Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Читателски
| Доц. д-р Ангел Янков, РЕМ-Пловдив: Плъстенето е ценено в Европа като едно древно изкуство | ||||||
| ||||||
Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с доц. д-р Ангел Янков, директор на музея за древният занаят, който не "умира". От юни месец във вашия музей гостува една интересна изложба. Бихте ли разказали какво точно представлява тя? Доколкото разбирам, има още време и може да се види от тези, които проявяват интерес. Нашата изложба се нарича "Българските плъсти – послания от древността“. Тя не е само наша, тази изложба, защото е направена в сътрудничество с още пет музейни институции, като започнем от Националния исторически музеи – София, Националния етнографски музеи при БАН, Дирекция на музеите "Копривщица“, Регионалния исторически музеи във Видин, Музея на Рилския манастир. Така че ние сме събрали всичко най-ценно по тази тема, което може да се намери в българските музеи, и искаме да популяризираме този древен занаят – плъстенето, който въпреки всичко е оцелял във времето, съхранен е до днес, а в последните две-три десетилетия наблюдаваме възраждането на тази традиция. Да обясним какво представляват плъстите и защо са ценни, какви послания отравят! Ако вертикалният тъкачен стан е изобретен – в науката се смята, че е преди 10 000 години, то нетъканият текстил, или плъстенето, е още по-архаичен начин за производство на различни вълнени изделия, при който предачеството и тъкачеството са неприложими. Защо? Защото чрез напластяване на вълната са изработвали не само завивки и постелки, а обувки, шапки, колани, стели за езда. Плъстите са основен материал и при прабългарските юрти, при тяхната направа. И неслучайно в нашата изложба имаме показана и една юрта от плъст. Именно номадските народи са в основата на това плъстене. Според Райко Сефтерски – виден изследовател на старинните български плъсти, който още преди 50 години изследва най-старите запазени копривщенски модели, той смята, че именно това говори за родството на прото- или прабългарите с древни средноазиатски, алтайски и кавказки народи и спомага да се разкрият сложните контакти в древността между този компонент от нашата народност и тези народи в Централна Азия и Кавказ. Названието "плъст“ още през средновековието е популярно, известно. Неслучайно има и други още названия – плъстица, плъст, плъстина, кече му казват в Източна България, стеле – най-различни названия можем да срещнем. Популярно навсякъде, където има развито овцевъдство, от Северозапада до Добруджа, от Македония, Софийско, през Средногорието до Малкотърновско и Странджа, така че то е обземало по-голямата част от нашата територия. За какво се използват тези плъсти? Шарените килими от плъст са постлани или закачени по стените, те създават един невероятен уют, красота в тези помещения. Затова както техните размери, така и дебелината са различни. С най-запазени традиции в плъстенето е известна Копривщица, защото там всяка мома е трябвало да има плът в чеиза, който да служи по-късно на младото семейство. Най-късно плъстенето замира във Видинския регион – в средата на миналия век. Затова при в нашата изложба сме показали основно копривщенските многоцветни плъсти, видинските плъсти, които са с по-малки размери и не толкова шарени, както и съвременните пана, изработени от наши съвременни майсторки. В музея могат да се видят 42 килима и пана, които са разположени в няколко зали и създават едно невероятно чувство за композиция, орнаментика, защото когато човек види една истинска плъст, веднага разбира разликата между килима и плъста. То си личи, че е напластено. Тук е много интересна технологията. Да, за технологията ни разкажете! Защото, вие казахте, че и сега вече се възражда занаятът. Т.