Защо билетът за градския транспорт струва лев, колкото софийския, при положение, че в Пловдив пробегът на един автобус е 7-8 пъти по-малък от този в столицата? На куп подобни въпроси трябваше да отговаря по време на
Славчо Атанасовия отчет снощи ресорният му заместник
Александър Константинов, предаде репортер на
Plovdiv24.bg.
В София, обясни той, и държавната субсидия, и компенсациите от Министерството на финансите, били многократно по-големи. Там километър пробег се заплащал с около лев повече - 2,80 лв. срещу 1,70 лв., а и значителен бил делът на метрото и трамваите в общата картинка на столичния транспорт. По-реалистични били съпоставките на Пловдив с Варна и Бургас. Там билетчето отдавна скочило на левче и тукашните превозвачи отдавна напъвали за същото.
"Условията са същите, заплатите, които плащат са същите. Натискаме ги да купуват нови екологични автобуси, следим ги с джипиеси, глобяваме ги, като не си изпълнят разписанието. Теглят кредити, за да отговорят на условията ни. Склонихме, че е по-добре цената да се изравни с другите градове, отколкото градският транспорт да фалира и да настъпи много по-голям проблем", защити превозвачите Константинов и за пример посочи доставените през последните две години 120 нови автобуса.
Пълните с идеи и с алтернативи по всеки въпрос пловдивчани продължиха с обсадата от въпроси. Според граждани, провели собствено проучване, било абсолютно разточителство през пет минути да минават автобуси по една линия с по няколко пътника. Икономии, които да доведат до по-евтино билетче, биха се постигнали, ако рейсовете се поразредят по на двайсетина минути. Тогава возилата ще са пълни. Нужни били обаче разписания по спирките, така че всеки пътник да организира времето си.
Около дадените през 2002 г. спирки на незаработила концесия
е пълна каша, за измъкването от която в момента работел заместник-кметът
Петко Атанасов, признават от градската управа.
"Транспортната схема наистина е претоварена", съгласи се Константинов. Непрекъснато из града се въртели по около 300 полупразни превозни средства от градския транспорт. Въпреки това през последната година той получил стотици настоятелни писма за увеличаване на транспортната схема и нито едно - за съкращаване на някоя линия.
"Миналата година Общинският съвет реши да промени маршрута на автобус № 21. Тогава видях писмо с 500 подписа: "Как не ви е срам, че ни взехте автобуса?" Това е всеки божи ден. В момента има искане № 20 да обикаля по улици из Кючук Париж, където изобщо не може да се завърти автобус. Всеки вижда, че линиите са претоварени, но и всеки иска автобусът да минава точно до неговата къща, та да се качи и отиде на работа. Промени ли се нещо, почват едни преписки и подписки до районните кметове да им се върне линията", приведе примери Константинов. Предстоящото тръгване и на тролейбуси по осем линии съвсем щяло да претовари схемата според него. Според последните уверения на шефа на "Градски транспорт" Ангел Батаклиев, 28-те канадски тролейбуса вече били акостирали на бургаското пристанище. Като се включели и те сред масовия градски транспорт можело по улиците и да не останело място за движение с лични коли.
За забрана на "маршрутките-хиени", които подбивали автобусите, пледира друг ядосан пловдивчанин, който хвърли Константинов в тъча. "Възможно ли е да се разтури десетгодишният договор на фирмата, която е спечелила конкурса, изтичащ през 2016-а?" - започна сам да си задава въпроси и да си отговаря той: "Може, всичко може. Само че, когато общината го разтури, те ще ни осъдят с огромни суми и неустойки." Заместник-кметът дори предложи на началника си
Славчо Атанасов, ако в Пловдив се прави някакъв референдум, темата му да е "транспорт". Та при подобен референдум не се знаело дали мнозина не биха предпочели маршрутките.
Десетте лева за месечна карта на инвалидите били много, не можело ли да паднат на пет? - следващият задъхано изстрелян въпрос.
"Може. Можем да направим и по пет лева картите. Дори и по един. Досега давахме три милиона компенсации, сега ще даваме седем. Нещо като намалим, трябва отдругаде да го доплатим. Дали автобусът ще се движи празен или пълен с пенсионери, или с пътници с билет, разходите му са едни и същи. С парите за компенсации стимулираме една група, но ощетяваме друга. С тези седем милиона, с които ще подпомогнем инвалидите и пенсионерите, отчитайки социалния им статус, можехме да направим три нови детски градини или ясли и да помогнем на младите семейства. Такива са ни възможностите. За да станат по-големи, може би трябва да почнем да вдигаме таксите в градините или отнякъде другаде да търсим пари", почти в ролята на начален учител се превъплъти
Александър Константинов.