Проектът се състои от 10 пана, които представят богатата душевност на човека и личността Златю Бояджиев. Преминавайки от "Началото... и краят" през "Спомените", "Моделите - жените в неговия живот", "Моделите - странните непознати" погледът се спира на страниците от дневника и потъва в невижданите стенописи...

Куратори на проекта "Непознатият Златю Бояджиев" са Светла Москова и Севлия Цуцекова. Проектът се осъществява с подкрепата на "ВиК" ЕООД - Пловдив и "Интеркомплекс" ООД, с медийното партньорство на Plovdiv24.bg. За реализацията на проекта са предоставени архиви от Цена Бояджиева.

Ето какво споделя за проекта единият от кураторите му:

"През настоящата 2013 година се навършиха 110 години от рождението на Златю Бояджиев, един от най-големите български художници. Честването на годишнината започна още през месец юни с откриване в София на голяма юбилейна изложба, дело на екипите на Софийска градска художествена галерия и Градска художествена галерия - Пловдив. В изложбата взеха участие почти всички градски галерии от големите градове в България, с което представените творби бяха повече от двеста на брой (в по-голямата си част собственост на Градската художествена галерия - Пловдив и наОИ "Старинен Пловдив"). Изложбата се превърна в истинска атракция и тя продължи своя път в Пловдив през месец септември, а вече се намира и в Стара Загора. Към главните организатори се отправиха заявки за гостуване на изложбата в Сливен, Плевен и на други места в страната. Интересът и отзвите са впечатляващи.

На фона на изложбата, настоящият проект има за цел да представи художника Златю Бояджиев в една друга, непозната светлина. За изпълнението на този проект голяма роля има внучката на Златю - Цена Бояджиева, която предостави на кураторите и екипа ни непознати творби, както и непознати страници от неговия не лек живот. Експозиционният план на изложбата е градиран върху няколко "обекта", както следва:

Непознатият Златю - "Началото ... и краят":

На фона на огромния брой творби, създадени от Златю Бояджиев, "обитаващи" къщата с неговата постоянна художествена експозиция в Стария град - Пловдив, се проектират непознати творби, открити на най-неочаквани места, какъвто е случаят с непознатите стенописи на художника.

Независимо от това, че много златюви пейзажи представят селски воденици, малко хора знаят, че те са го впечатлявали, и той е търсел още в детството си съприкосновение с тях.

Попадайки в Европа и далечната Холандия, Златю донася у дома спомена за вятърните мелници, които изписва върху няколко стени, част от които на открито, съхранили завинаги неговите спомени по един неподражаем начин.

Темата "Златю и приятели" е отбелязана предимно с фотоси.

Кореспонденцията на Златю Бояджиев е водена от съпругата му Цена. Представени са затрогващи писма на Васил Бараков и Цанко Лавренов, чието приятелство е за цял живот.

Моделите на художника:

Едно от паната е посветено на жените в неговия живот:
Митичната и много обичана баба Пена, съпругата му Цена, малката Цена - също. Художникът е обичал странните личности и е правел всичко възможно да му позират. Такива са двата портрета на странника Абдул Рахим; на приятеля му Мильо, един от основните персонажи в творбите му; "Непознатият", както и Епископ Йона.

Особено любопитен е бележникът на Златю от годините му на учителстване в Пловдив, съхранен и запазен, от неговата внучка Цена Бояджиева.

Бележникът е изпълнен с идеи за преподаването на рисуване, за предметите, които трябва да се рисуват, за живописта и графиката, за начина на преподаване, за водене учениците на изложби, за изучаването на история на изкуствата, и за още много сбъднати или неосъществени мечти.

Един невероятен свят, в който са вплетени любовта към родната земя, любопитството към света, неистовия стремеж към живота, богатството на неговата същност, пречупена през погледа на творец, съзидаващ неподражаема вселена, която е оставила ярка следа на изгряваща комета на звездния небосклон, осветила безкрайността на времето и пространството.

Европейското послание на Златю Бояджиев:

Това е познатият и непознат Златю Бояджиев, чието изкуство е посланик на България за разбирателство между човеците. Пребродил пътеките на Родопа, запаметил с почукването на бастуна си калдаръма в Стария Пловдив, той е вградил и своята поклащаща се походка в сенките на парижкия Монмартър и амстердамските тесни улички. Точно така, както неговата всеобхватна мисъл е изразена с четката на Златю, изваял планините, откритите рудници, магарето Марко и каруците, бабите и внуците от Тракия - с холандски бонета на главите, с подвижните вангоговски мостове над бързотечните планински ручеи, с хората, които са част от един континент, стар като света, и нов, в своя полет към обозримото щастливо бъдеще...".