е. с какво тази технология е интересна? Ами по панаирите и празниците сме виждали как дори не само хора на възраст, но и деца бодат с една игла – това е единият начин на плъстене, когато искаме да направим нещо малко, украшение. Другият начин е със сапун и мачкане, защото тогава на вълната има свойството да се сплъстява. Но навремето, когато им е трябвало да направят "голям килим“, тогава фактически се използва едно конопено платно, което е доста по-голямо от плъста, който ще се прави. Майсторът обикновено е мъж, защото има тежка физическа работа. Той има и няколко помощници. Разстилали са вълната на дебел пласт, което определя големината. След това са заливали с гореща вода, в която има луга. Нали знаете какво е луга – чиста дървесна пепел са използвали първоначално, пак за да се получи това сплъстяване, по-късно – сапун. И валянето се е извършило от трима-четирима човека, пак под надзора на майстора, в зависимост колко е голямо изделието. Влакната, както казах, омекват от горещата вода и залятата вълна се тъпче с боси крака. Чрез продължителното тупане тя се сплъстява и придобива желаната форма. От време на време този кимивир – конопеното платно с плъстта, се увива на руло и се търкаля напред-назад. Отново се залива с горещата вода и пак го тъпчат или бухат с бухалки. Това е, когато имаме едноцветна плъст, а когато вече трябва да направим орнаментите, шарките, както се казва, те обикновено имат бордюр по края, след това централна композиция и е наситено с много цветове. Например при копривщенските виждаме кафяво, лимонено-жълто, лилаво, докато червеният, зеленият, синият цвят са с различни тонове, по-тъмни или по-светли. Добре, а има ли някъде приложение днес това? Да, да, само да довърша, че тогава многоцветните плъсти се правят на два етапа. Когато основата вече е готова, тогава майсторът усуква между пръстите си дълги фитили, нишки и тях вече започва да реди върху плъстта и тогава отново следва това заливане с гореща вода, овалването, за да може тези орнаменти да се сплъстят с основата и да проникнат навътре. Това е като една чудна картина от текстил, а майсторите плъстари са като художници, които създават многоцветни композиции. Днес в музея могат да се видят плъсти от XVIII в., от XIX в., запазени и до днес, без да са променени техните цветове, техните шарки, така че това е изключително любопитно и бих казал доскоро почти неизвестно на широката публика. Днес се изработват най-различни неща от плъстите. Аз ви казах – различни стенни пана, постелки, шапки, обувки. За това, че имат номадски произход, говори и фактът, че плъстенето е силно разпространено и в Унгария. Още преди 15 години на един панаир на народните занаяти в Будапеща аз видях там поне 20, ако не и повече майстори, които плъстяха различни килимчета, така да го кажем, с различна форма и цветове. Но днес това може да се види и в България, защото плъстта е изключително ценена в Европа като едно древно изкуство, не просто занаят. Да. И то е всъщност с естествени материали, което е и ценно, защото сега се връщаме към природата. Абсолютно, екоматериали. Използва се вълна с различно качество за основата, за отгоре се слага по-ситна вълна. Не е нужно да са едри и дълги. Докато за шарките, които се правят, те предварително се оцветяват с естествени багрила пак. И тази традиция и до днес се съблюдава общо взето. Вълната трябва да е първо качество. Шарките са различни – имаме геометрични, растителни, зооморфни, антропоморфни, също така астрални орнаменти – Слънцето, Луната, Дървото на живота присъства. Много розети там – 6-, 8-листни розети. Изобщо богатство е. Но, за да добият и слушателите представа какво представляват копривщенските плъсти – те са с много големи размери, достигат до 4 метра дължина, а отделни екземпляри и малко повече. И може да си представите колко време е необходимо, за да се получи това сплъстяване и какъв физически труд. Да. И изкуство същевременно, за да ги направиш тези шарки. И изкуство, да. Обикновено в централната част има една много голяма и сложна композиция. Аз казах, че има розети, слънца, Дърво на живота. Копривщенците наричат това нещо "мангал“ – мангалът дава топлината, дава светлината. Там са и Слънцето, и Луната, и звездите, и свастиката. Всеки майстор си е имал свои орнаменти, които е втъкавал в поръчаните при него плъсти. За жалост, още в края на ХІХ и началото на ХХ век, в новото време копривщенци престават да изработват плъсти. Но Райко Сефтерски, който още през 70-те, 80-те години обикаля Копривщица, старите баби, пък и малко преди това, той намира в почти