Днес честваме Гергьовден

На 6 май честваме Гергьовден, Денят на храбростта на българската армия. Празникът започва да се отбелязва в Българската армия още с нейното създаване.

С указ номер 1 от 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден "За храброст" - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. С указ номер 5 от 9 януари същата година се постановява честването на празника. До подписването на Ньойския договор Денят на бойната прослава се чества отделно на 27 ноември (победата на Българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 г.). През 20-те години този празник се обединява с отбелязването на Деня на храбростта на 6 май. От 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на войската. За първи път причестването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предната вечер със заря, дотогава тя е епизодично явление. След 1946 г. традицията в честването на празника на Българската армия е прекъсната. В най-ново време Великото народно събрание определя за празник на войската 23 август - денят на боевете при Шипка. Две години - 1991 и 1992, българските воини честват този ден като свой празник. През 1993 г. с постановление на МС нр. 15, от 27 януари, 6 май отново заема мястото си в празничния календар на армията като Ден на храбростта и празник на Българската армия.

6 май е църковен празник на Свети Георги Победоносец. Като народен празник се отбелязват именния ден на Георги, Гергана, Гинка, Галина, Галя, Ганка, Ганчо, а традиционно ястие на този празник е печено гергьовденско агне. Св. Георги е роден в малоазийската област Кападокия в благородническо римско семейство. Родителите му били също християни; баща му загинал заради вярата докато Георги бил още дете, след което семейството се преместило да живее в Палестина. Красив, смел и с отлично образование, Георги още като юноша постъпва в римската армия. Благодарение на произхода и дарбите си едва двадесетгодишен получил заслужено отличие - военен трибун (сан, равен приблизително на генерал). Неговата храброст и доблест не останали незабелязани и от самия император Диоклетиан - един от най-яростните гонители на християните. Без да знае, че Георги всъщност е един млад християнин, Диоклетиан го удостоил с още по-висока длъжност - член на държавния съвет. Скоро след това императорът започва гонения срещу християните - последните в историята на Римската империя. По този повод той свиква в Никомедия управителите на източните провинции, за да им даде конкретни указания за предстоящите репресии. Тогава, верен на себе си и разчитайки на подкрепата на своя Бог, Георги става и призовава Диоклетиан да спре гоненията. Смаяният император не можел да повярва, че неговият любимец е също християнин. Отначало той го увещава с добро да се откаже от вярата си. Георги обаче бил непоколeбим и посрещнал с Божията помощ последвалите мъчения с истински стоицизъм. Мъченията били публични, пред строените кохорти, на които Георги доскоро е бил командир. Мнозина от войниците и офицерите, виждайки непоклатимата му вяра, започнали да приемат християнството. Признала своята принадлежност към новата религия и съпругата на императора - Александра. Разгневен, Диоклетиан заповядал Георги, като римски гражданин, да бъде обезглавен с меч. На 23 април мъченикът напуска земния свят. Днес тленните останки на светеца се пазят в манастир край Бейрут. Легендата разказва, че недалеч от мястото, където бил погребан, в тамошното езеро живеел страшен змей. Всеки ден змеят излизал и изяждал по едно от децата на жителите на близкия град. В деня, в когато дошъл редът и на царската дъщеря, ненадейно се явил светецът на бял кон и с Божието име на уста ранил смъртоносно чудовището. Спасената девойка, заедно с цялото си семейство и мнозина граждани приела християнството. Заради проявеното мъжество светецът се чества в целия християнски свят като покровител на воините. Свети Георги е патрон и покровител на една българска светиня – манастира "Свети Георги Зограф" в Света Гора, Гърция. Епитетът "Зограф", прибавен към името на светеца-воин, е свързан с чудно предание за основаването на манастира през 919 г. от трима българи от град Охрид - братята Аарон, Мойсей и Йоан. Те се обърнали с молитва към Бога да им посочи светеца, на чието име да вдигнат храм и оставили за това една неизписана дъска за икона. На сутринта видели чудотворно изписания върху нея образ на Свети Георги Победоносец. Информацията е на БГНЕС.

Plovdiv24.com честити именния ден на всички, които празнуват днес.