар вече се пълни за 2024 година, но друг такъв обект е Епископската базилика, която всъщност стана много популярна за събития културни от всякакъв характер. Малка базилика също е изключителен обект. И с такива събития са наситени и голяма част от къщите: Балабанова къща с "Дни на музиката в Балабанова къща" и други културни събития, Къща "Хиндлиян", в момента в Къща "Стамболян" пък се провеждат част от концертите на Камерния фестивал. Да, събития има, но може би бизнесът някак си като че ли изостава тук, не е достатъчно активен. Имате ли такова впечатление? Ами вижте, "Капана“ винаги е бил търговската част. Ако Старият град е известен с това, че на негова територия се намират къщите на богатите търговци и това е жилищната част, то "Капана“ винаги е бил търговската част, там им е бил бизнесът. Така че няма как Старинен Пловдив, който е резерват, и трябва да съхраняваме и да показваме неговата автентичност и цялост, няма как ние да го превърнем в нещо, което е "Капана“. Може, но по-деликатно, разбира се. Да, но като че ли някога имаше повече търговски обекти, които се посещаваха. Да, така е, имаше и магазини. Сега човек няма една вода откъде да си купи, в интерес на истината е така. Имаше, аз съм учила като ученик в Художествената гимназия, която беше в Стария град, имаше и зеленчуков магазини, и хранителен магазин, и баничарница, и много заведения, разбира се. Но нещата се промениха, особено в годините на Прехода, знаете, беше много трудно, както и за поддръжката на къщите – голяма част от къщите бяха върнати и на техните собственици, така и за общината. Точно това беше и следващият ми въпрос: има ли къщи, застрашени от падане? Като се каже Стария град, вниманието на нас, журналистите, се насочва именно към това. Да, мисля, че в последните години доста от къщите подобриха състоянието си, било частна собственост, както и общински и държавни имоти, за които се грижи "Старинен Пловдив“ или пък другите музеи. Но ето тук, в сърцето на Стария град, виждате, има една къща, която стои, почти е пред падане. Тя, за съжаление, е частна собственост. И в този случай вие нямате какво да направите. Да, нямаме механизъм, по който да принудим собствениците да ги оправят. Надявам се, че имат някакви инвестиционни намерения и планове, наистина, да не я остават в този руинирал вид. А по отношение на инфраструктурата, все пак това е място, което трябва да ви интересува, има ли още какво да се направи? Имам впечатлението, а и не само аз, и хора, които посещават, че като че ли има места, които са поизоставени и пустеещи и така да се каже, правят впечатление на чужденците и на хората, които посещават Стария град. Така е, за съжаление има такива публични пространства, които са пустеещи. Дори и едно, което беше доста известно и популярно в миналото – "Конюшните на царя", в момента, ако минете оттам, наистина е доста тъжна гледка. Надявам се, но това е пак в ръцете на Община Пловдив, надявам се там да се обяви някаква поръчка за концесия или под наем да го дадат, надявам се да има, скоро да се появи някой кандидат. Според мен, би могло подходът да бъде подобен и към други обществени пространства, които са доста пустеещи на територията на града. Много се надявам, очаквам с нетърпение успешния завършек на двата проекта, т.е. проектът "По крепостните стени на Филипопол“, което значително ще подобри експонирането на археологическия обект "Небет тепе", както и на "Източната порта". Там наистина ще се оправи инфраструктурата около тези обекти, което цялостно ще подобри достъпността в Стария град. Но може би си спомняте, преди години бяха подменени настилките, но тези настилки са много особени: първо, при движението на тежка техника, при един дъжд, се изронва пясъкът между камъните и те трябва да бъдат поддържани много добре и периодично подменяни. Така че, това е един процес. Не би трябвало да минават автомобили въобще оттук. Има ли къщи, които в момента се реставрират? За Ламартин знаем със сигурност. За Ламартин да, но тя не е към "Старинен Пловдив“, там общината има грижата за обществената поръчка. Но при нас, в момента, тече реставрацията на къща "Павлити", и съм много горда да кажа, че това е изцяло със средства на "Старинен Пловдив“, от бюджета на "Старинен Пловдив“, от приходите на "Старинен Пловдив“. Знаете, имахме спечелен проект към Министерство