Директорът на единственото по рода си училище у нас: Мястото в Пловдив ни е уникално, резултатите ни на НВО са прекрасни

Единственото арменско училище в България и на Балканския полуостров - "Виктория и Крикор Тютюнджян" в Пловдив, отбеляза 190 години от създаването си. Годишнината бе почетена с грандиозен концерт на Античния театър. Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с директора на училището Симон Тютелян, за историята на школото и постиженията му днес.

Г-н Тютелян, това наистина ли е единственото арменско училище в България?

Дори на Балканския полуостров е единственото.

Малко повече за историята му ще ни разкажете ли?

Създадено е в далечната 1834 година, в началото е функционирало само като мъжко училище. След около 40 години се създава и девическо училище, отделно от мъжкото, пак в същия двор. И малко преди края на XIX век се обединяват двете училища в едно. Мъжкото се е казвало "Св. Вартананц“, девическото –  "Св. Варвара“. А след обединението става "Вартананц - Варварян“.  То е било само начално училище в началото. През 1925 година вече имаме и прогимназия с Указ над тогавашното Министерство на народното просвещение. До 1942 година, даже до 1944 година училището се е помещавало в четири сгради тук, в същия двор, на същото място, които са били в лошо състояние. Крикор Тютюнджян - един от най-големите благодетели на арменската общност, който е бил тютюнев магнат и един от двамата големи собственици на тютюневото производство - Тютюнджян и Томасян, е бил благодетел на църквата и на училището години наред. Та той е имал желание да построи нова сграда за училището. За жалост умира и не успява да осъществи тази своя идея. И неговата съпруга - Виктория Тютюнджян, в памет и в чест на мъжа си, бута четирите сгради през 1942 година и до 1944 година построява новата, съществуващата, основната сграда на училището, в която учим до ден-днешен. И от тогава училището е именувано "Виктория и Крикор Тютюнджян“. 

В тяхна памет?

Да. След като идва народната власт, името на училището е променено на "Степан Шахумян“, който е бил партиен функционер по време на онзи, предишния строй. До 1976 годна училището беше основно и носеше името "Степан Шахумян“. След това беше закрито и 14 години нямахме училище. Децата бяха разпределени в две други близки училища, тогавашното "Димитър Благоев“ и бившата "Лиляна Димитрова“, където учиха във факултативна форма на обучение арменски език като майчин.

Лятото на 1990 година, по-скоро даже от 1989 година, започнаха тези действия, след вече т.нар. демократични промени, арменската общност се надигна, направиха се няколко много големи и много продължителни събрания – първото беше 11 часа събрание, от активисти от общността и от организациите. Те бяха много малко тогава, но въпреки това, и започнахме действия по възстановяване на училището.

През 1990 година, с Решение на Общинския съвет в Пловдив, училището беше възстановено. Буквално за няколко дни, защото всичко това се случва малко преди началото на учебната година, септември месец. За няколко дни трябваше цялата сграда да бъде въведена в ред, от тавана до мазето. Учителите, които тогава са били назначени наново в училището, директорът, тогавашният г-н Агоп Дайджанян, заедно с много родители, и ние, имахме сериозна младежка организация, се включихме в подготовката на сградата за новата учебна година. От 1990 година насам училището е възстановено и е факт.

Добре де, аз искам да питам, защо точно в Пловдив е създадено това училище? Какво налага това?

Защо Пловдив? Ами защото Пловдив е арменската столица на България.

Знам как звучи, но най-голямата арменска общност е наистина в Пловдив и е била винаги в Пловдив. Тя датира от 1675 година официално, но има съмнение, че и преди това е имало арменска общност тук.

И всъщност са се преборили и са успели преди повече от век, тогава, да си извоюват училище в Пловдив?

Ами арменската общност най-напред прави постъпление пред султана в 1675 година. Когато се установява тук, в Пловдив, тази общност, това са били преселници от Камянец-Подолски, от Полша. Потомци на бившите павликяни, които са били заселени от римския папа Йоан Цимисхи.

През средните векове 300 хиляди души павликяни биват заселени там, за да бранят от север границите на Римската империя. И понеже започват гонения от страна на католическата църква, тези, които са останали източно-православни, и то с по-странната религия, нали, те са били павликяни, като богомилите, с малко по-различни разбирания по отношение на християнството, та те тръгват на преселение с три кораба. Единият кораб се разбива в Понтийския бряг – това е южната част на Черно море, другите два кораба пристават на нашия, българския бряг, и от там идват насам, в Пловдив. И това е първото документирано преселение на арменци в Пловдив.

Те правят постъпки пред папата да им се разреши да построят църква най-напред, защото арменците, където излетят по света, първото нещо е църквата, която се построява, на второ място идва училището. Те винаги вървят ръка за ръка. Училището винаги е било под крилото на църквата. В днешно време е по-различно, защото училището е общинско, напълно нормално, с тази разлика, че в него може да се изучава майчин арменски език, както никъде другаде на Балканите.



А колко ученици учат в училището днес? И колко учители ги обучават? 

267 ученици и 24 учители.

Накратко казано, нищо не ви липсва, всичко си имате – и учители, и ученици.

Всичко си имаме. Не ни стигат стаи само.

Да, точно щях да питам за проблеми.

Класните стая не ни стигат, имаме нужда от още две, или минимум една класна стая. Но това е.

Някакви постъпки правили ли сте за това?

Много пъти, но тук наоколо няма подходящи подобни помещения. И тъй или иначе е безсмислено каквото и да е да правим. Имаме проект горе, в таванското, подпокривното пространство, имаме архитектурен проект, но не можем да осигурим финансиране засега, защото през 2012 година, когато беше направен проектът, щеше да струва 104 хиляди лева. Сега не мога да кажа колко. Но понеже сградата е частна собственост, на арменската църква, общината няма как да похарчи толкова пари за частен имот, макар тук да се помещава училището.

Да. А то е общинско.

Общинско е, да. То е общинско училище от много отдавна. Но малко е патова ситуацията. Простираме си краката според чергата, колкото и така грубо да звучи, е факт.

А това означава ли, че връщате ученици, когато искат да учат при вас?

Не, не, ние не връщаме ученици. Нашите паралелки са на номиналния брой, около 22-24 ученици. Нормални паралелки. Класните стаи не са толкова големи и пространството е ограничено. А броят им също не е голям, защото заради целодневното обучение ние губим пространство. Преди години, когато е създадена сградата, тя е била за полудневен режим на обучение, и е стигала. Но сега, с целодневното обучение, ние губим. И така. Но тъй или иначе, резултатите ни пък на национално външно оценяване са прекрасни и на четвъртите, и на седмите класове, и е желано училище, със специфичното и уникално местоположение, в сърцето на Стария град, с непосредствена близост. Ей сега, както е пролетно време и лятно вече време, сутрин като са отворени прозорците, се чуват птичките, които пеят на Небет тепе.

А учениците ви какъв прием намират, накъде се насочват обикновено, след като завършат?

Повечето ни ученици, до миналата учебна година, се насочваха обикновено към езиковите гимназии. Миналата година, обаче, имаше един сериозен поток към професионалните гимназии. Всички ученици биват приети още от самото начало, защото резултатите им са били винаги високи от външно оценяване и дипломите им. Е, имаме всяка година по един-двама по-мързеливи да ги кажа, които не учат толкова, но това е навсякъде.