Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Читателски
| Доц. д-р Пламен Цоков: Етническата престъпност у нас се премълчава | ||||||
| ||||||
- Примерите за агресия и насилие от деца и над деца са толкова много, че се превръщат в част от социалната среда, с която свикнахме. А не би трябвало да е така. Какво става? - За последните 15-16 години ние погубихме и продължаваме да погубваме децата си - това е моята теза. И ще изброя директно причините. Първата е този недоимък, в който мнозинството от семействата живеят. Налага се родителите да работят на две-три места, по 10-12 часа на ден, да пътуват на гурбет зад граница, за да издържат децата си. Нямат време да им обърнат внимание, да погледнат личните им проблеми, да коментират какво се случва с тях. Отношенията в много семейства са сведени до даването на някакви пари за закуски и елементарни нужди и до въпроса "Изпитваха ли те днес". Няма да подреждам причините по важност, но втората за мен е дрогата. В "Столипиново", например, дозата се купува за лев. Тук конкретни институции - митници, полиция, прокуратура... не си вършат добре работата. Дрогата генерира след себе си друга престъпност - кражби, рекет, проституция. Още една причина е изместването на ценностите. Трябва да добавим безумието на онова, което залива децата от телевизорите. С голи тела, манекенски форми и поведение на метреси се зарежда съзнанието на малките. Защо се правим на учудени тогава, че две осмокласнички - Антония и Мария- са удушили 14-годишната си приятелка Маргарита, защото изглеждала по-добре? Компютърът се превърна в другата кутия, която деформира ценностната система на малките. Те играят предимно на убийства, обири, преследвания. За мен, ако родителите са близо до децата си, може да се филтрират тази възпитаваща агресия среда, да я използват за въздействие в обратна посока. Просто, родителите ги няма. - Сочите общоизвестни причини. Какво явление от последните години допълва тези фактори? - Неразкриваемостта на престъпленията. Тя поражда следния модел на поведение - ще направя удар, с който мога да уредя живота си, въпреки риска. За много пари си струва дори да жертвам няколко години в затвора. Например - ние обвиняваме главно сводниците, но проституиращите момичета излизат на пиацата с твърдата увереност, че за кратко ще направят пари, после ще сменят самоличността си и ще се оженят щастливо... - Имате предвид, че неразкриваемостта като че ли увеличава чувството за ненаказуемост? - Точно така. Слабата разкриваемост на престъпленията води до ненаказуемост. Децата започват да приемат живота извън закона като неразделна част от бита, която върви със своите рискове. Трябва да е ясно за всяко престъпление какво наказание следва и то да е публично обявено. За превенция на престъпността, институциите трябва да се възползват от медиите. За престъпността и за наказанията трябва да се говори в обществото по същество, в дълбочина, а не само сензационно. Дали ще обсъждаме причините, довели до смъртта на двете слънчица от Пазарджик, или какво накара четирите ученички да набият дознателката в Пловдив, или за учениците от Стара Загора, които удушиха възрастен нумизмат, за да го оберат... Трябва да търсим не само историята, а да търсим трайни промени в модела на поведение и на младите, и на нас - възрастните. - Слиза ли надолу възрастовият праг при детската престъпност? - Да! Това засяга цялата гама на престъпленията от взломни кражби, улични нападения до убийства. И забележете, все повече момичета са извършители на престъпления. А те ще стават майки и ще възпитават деца. Макар фактите да са категорични, причините са неясни за нас. Такова цялостно изследване в България не е правено. - Кои ключови фактори, свързани с детската престъпност упорито се премълчават? - Мълчи се по темата за престъпността на отделните етноси. Официално тя се замазва, а трябва да се повдигне сериозна дискусия по този въпрос. Не се занимавам с политика и не твърдя, че в името на общественото спокойствие престъпленията на хора от отделни етнически групи умишлено се прикриват. Но това изглежда много вероятно. - По време на кръгла маса за детската престъпност миналата седмица направихте психологически профил на убийците на Христина и Росица. Казахте, че са минимум двама, бедни и необразовани, от ромски произход. Не са действали в състояние на афект и са извършили убийството съзнателно. На какво стъпват твърденията ви? - Това е мнението ми на психолог, а не експертиза. Не съм правил никакви профили по съдебна поръчка, нито експертиза на родителите. Посочих, че за мен извършителите са от "определена малцинствена група". За религия изобщо не съм коментирал, каквито интерпретации се