на културата, но поради различни обстоятелства, които няма да коментирам, не успяхме да задържим финансирането. Но нашата амбиция си остана и в момента да осъществяваме реставрацията на фасадата на тази емблематична къща и се надявам скоро да можем да я пуснем и нея като обект. Работим по отварянето на "Данчовата къща". Там също ние сме внесли в НИНКН и Министерство на културата доста проекти за фасадни реставрации. Ето, Данчовата къща е също е една от тях. И за интериори, да речем на аптека "Хипократ“. В момента пуснахме и къща Нишанян, която дълго време стоя затворена. Там вече се реализира резидентната програма на Община Пловдив: имаме двама артисти, които пребивават там и творят. Да, за "Данчовата къща" хората се вълнуват, ще има ли кафене там? Да, работим и в тази посока. В момента сме внесли едно искане към Агенцията по храните, за да ни разрешат да продаваме някои дребни неща - кафе, напитки, някои дребни пакетирани храни, очаква се да получим това разрешение. Приятно е в тази старинна обстановка човек да седне и да изпие едно кафе. Да, хубавото е, че там и по проект е предвидено това кафене, което никога не е функционирало, но сега мисля, че дойде времето да заработи. Добре, като казахте финансирате сами реставрацията на къща "Павлити", как стоят нещата с приходите - доволни ли сте от това, което се събира от посещенията в Стария град, по принцип? Ами трябва да ви кажа, че финансите и посещаемостта през последните две години е изключително добра. Имаме много добри приходи и висока посещаемост на обектите. Въпреки пандемията? Ами да ви кажа, при нас пандемията съвпадна с откриването на Епископската базилика и този обект спаси "Старинен Пловдив“. Да, вашата заслуга основно е най-голяма за Голямата базилика. Ами точно по тази причина, изключително ме е грижа как ще се развива този обект, как ще се надгражда неговата експозиция, и наистина много ми се иска той да бъде едно мултифункционално пространство, за каквото е предвидено, не само като един музей на място и да показваме само мозайките, но там да се случват много други събития, както и в момента наистина се случва. Да. От там ли са приходите основно? Не, в момента не. В момента всичките ни обекти работят на максимум и от всички обекти имаме приходи. Но това е наистина голям обект, няма как да го сравним с останалите. Античният театър също е един обект, който носи много приходи. Разбира се, там също имаме и много грижи по неговата поддръжка, но е знаков обект. Той носи приходи от една страна от посещаемост, от друга страна от събитията, които се провеждат там. Може ли да анонсираме за нашите читатели и слушатели нещо интересно, което предстои скоро време тук, като събития? При нас винаги има интересни събития. По отношение на събитията, които организира самият "Старинен Пловдив“, тази година е юбилейна за двама творци: единият е архитект Христо Пеев, чийто и живот и творчество са свързани със Стария град. Отбелязахме неговата годишнина с една изложба на Римския стадион и в момента Данчова къща е отворена, защото там има една документална изложба за неговия живот и творчество. Така че, който се интересува, може да е посети. Предстои да отбележим и годишнината на нашия известен художник Злати Бояджиев – 120-годишнина от неговото рождение. Тези изложби и събития, посветени на Злати Бояджиев ще започнат в Празници на Стария град, където разбира се замисляме, ще представим и други интересни изложби и други събития, но няма да издаваме изцяло. А иначе знаете, при нас различни културни оператори и организатори наемат нашите обекти за събития, така че културният календар е много наситен и винаги има събития. Благодаря ви много за това интервю! |
| Още по темата: | общо новини по темата: 219 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/37 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Новини от Пловдив:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Обявиха официално колко е населението на България
15:39 / 27.11.2024
Слави Трифонов се завръща в bTV
12:59 / 27.11.2024
Златна 2025 година за пет зодии
14:55 / 27.11.2024
Синоптик: От 6 декември започва продължителен период на снеговалежи
14:11 / 28.11.2024
Тя се завърна
16:52 / 27.11.2024
Няма да ни се размине, НИМХ потвърди официално прогнозата
10:35 / 27.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