всеки дом запазени плъсти. И неслучайно при нас най-големият раздел са именно копривщенските плъсти, защото и в музеите – Националния исторически и Етнографския в София, пак са представени тези копривщенски плъсти. Много популярни са били плъстите в Странджа, Сливен, Ямбол, Елхово, но днес да идете там и със свещ да ги търсите, няма да ги намерите. Може да намерите по една-две плъсти, защото те с течение на времето просто не са им обръщали такова голямо внимание и са почти заличени. Ако в този край има чудни носии и много цветни и колоритни, то ще видите, че там, в Югоизточна България, днес не може да се намери дори една по-голяма и любопитна плъст. Но в последните години, както казахме вече, този занаят се разпростира много бързо, увличат се и малки, и големи и имаме надежда, че той ще бъде запазен и предаден на следващите поколения. Има интерес към изложбата, предполагам? Да, изложбата е посещавана колкото от българи, толкова и от чужденци, които се спират, питат, четат тези текстове, които дават пояснение. Защото колкото и да популяризираме, се оказва, че една голяма част от българите не знаят какво представляват плъстите, а те са древно изкуство, което е преживяло векове. Изложбата ще стане сигурно и пътуваща? Но тя е ваше дело, всъщност. Да. Идеята ни беше дадена още преди две години от колеги от Унгария, които казаха, че имаме уникални образци. И тогава ние се наехме да съберем от различните региони тези плъсти. Много е трудно тяхното експониране, понеже те са обемни и в сравнително малкото пространство на Етнографския музей, където има във всяка зала постоянна експозиция, ние успяхме да наредим и да покажем разнообразието от плъсти. Както казах, техният брой е над 40. Докога ще може да се види при вас? До края на октомври, до 25, ако бъдем точни, до Димитровден, може да се види тази изложба. Включително имаме и един частен експонат на една съвременна млада майсторка – Светлана Кампс, която е правила тази възстановка на прабългарска юрта, която е много цветна, много красива, изпъстрена със символи – Слънцето, водата, домът, продължението на рода, все мотиви, които ги виждаме до ден днешен и са актуални до днес. Много хубаво, наистина винаги е много интересно, когато разказвате и е много интересно при вас в музея. Прочетох и за едно друго събитие – "Реконструкция на български обичаи и музика от XVI век“. Какво ще представлява това? Това е външна проява в музея. Организаторът е г-жа Петя Крушева и на 1 октомври заповядайте, защото ние сме само домакини и ние не знаем всъщност. Но както разбрахме от авторите, от организаторите на събитието, намерени са ноти от XVI век и е реконструирана тази музика. На живо ще бъде показано изпълнението на тази българка музика, което се казва преди 500 години. Вие наскоро предприехте и една кампания, също много интересна и ми се иска да я разкажем – "681 причини“. Това е във връзка пак с популяризирането на музеите в Пловдив, защото музеите – ето 681 г. знаете, че е знакова за българите. Има почти толкова причини не само да казваме, че сме древни и че имаме богата култура, но тя трябва да се види и на място, защото културата е в основата на нашия живот, духовност и т.н. Така че различните хора имат различни подбуди, да го кажем, причини да влизат в музеите, които съхраняват нашата памет. И тук сте дали опцията да може и виртуално да си купуват билети и изобщо да имат шанс за това. Да. Вече не само нашият музей, но всички музеи в Пловдив продават онлайн билети и учудващо за някои, но има доста продадени билети онлайн. Въпреки че няма сериозни опашки пред музея, някои хора предпочитат предварително да си запазят и да си резервират билети. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Новини от Пловдив:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Неочакван развод по-малко от година след сватбата
15:02 / 12.11.2024
Търсят заместник на Димо Алексиев, Ралица Паскалева под въпрос
14:14 / 13.11.2024
Алекс Сърчаджиева проговори за сватби и не само
09:09 / 13.11.2024
Натали Трифонова с признание
08:43 / 12.11.2024
На 73 той сложи колежките си в малкия си джоб
12:29 / 12.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