появиха. Но начинът, по който се прие изказването ми, показва, че по "случая Белнейски" има твърде много въпроси без отговори. Няма да споря със специалистите, но не може една година да не излезе ДНК-експертизата. - Знаете ли, че един от ромските лидери - Асен Колев, е подал жалба в прокуратурата и до Комисията за защита от дискриминация срещу Вас? Твърди, че заключенията Ви за убийците не се опират на конкретни факти. Така сте нарушавали човешките права на близо 1 милион роми у нас и сте предизвиквали противопоставяне с българските граждани. - Сещам се кой е той, но не знам за такава жалба. Категорично, никога не съм подбуждал към етническа нетърпимост. И освен това трябва хората да се научат на малко терминология. В случая ромът Асен Колев се е припознал в термина "малцинство", което е негово лично припознаване. Нищо срамно няма да кажем, че в тази държава мнозинството сме българи. Искам да го заявя ясно - българи сме! В случая с убийството на сестрите от Пазарджик казвам, че вероятно убийците са от малцинствен произход. Впрочем, защо именно ромите не се припознават като българи и винаги търсят дивиденти от различността? Тук говорим за реален социален проблем, с който трябва да се справим като общество. - До колко психопортретите на извършители на тежки престъпления помагат за разкриването на случаите? - Помагат в голяма степен. Когато се посочи възможното, кръгът от заподозрени се стеснява. Това е един от начините за издирване на извършителите от полицията. Навсякъде по света се прилага. Но за конкретния случай с момичетата от Пазарджик, много повече може да каже колегата от института по криминалистика на МВР Неделчо Стойчев, който е правил експертиза. - Когато коментираме темата за детската агресия, на повърхността изплуват тежките криминални случаи. Но вече свикнахме в ежедневието едни деца постоянно да обират стотинките за закуска на по-малките, да крадат часовници, мобилни телефони, маратонки... Срещу тази престъпност какво правим? - Тук трябва пак да набедим семейството. Но не искам да нападам родителите в България, защото те изнемогват и трудно отглеждат децата си. Това е всекидневна престъпност, на битово ниво. Малко съм песимист, че може да има промяна на тенденцията за нарастване на детската престъпност. Това може да стане, ако се постави отглеждането, образованието, възпитанието на децата като водеща ценност на обществото. Трябва да се създаде обстановка от финансови стимули и привилегии, в която семействата да искат да имат деца и спокойно да ги отглеждат. Майките да могат да бъдат по-близо до децата си. От семейството тръгва зареждането с агресия! - Как изглежда психологическият портрет на детето-насилник? - Могат да се изброят характеристики, по които да се познае. Сред тях са свръхактивност и дефицит на вниманието. Сериозен проблем е липсата на ценности. Податливост на внушение - детето лесно се води по идеите и настроенията на групичката, в която се движи. Такова дете е неотговорно към родителите си, за него те не са фактор. Към профила трябва да добавим също, че родителите му по различни причини абдикират от задълженията си и казват: "Да става каквото ще". - С идеята за превенция в много училища са назначени педагогически съветници. В Пловдив за първи път тяхната роля обществено бе дискутирана пост-фактум след убийството на Маргарита Гергененова. Вие как оценявате ефекта ми? - Половината от назначените педагогически съветници в училищата не са психолози. Липсва им подготовка, а трябва когато се даде сигнал от учител или от директора за проблеми с някое дете, те да го поемат. Несправедливо е да се поставят под един знаменател учителите и да им се вменява вина - те са химици, физици, филолози... Виновни са колегите педагогически съветници - казвам го директно. Те трябва да поемат категорична отговорност за спасяването на децата ни. Информацията е на вестник "Монитор". |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятели
Aнонимен
на 11.03.2007 г.
0
stefani
на 01.03.2007 г.
0
Tosho
на 04.02.2007 г.
0
Aнонимен
на 04.02.2007 г.
0
Tosho
на 04.02.2007 г.
0
Aнонимен
на 04.02.2007 г.
0
Tosho
на 03.02.2007 г.
0
Aнонимен
на 03.02.2007 г.
0
Анонимен
на 03.02.2007 г.
0
Phani
на 03.02.2007 г.
0
Коментарите са на публикуващите ги. Plovdiv24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
Още новини от Новини от Пловдив:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Важнo за пенсиите през 2025 година
14:41 / 01.01.2025
Геро свалил впечатляващите 100 килограма
19:23 / 01.01.2025
Халваджиян разкри заплатата на Димитър Рачков
18:41 / 01.01.2025
Проф. Рачев: След Ивановден ще стане интересно...
09:40 / 31.12.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
