Доц. д-р Христо Паунов: Възможно е след изборите да има разместване

Доц. д-р Христо Паунов живее и работи в град Пловдив. Завършил е Образцова математическа гимназия "Акад. Кирил Попов", след което "Право" в Юридическия факултет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". През 1999 г., след конкурс, започва работа в ЮФ на ПУ "Паисий Хилендарски", където преподава и в момента в катедра "Публичноправни науки". Защитил е дисертационен труд в Института за държавата и правото при Българската академия на науките и има придобита научна степен "доктор по право". Доцент е по конституционно право в Юридическия факултет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".

- Доц. Паунов, как оценявате 48 НС? Смятате ли, че подреди правилно приоритетните законопроекти, по които да работи? Какво не можаха да свършат депутатите?

- Не съм политически анализатор, но като гражданин и експерт по Конституционно право бих казал, че работата на 48-то Народно събрание е незадоволителна. В парламента има постъпили над 200 законопроекта. Имам чувството, че всички парламентарно представени партии и коалиции имаха желанието да демонстрират една висока законодателна активност без обаче да се съобразяват с приоритетите на дневния ред на обществото. Казано по друг начин – количеството е за сметка на качеството. Не успяха да се свършат доста важни неща за сметка на други, които можеха да бъдат отложени във времето.

- Този паритет в парламента между политическите сили не изигра ли лоша шега на партиите, от една страна, а от друга – да изкара на преден план президента?

- България е република с парламентарно управление – така постановява сегашната ни Конституция. Парламентарното управление има две основни характерни черти. Първата е, че то е управление чрез дискусия, в хода на която всички най-съществени и важни въпроси преминават през публичния дебат в парламента. Втората характерна черта е, че то е отговорно управление, при което правителството носи политическата отговорност пред Народното събрание за начина, по който осъществява вътрешната е външната политика на страната.

Парламентарното управление не е равнозначно на "управление на парламента", защото всъщност управлява Министерския съвет, който е избран от парламента и който остава на власт до тогава, докато се ползва с неговата подкрепа и доверие. Тоест представените в Народното събрание партии и коалиции трябва да направят всичко възможно да сформират редовно правителство, за да се изпълни със 100-процентово съдържание формата на държавно управление, наречена "парламентарната република".

В 48-то Народно събрание виждахме една голяма дезорганизация на мнозинството в парламента. Тя доведе до неспособност да се излъчи редовно правителство. Когато имаме подобна кризисна ситуация и не може да се хомогенизира парламентарното мнозинство, което да избере Министерски съвет, Конституцията дава възможност на президента да сформира служебно правителство. Тоест, държавния глава изпълнява своите конституционни функции и излиза на преден план в подобен вид кризисни политически ситуации.

- Една политическа формация от близкото минало (НДСВ) излезе от реанимация, образно казано, като обяви, че се включва политическия живот на страната. Как ще коментирате връщането й?

- В конституцията на Република България ясно е прокламиран принципът на политическия плурализъм. Този принцип осигурява легалното съществуване на различни политически партии и възможността за свободно пропагандиране на разнообразни идеи, възгледи, концепции, платформи и програми за управлението на държавата. Завръщането на една или друга партия на политическата сцена може да бъде по различни причини. За всеки има място под слънцето. На предстоящите парламентарни избори видим кои са партиите и коалициите, които ще се състезават за вота на избирателите, а това е сериозен индикатор за проявения интерес към управлението на страната.

- Моля за коментар на активните политически сили? Най-монолитна и стабилна изглежда ДПС. ГЕРБ също, въпреки отлива на гласоподаватели. Ситуацията при останалите партии е интересна: БСП има вътрешнопартийни проблеми, появи се ново широко ляво обединение. ИТН от първа политическа сила, остана извън парламента. 

ИТН ще успеят ли да се преборят за "народната любов“? Каква, според вас, ще бъде съдбата на ПП и ДБ? Твърди се, че "Български възход“ няма да получи достатъчно подкрепа и ще останат извън 49 НС? 

- Възможно е след предстоящите избори да има разместване на политическото представителство в Народното събрание. Дали обаче ще има прекалено големи изненади, аз лично не мога да прогнозирам. При ниска избирателна активност, каквато евентуално се очаква, изненадите надали ще са големи. При висока избирателна активност, която е желателна и силно предпочитана лично от мен, е възможно в парламента да влязат и нови "политически играчи".

- Очаквате ли да се появи нов "спасител", "месия", на който гласуващите българи да дадат кредит на доверие?

- "Новият спасител" или "новият месия", както го наричате, е фигура, която е заредена с очакванията на хората за нещо различно и положително в обществено-политически план. Появата на подобен субект не е causa perduta, но това е доста трудно в сегашната ситуация. Обществото трябва да е много чувствително към подобни фигури – и от гледна точка на доверието, което ще им гласува, и от гледна точка на последващата реализация на думите в дела.

- Какви са прогнозите ви за 49 НС? Възможно ли е да изкара едва няколко месеца и наесен, заедно с местните избори, да има още едни предсрочни парламентарни?

- Прогнози не бих правил. Всичко зависи от народните представители, които ще изберем в 49-то Народно събрание. Искрено се надявам това да са хора, които са професионалисти, образовани и интелигентни личности, мислещи в перспектива и с визия за управлението. Нека бъдещите ни депутати не забравят, че представляват целия народ в парламента, а не само своите избиратели. Ако се водят от публичния интерес и изпълняват обществените си функции по един правилен начин, водейки се от своята съвест, убеждение и морал и стъпвайки на конституцията и законите на страната, ще могат да изпълнят докрай мандата на Народното събрание. В противен случай, при фрагментиране на интересите в парламента и ако всеки "дърпа чергата" към себе си, ще сме изправени пред поредната политическа криза, която може да доведе отново до избори наесен.